Седмица, след като 85 журналисти, оператори и фотографи внесоха подписка с искания за нормални и не унизителни (каквито са в момента) условия на труд в социалистическата сграда Партиен дом, където новото мнозинство реши да премести законодателния орган, пристигна и официалният отговор. Чийто смисъл е следният: не може, няма да стане.

По същество отговорът представлява описание на фактическата ситуация, такава, каквато е тя сега. Няма обосновка и аргументи. Посочва се защо нещо няма да се случи, не се търси начин то да се случи.

Изключение прави само обещанието за по-бърз интернет пред пленарната зала, където всяка сутрин полупредседателят на ДПС Делян Пеевски, председателят на ГЕРБ Бойко Боросов и лидерите на "Продължаваме промяната-Демократична България" Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов, свеждат до народа предварително замислени слова, но пък те рядко биват излъчвани на живо (каквато им е целта) заради лошото покритие. Именно с това избраха днес да се похвалят от администрацията на Партийния дом в прессъобщение до медиите: "През изтеклите дни в отговор на желанието на представителите на медиите за подобряване на интернет покритието пред пленарната зала три пъти беше увеличен броят на точките за достъп до интернет (access point). Максималната скорост на интернета във фоайето пред пленарна зала е увеличен шест пъти - от 500 Mbit/s до 3 Gbit/s". А самото прессъобщение носи заглавието: "Народното събрание ще продължи усилията си да осигури оптимални условия за работа на представителите на медиите, които отразяват дейността на институцията".

Каква обаче е "фактическата обстановка":

На 7 декември 85 представители на медиите, които отразяват на терен работата на НС, изпратиха до председателя Росен Желязков (ГЕРБ) подписка, състояща се от 5 точки с искания за подобряване на съвместната работа в тази сграда, която и за изваждане на журналистите от унизителното положение, в което работят от 1 септември насам. Всяка една от точките бе мотивирана, като се предлагаха и конкретни решения.

Съществена от тях бе точката за отваряне на т.нар. кулоари за достъп, което не само трябваше да реши до голяма степен проблемите, очертани в останалите четири, но и да върне принципа в журналистиката, съществуващ в представителната и вече изоставена сграда на пл. "Народно събрание": да наблюдаваш, задаваш въпроси, получаваш помощна, както и неофициална информация при запазване на тайната на източниците.

Така в сряда се събра Председателски съвет, в който участват представители на всички парламентарни групи.

"Решението на управляващите е следното - журналистите няма да имат достъп до кулоарите на политическите партии, защото нямат интерес вие да вършите работата си свободно", каза пред медиите след срещата Станислав Балабанов от "Има такъв народ".

По-късно решението бе потвърдено от Никола Минчев от ПП-ДБ. Двамата единствено са се застъпили за исканията на журналистите - Балабанов от името на парламентарната си група, Минчев - в лично качество.

Ето какво разказа още Балабанов:

"Дори с насмешка Пеевски и Кирил Петков на Председателския съвет изкоментираха, че по никакъв начин не трябва да имате достъп до стаите, каква работа имате при народните представители, вашето място е тук, където са благоволили да ви пуснат въобще."

В същия ден медии, събрали (някак) неофициална информация, разказаха детайли - как с привкус на надсмешка участници в съвета от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС похвърляли "какво ще ги правим сега журналистите", разбрали се да им дадат някой друг нов контакт или разклонител и да светнело пред залата (Такова искане в подписката няма, но е факт, че заради липсата на светлина всички народни представители, заснемани там, изглеждат на кадрите като Лърч от "Семейство Адамс"). Всеобщото мнение било, че журналистите "нямат място да слухтят" в кулоарите на парламента - съобщи в сряда Офнюз. Последното бе потвърдено днес и пред Клуб Z.

Стигаме до днес, когато на представители на медиите бе връчен отговора - преди публикуването на прессъобщението за усилията за осигуряване на "оптимални условия" за работа. Както стана ясно, такъв има само по точката за интернета. Тази, която иска нормалани условия в пространството пред пленарната зала, което с практиката се обособи като основното място за позициониране на журналистите, получава описание на фактическата обстановка - какво е забранено и сега. Добавено е, че не може и заради пожарната безопасност, но не става много ясно защо.

