В Нидерландия се провеждат предсрочни парламентарни избори. Те са особено значими за България, тъй като от състава на бъдещото правителство зависи колко време още ще прекараме в "чакалнята" на Шенген.

Как се стигна до предсрочните избори 

След 13 години на власт премиерът Марк Рюте напуска Хага. 

До юли 2023 г. той оглавяваше четвъртия си кабинет. Крехката четворна коалиция на неговата Народна партия за свобода и демокрация, либералната партия Д-66, Християндемократическият призив и Християнският съюз просъществува по-малко от 18 месеца. Тя се разпадна заради тема, която нидерландските гласоподаватели определят в проучванията като най-значима за страната - имиграцията.

В период на тежка имотна криза (през 2023 г. в Нидерландия има недостиг на близо 400 000 жилища, ръст с около 100 000 спрямо 2022 г.) и растяща инфлация бежанците се превърнаха в изкупителна жертва. Народната партия за свобода и демокрация и Християндемократическият призив се опитаха да прокарат закон, с който щеше да бъде ограничена възможността на роднини на бежанци от страни в състояние на война да се присъединят към близките си в Нидерландия.

Д-66 и Християнският съюз бяха против. 

Задругата на разнородните партньори се разпадна. И Рюте си подаде оставката.

Какво да очакваме на изборите

По данни на "Политико" от 20 ноември четири формации са в рамките на три процента една от друга и имат реален шанс да спечелят изборите.

Бившата бежанка Дилан Йешилгьоз (дъщеря на кюрди от Турция), която наследи Рюте начело на Народната партия за свобода и демокрация, води в надпреварата. Групата й получава 18% от вота според предварителните проучвания. Ако успее да сформира правителство, Йешильгьоз ще стане първата жена премиер в историята на Нидерландия.

На второ място с над 16% е обединението на Партията на труда и "Зелените леви" (оглавявано от бившия еврокомисар за климата Франц Тимерманс). Той е единственият ляв кандидат, който има високи позиции в социологическите проучвания, Тимерманс призовава за повишаване на данъците за най-богатите и обещава да намали емисиите на парникови газове с 65% до 2030 г. 

Отново с около 16% одобрение е създадената едва през август 2023 г. центристка партия "Новият обществен договор" на бившия депутат Питер Омтзихт. Той бързо се превърна в любимец на част от избирателите заради острите критики срещу управлението на Рюте, в частност на социалната му политика. И до днес обаче не е напълно ясно Омтзихт дали би приел премиерския пост, ако възникне такава възможност.

Най-голямата изненада в дните преди изборите е сериозният подем на националистическата и антиевропейска "Партия за свободата" (от 2012 г. тя се бори да извади Нидерландия от ЕС). Начело стои популистът Герт Вилдерс, който понастоящем е нидерландският депутат с най-дълъг стаж - 25 години.

В средата на октомври подкрепата за "Партията на свободата" бе под 13%, но оттогава тя започна да набира инерция, за да достигне 15% ден преди изборите. През последните седмици Вилдерс започна да говори по-обрано по-любимата си тема - "мюсюлманите и как да им отнемем правата". Може би защото има реален шанс да излезе от политическия изолатор.

Най-кошмарният сценарий за България 

По данни на "Политико" общо 26 партии ще участват на изборите, като се очаква 17 да спечелят места в 150-членния парламент. Почти сигурно нито една група няма да си осигури над 20% от вота, затова бъдещата коалиция ще се състои от поне три формации.

Преговорите отдавна са започнали. От тях научихме, че Йешилгьоз, за разлика от Рюте, не изключва възможността да се коалира с "Партията за свободата". Така би могло да се сформира четворна коалиция, включваща още крайнодясното "Фермерско-гражданско движение" (около 4% от вота според "Политико") и "Новият обществен договор" на Омтзихт.

Последният категорично отказа да влиза в общ кабинет с Вилдерс. Като потенциален вариант обаче остава възможността "Народната партия за свобода и демокрация", "Новият обществен договор" и "Фермерско-гражданско движение" да съставят правителство на малцинството, като "сглобката" да бъде подкрепяна отвън с гласовете на "Партията за свободата".

Прякото влияние на Вилдерс върху следващия кабинет би бил най-кошмарният сценарий за страната ни. Той не само е против влизането ни в Шенген - в миналото многократно е призовавал за изключването на България и Румъния от ЕС. През 2012 г. Вилдерс създаде сайт, в който нидерландците можеха да споделят "проблемите" си с граждани на някои европейски държави. Ето какво послание бе оставено на началната страница:

"Създават ли ви проблеми? Или сте загубили работата си заради поляк, българин, румънец или друг централноевропеец? Ще се радваме да ви чуем". 

Доскоро родните власти се бориха срещу иманентния консерватизъм на Хага, що се отнася до приемането на каквито и да е реформи в ЕС, както и съвсем обяснимото й недоверие в способността на институциите ни да се борят с корупцията. В бъдеще клетите ни дипломати може да се сблъскат с дивашкия расизъм на Вилдерс и неговите бойци за "безпроблемна" Нидерландия. 

Дилемата на Тимерманс

Надеждата на България е в Тимерманс - от години бившият еврокомисар лобира за присъединяването на България в Шенген. Ако обединението му спечели изборите, той ще се опита да състави правителство. Но това ще го постави пред сложна дилема.

Измежду останалите три големи партии Тимерманс би могъл да намери общ език единствено с "Новия обществен договор", (разбира се, ще бъде нужна и подкрепата на по-малки леви групи).

Проблемът е, че Омтзихт е против строгите мерки в борбата срещу климатичните изменения. Коалирането между двамата влиятелни лидери би могло да се случи само ако Тимерманс гарантира, че ще забави плановете си да ограничи парниковите емисии в Нидерландия до 2030 г. (по данни на "Политико", той вече е сигнализирал готовност да го направи).

Омтзихт не дава вид на радетел на българската кауза за Шенген. Той е сред основните критици на големия брой чуждестранни студенти в Нидерландия, които (поне отчасти) вини за имотната криза в страната. В реч пред парламента по-рано през 2023 г. той осъди местните университети, че образоват "средната класа на България, Румъния и Италия".

Тимерманс е склонен да плюе на "зелените" си политики, за да сформира кабинет с Отзихтг. Едва ли подкрепата му за "България в Шенген" ще преживее следизборния пазарлък с "Новия обществен договор".  

Казано накратко - ще почакаме

Изборният ден в Нидерландия ще приключи в 22:00 часа българско време. Още същата вечер ще добием представа кои са победителите, както и какви бъдещи конфигурации могат да дадат началото на нова епоха в нидерландската политика.

България ще загуби тези избори. Въпросът е колко тежка ще е загубата.