Две страни на конфликта: хипотетичната палестинска държава и реалното палестинско население. 

Държави нямат всички народи по света, няма такова естествено право. Основният проблем тук е населението да излъчи управление, което да го впише в междунродната общност. Кой е виновен, че от 48-ма насам това не се случва в Палестина, както британците са били предвидили? Арабският радикализъм, на който разбира се отговаря крайната израелска десница (помните убийството на либералния премиер Рабин 1995, който опитваше да реши този проблем и предизвика гнева на крайната десница).

След големи мъки, войни, преговори Западният бряг създаде своята Автономия, начело на която е партията "Фатах", онази, която създаде омразният Арафат, архитерорист. Така или иначе светът я преглътна, много страни взеха да наричат Автономията държава, макар това да не е официално прието от ООН, а ЕС щедро я подпомага. Само че Автономията не успя да изгради авторитет и не съвсем функционира като държавна институция, да не говорим за корупцията, типична за такива мътни води. 

Неслучайно през 2006 г. в Газа се извърши нещо като преврат, макар да го наричат избори, при който начело излезе "Хамас" - организация, чието чудовищно лице видхме преди няколко дни. Никаква държава не е възможна под управлението на "Хамас", никоя нормална страна няма да я признае. Така че, ако палестинците искат държава, което би било едно добро решение на проблема им - а и на Израел - трябва да намерят начин да излъчат управление, което да ги впише в международните отношения, да сключи мир с Израел, да очертае граници, търговски отношения и тъй натататък. 

За жалост "Хамас" не дава знак, че се кани да отстъпи, ще тряба да бъде елиминирана силово, нека кажа - за доброто на самите палестинци.

Вторият момент - това е населението. Няма никакво значение кой е владял тези земи преди - евреи, финикийци, римляни, османци, британци. Хората са там и имат право на живот. Най-добре за самите тях, според мен, би било да приемат живот в един двунационален Израел - страна много по-богата и социална от всички околни. Има много такива примери, пък и в последна сметка моно-етничните държави са изключение. За жалост тази възможност днес изглежда съвсем илюзорна. Причина е расизмът, подбуждан от двете страни - колониалният на евреите, усилван през няколко години от дивашки събития като последното клане; ислямският, подбуждан от околните арабски страни, плюс Иран, която няма никакво желание проблемът да бъде решен по едни или други политичесики причини (Най-потресаващото в настоящата ситуация е отказът на Египет, лидер на антиеврейските акции през годините, да приеме палестински бежанци по хуманитарни съображения; помните и че повечето арбски страни отказваха да приемат сирийски бежанци. А не са бедни. Изобщо - странна е тая тяхна "Умма"). 

Няма лесно решение, навлизаме в броене на трупове и състезание по това кой е по-голяма жертва. Най-тъжно и е това, че не чувам нито един палестински деец, например интелектулец, да каже: извършихме престъпление, трябва да предадем престъпниците на правосъдието, да освободим заложниците.

Ще нарастват антиимигрантските настроения в западния свят, човешките права ще идат малко на пауза, както беше след 11. 09.

Остава да се надяваме Израел да успее да елиминира базите на "Хамас", спазвайки законите на войната без много цивилни жертви. А как ще се съчетае тази криза с руския империализъм и китайската атнизападна политика - ще наблюдаваме тепърва.

Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Публикуваме го с негово съгласие. Заглавието е на Клуб Z