По отношение на снимащите журналисти, които поискаха достъп през входа за пленарната зала сграда и по-добро позициониране вътре, а) за да не носят на "ен" на брой етажи тежка техника на гръб и б) за да не заснемат само тиловете на депутатите, отговорът говори за невъзможността да се изграждат асаньори (каквито никой не е и споменавал в подписката) и бутат колони (което също никой никога не е предлагал). Има обаче "грандиозен" напредък - заснемащите - контролирано, в определен часови диапазон и дни, "би могло" да бъдат допускани в ложите, за да заснемат народното представителство и фронтално.

Точката с достъпа до кулоарите без право на заснемане, пък на практика не получава никакъв отговор. Пак се описва фактическата обстановка - такава, каквато е в момента.

Що се отнася до предложението на журналистите за преглед на акредитациите (НС твръди за 600 такива - брой колеги, които никой никога не е виждал в сградата) и санкции за нарушители, отговор също няма. Правилата са каквито са, съвестта - на журналистите.

Прилагаме подписката на журналистите, както и пълния отговор (извън прессъобщението).

Уважаеми г-н председател,

През изминалите близо три месеца откакто отразяваме заседанията на 49-ото Народно събрание при условията в бившия Партиен дом, установихме известни затруднения при изпълнение на задълженията си в няколко посоки. Обръщаме се към Вас с молба да ги обсъдим с надежда да предприемете мерки в полза както за журналистите, така и за народните представители и администрацията на Народното събрание. 

Излагаме ги в няколко точки с мотиви към тях.

1. По-добро интернет покритие пред пленарната зала;
2. Превръщане на пространството пред пленарната зала в работна зона;
3  Мястото за работа на снимащите журналисти в пленарната зала;
4. Отваряне на кулоарите за достъп, без право на записване на видео и аудио съдържание и фотографско заснемане;
5. Допълване на условията и реда за издаване на журналистическите акредитации;

МОТИВИ:

1. По-добро интернет покритие пред пленарната зала

Практиката показва, че изявления се правят най-често „в движение“ пред пленарната зала, а не от определената за целта трибунка, която се намира два етажа по-надолу. Въпреки направените подобрения, интернет покритието на това място е нестабилно и затруднява електронните медии заради невъзможността да излъчват на живо изявленията на депутатите и гостите на парламента, представляващи интерес. Затруднява и живите включвания за новинарските емисии, което принуждава екипите да търсят  интернет по другите етажи с риск да пропуснат нещо важно, случващо се пред залата.

Наред с осигуряването на адекватна интернет връзка  смятаме, че обособяване на трибунка на това място ще е за взаимно удобство и ще предотврати хаотичното струпване около обектите на интерес пред вратите на пленарната зала.

 
2. Превръщане на пространството пред пленарната зала в работна зона

Проблемът има пряка връзка с т.1.

Пространството пред пленарната зала, представено на медиите като място за отдих и разговори между депутати и журналисти, с практиката се наложи като работна зона. Тя обаче не е пригодена за целта – освен добър интернет, няма и достатъчно контакти, маси и места за сядане. Журналистите стоят прави, а интензитетът и обемът на работата налагат представителите на медиите да прекарват по-голяма част от деня единствено пред пленарната зала. Наблизо няма бюфет, не е разрешена дори употребата на безалкохолни напитки. Има достъп (непряк) до бюфета три етажа по-надолу, вендинг машина под т.нар. Галерия за журналисти, както и до кафенето в източното крило (макар затруднен и водещ до риска журналисти да останат заключени във вътрешния двор), но малко медии могат да си позволят да изпращат няколко екипа да следят работата на Народното събрание от всички контактни точки докато техен колега отсъства, за да си вземе кафе, например. 
При работа в „Галерията за журналисти“, често се изпускат събития от зоната пред пленарната зала. Медиите в галерията рядко биват уведомявани за предстоящи изявления пред залата.

Ситуацията пред залата поражда и всекидневно напрежение между представителите на медиите и квесторите, което поставя и двете страни в неудобно положение предвид факта, че с годините са установени приятелски отношения между тях.

