Преди седмица започна най-голямото дело антимонополно дело в историята досега - американското министерство на правосъдието и главните прокурори на 38 щата срещу може би най-известния техногигант - Google.
Според обвинението компанията, основана от Сергей Брин и Лари Пейдж преди 25 години, е нарушила втората секция от Закона на Шърман, фундаменталния антитръстов закон на САЩ, приет в далечната 1890 г. Тя гласи:
"Всяко лице, което монополизира, или се опитва да монополизира, или комбинира или заговорничи с друго лице или лица, за да монополизира която и да е част от търговията между няколко държави или с чужди нации, ще се счита за виновен за престъпление, и, при признаване за виновно, се наказва с глоба, не надвишаваща 100 000 000$, ако е корпорация, или, ако е друго лице, 1 000 000$, или с лишаване от свобода, не надвишаващо 10 години, или с двете посочени наказания, по преценка на съда."
Какво монополизира Google? На първо място - търсачките
"Гугълни го" неслучайно е често ползвана фраза. По последни данни от август тази година, 91,85% от всички търсения в Интернет минават през Google. Това беше вярно и преди години, но защо сега американското обвинение смята, че е налице монопол?
Причината са серия споразумения, които компанията сключва с някои от най-популярните браузъри, според които търсачката Google.com става такава по подразбиране. Chrome, в момента най-популярната програма за достъп до мрежата, е собственост на Google, така че той не влиза в списъка. Но техногигантът има споразумения с Apple и Mozilla, и всеки потребител, който се опита да потърси нещо с техните браузъри, по подразбиране получава резултати от Google.
Ключов въпрос е дали тези споразумения са изключителни. Google твърди, че не са и се аргументира, че настройките по подразбиране могат лесно да бъдат променяни от потребителите, които искат да използват търсачка, различна от тази на Google. От компанията отбелязват, че са постигнали тези споразумения благодарение на заслугите на продукта си пред потребителите.
Според американските прокурори обаче, дори когато има тази опция, "усилието и познанието, необходими за тази промяна, ги насочват към оставане при настройката по подразбиране".
Де юре не е налице споразумение с официална клауза за изключителност - сега въпросът пред съда е дали обаче тези споразумения де факто функционират като такива.
Свободен ли е Android или не?
Вторият казус е свързан с най-популярната операционна система за мобилни устройства - Android, със 72% дял в световен мащаб. По ирония САЩ е единствената държава, в която е по-популярна друга операционна система - iOS на Apple. В добавка, операционната система Android е с отворен код и напълно безплатна. Как тогава САЩ претендира, че е налице монопол?
Изненада - Google също сключва специални споразумения, за да осигури своята изключителност - поне според американските прокурори - и в тази операционна система.
Техногигантът има споразумениs с множество производители на смартфони, от най-големите като Samsung до новите играчи на пазара като Nothing. Те са два вида - споразумения за разпространение на мобилни приложения и споразумения за споделяне на приходи.
Първият тип позволява на производителите на Android устройства да инсталират предварително набор от приложения на Google, сред които търсачката, браузърът Chrome, и други. Но ако искат да печелят от това, е налице втория тип споразумение, което, за разлика от първото, е изключително, и изисква производителите да инсталират само програмите на Google.
Това означава, че Samsung например не могат да предлагат други търсачки или браузъри по подразбиране в устройствата си. Всеки потребител, естествено, може да си свали друг браузър от магазина за приложения, но тук отново идва налице доводът, че това е твърде сложно и досадно и повечето хора не го правят.
В добавка, аргументират се американските прокурори, споразумението за споделяне на приходи създава силен финансов стимул и на практика прави първия тип споразумение изключително.
Делото едва сега започва - но резултатите от него могат да ударят не само Google, а и много други технологични гиганти, които имат подобни практики.
Още по темата
- Конституционният съд образува дело за оспорване на резултатите от изборите
- Пускат под гаранция от 6000 лв. обвиняемия по делото "Дебора"
- Наказаха "острие" на Спецпрокуратурата с -10% от заплатата заради "Осемте джуджета"
- "Кой е кандидат за президент?", "Отказа ли се Джо Байдън?" - какво търсеха американците в изборния ден
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни