Проектът "Съседите" ще представи България на Венецианското биенале на изкуството, което тази година ще се проведе от 20 април до 24 ноември. Това съобщиха днес от Министерството на културата. Проектът е за историята на българите, които са били жертва на политическо насилие.

В конкурса са били допуснати 17 проекта, а победителят е бил избран от жури с председател проф. Венелин Шурелов. Автори на "Съседите" са д-р Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, а куратор е Васил Владимиров.

"Съседите" е продукт на задълбочено изследване на историята на репресиите, изследващ паметта за политическото насилие, завещана ни от комунистическото минало", обясни Владимиров.

В същността си инсталацията представлява реконструирани домовете на репресирани хора. Тя се състои от три стаи, първата от които е всекидневна, в която ще се прожектират картини и звуци от лагерите в Ловеч и Белене. Във втората стая ще има абстрактни звуци, които ще показват хората, които говорят с недомлъвки или все още не са готови да го направят.

Третата стая ще бъде кухня, в която всички мебели са бели и ще отразява хората, които никога не са имали възможност да говорят за репресиите, на които са били подложени. Идеята на авторите е посетителите не просто да видят проекта, а да го преживеят.

Авторите обясниха, че са проведели поредица от интервюта с жертви на репресии, предстои още такива.

Инсталацията вече е представяна извън България - в Торонто и Принстън, където по думите им е била приета е много добре. Показвана е и в Софийската градска художествена галерия през 2022 г.

Мотото на тазгодишното Венецианско биенале за изкуство ще бъде "Чужденци навсякъде". Акцент на изданието ще бъдат темите за миграцията, изгнанието, бежанците и "чуждестранния произход", а куратор на събитието ще бъде бразилецът Адриано Педроза.

"Темата на биеналето е с двойствено значение. Самата дума чужденци какво може да означава. Тези хора са отритнати от обществото, разделени. Тези хора са били разделяни и отчуждени. Те са били изпращани в лагери. Дори и с настъпването на демокрацията те продължават да са отчуждени, но по друг начин", каза Красимира Буцева.

Павилионът на България тази година ще бъде в експозиционното пространство зала "Тициан" близо до Моста на Академията във Венеция. Там беше и българският павилион миналата година на Биеналето за архитектура.

През 2024 г. България ще участва за 11-и път (първото е през 1910, следват представяния през 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019 и 2022). През 2022 г. страната ни беше представена с проекта "Ето къде си" на художникa Михаил Михайлов и кураторката Ирина Баткова, припомня БТА.

Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, докторант по история в Принстънския Университет. В артистичната си практика той създава инсталации, базирани на архивни и етнографски изследвания, изследвайки пресечните точки между пространства, материална култура, история и психология.

През 2014 г. той е Фулбрайт стипендиант в България, като изследва психиатрията през комунизма. Неговите проучвания са публикувани в международният академичен журнал Culture, Medicine and Psychiatry и показани в инсталацията „Изравяне на Психиката“ (Червената къща, 2015 г.). Други негови статии са издадени от Columbia University Press (Bloomsbury) и Център за Академични Изследвания - София.

Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и преподавател. В практиката си тя се занимава с политическо насилие, травма и история в контекста на българския комунизъм, чрез фотография, видео, звук и инсталация. Преподава в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуствата в Лондон, в Университета в Портсмут и Университета за креативни изкуства "Фарнъм".

Носител е на наградата БАЗА (2022), била е стипендиант в Akademie Schloss Solitude (2021) и е участвала в самостоятелни и групови изложби в България, Великобритания, Сърбия, Германия, Китай и Южна Африка. През 2022 г. нейната статия Vernacular memorial museums: memory, trauma and healing in post-communist Bulgaria бе публикувана в Museums & Social Issues Journal.

Доц. д-р Лилия Топузова е изследовател, професор по история и директор на програмата за комуникация в Университета на Торонто. От 2003 г., като историк и режисьор на документални филми, тя проучва детайлно историята на българския гулаг, работейки с множество архиви и на терен с очевидци. Автор е на монограф и редица статии, публикувани в American Historical Review, Gender & History, Routledge Handbook of Memory and Place, Journal of Visual Literacy, Encyclopedia of Transitional Justice.

Тя е автор на сценариите на документалните филми „Проблемът с комарите и другите истории” (2007) и „Сатурния” (2012), който и режисира. Тя е гост изследовател в Leibniz-Zentrum für Zeithistorische Forschung – ZZF в Германия (2013), Brown University в САЩ ( 2014), York University в Канада (2015), the Center for Oral History and Digital Storytelling Concordia University Канада (2017) и Център за Академични Изследвания София (България, 2022).