3. Мястото за работа на снимащите журналисти в пленарната зала

Мястото за работа на снимащите журналисти в пленарната зала се нуждае от обсъждане и промяна. Смятаме за необходимо “кошарите” за операторите и фоторепортерите да бъдат изнесени пред огромните колони, които закриват голяма част от залата и пречат на визията. 

Новата пленарна зала е по-дълга от старата и оформянето на ивица за снимащи едва ли ще наруши комфорта на законотворците. А и параметрите на обичайните дългофокусни обективи в новата зала не достигат за приличен портрет до трибуната,така че лекото приближаване ще е с двоен ефект. Добро решение за снимане е и от страничните ложи. Така зрителите и читателите ще видят и лицата на избраниците си, а не само гърбовете им.

Преодоляването на четирите етажа без асансьор до „кошарите“, които изминават ежедневно и многократно операторите, фотографите и репортерите с тежка техника на гръб, е равно на незаслужено наказание. Да не забравяме и липсата на пряк достъп до санитарен възел при посочените условия. Затова считаме за крайно необходимо журналистите да бъдат допускани в залата през централните врати. Така те ще могат да реагират и на случващите се паралелно събития пред залата и в останалите части на сградата.


4.Отваряне на т.нар. кулоари за достъп – без право на записване на видео и аудио съдържание, както и фотографско заснемане

По-голямата част от гореописаните проблеми може да намерят разрешение и чрез отваряне на кулоарите за достъп на журналисти.

Отделно, една от основните функции на журналистите е да наблюдават и да събират неофициална и помощна информация във връзка с готвени разработки, неясноти по законодателни въпроси и пр. Със затварянето на кулоарите за достъп, парламентарната журналистика се сведе само до записване на изявления пред залата и опосредствана комуникация с ПР звената, което обезсмисля не само работата, ни принципа за запазване в тайна на източниците на информация. Считаме, че със затварянето на кулоарите не само се нарушава духът на установената от десетилетия в старата сграда демократична практика на неформално общуване, но и че то е неоснователно и необосновано. Ето защо:

Един от изтъкваните мотиви за преместването в сградата на Партийния дом бе липсата на достатъчно лично и работно пространство за народните представители. Сега този проблем вече не съществува – депутатите разполагат със стаи, кабинети, зали, коридори, кафене, маси, мека мебел и пр., разположени на няколко етажа, и отварянето на кулоарите и за представителите на медиите не би следвало да смущава личното им и работно пространство. Това води до т. 5.

5. Допълване на условията и реда за издаване на журналистическите акредитации

Неофициално е известно, че една от причините за спрения журналистически достъп е злоупотреба от страна на представители на медии или т.нар. медии. Затова предлагаме няколко мерки:

- При издаване на акредитация да се прави проверка в регистъра на Министерство на културата по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Т.е. да се проверява дали акредитираната организация отговаря на изискванията по закона според последните му изменения и допълнения от 2018 г., внесени от народния представител Делян Пеевски, както и да се проверява дали журналистът има валидна журналистическа карта, издадена от медия или съсловна организация.

- Да се спазва забраната за заснемане и записване на видео и аудио съдържание, както и на снимков материал в т.нар. кулоари, както и в местата за отдих на народните представители, в т.ч. кафенето и бюфета, в стаите, кабинетите, залите, зоната около секретното деловодство, с изключение на заседанията на комисии, обявени събития или при покана от народен представител или парламентарна група.

Нарушенията на това правило да водят до кратковременно отнемане на акредитацията на медията, а при системно нарушаване – и на по-дългосрочно. Предлагаме установяването на нарушенията да става не от народни представители или парламентарни групи, с оглед избягване на обвиненията в политически репресии спрямо журналисти, а от квесторите, администрацията или пресцентъра на Народното събрание. Вярваме, че законодателният орган може да изготви детайлни правила в тази посока, така както с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са предвидени случаи, при които народен представител може да бъде наказан, в т.ч. с недопускане до пленарни заседания.

Тези правила следва да действат и за външни лица, които посещават парламента и по покана на народен представител или парламентарна група, които практиката е показала, че злоупотребяват с достъпа, извършвайки дейности по записване и заснемане на народни представители въпреки тяхното нежелание.

Предварително благодарим за съдействието. Вярваме, че тези искания ще бъдат удовлетворени.