„Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“ е подробен исторически анализ на живота на лидера на БКП, като акцентът е поставен върху политическото му израстване – домогването до властта и задържането на върха, и падението – подробности около разигралата се политическа драма непосредствено преди и след 10 ноември 1989 г. Базирана основно върху беседи със съвременници и близки на Живков хора, свидетели и участници в историческите процеси и събития, книгата (издателство „Кръг“) дава ценен поглед към тези ключови страници от миналото. Журналистът Иван Бакалов разкрива малко известни факти за Живков, неговите приближени кръгове и истините за ключови исторически събития.

Колко деен партизанин е бил Живков? Каква е ролята му по време на Априлския пленум и преврата, свалил от власт Вълко Червенков? Какви са механизмите на управление му и как успява да се задържи на върха 33 години? Кои са хората в най-близкото му обкръжение? Кой свали Живков от власт през съдбовната 1989 година? Иван Бакалов търси отговорите на всички тези въпроси. Той документира срещите си през годините с Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов, Стоян Михайлов, с лежалите в затвора за преврат генерали Цвятко Анев и Мичо Ерменов, с т.нар. Врачански атентатор и др. Книгата съдържа и голям брой редки снимки на Тодор Живков, които Бакалов издирва сред лични и обществени архиви. Корицата е дело на Галина Николова.

* * *

Откъс от книгата „Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“ на Иван Бакалов

„Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“. Снимка "Кръг"

Неформален кръг с голямо влияние е ловната дружин­ка на Живков. С нея той, освен че се забавлява, се съветва и споделя идеи с академиците Ангел Балевски и Пантелей Зарев, генерал Христо Русков (т. нар. Заешкия генерал, председател на Българския ловно-рибарски съюз и близък с Първия от времето на партизанското движение), с ак­тьора Стефан Гецов, писателя Георги Джагаров. Постоян­но членове на дружинката, но с по-редки участия са и Лю­бомир Левчев, скулпторът Величко Минеков, Христо Ней­ков – последният председател на Съюза на българските художници в годините на социализма, също и предшест­веникът му Светлин Русев, преди да изпадне в немилост. На лов с Първия периодично попада и по някой друг писа­тел, поканен специално. Емилиян Станев до смъртта си през 1979 г. е канен често. Не всички са били ловци като Емилиян Станев, някои хора на изкуството са се правели зорлем на ловци, за да попаднат сред поканените.

Всички те, освен ловна дружинка, са и овластени с постове в Държавния съвет, ЦК на БКП, народни пред­ставители, на различни номенклатурни длъжности в йерархията на държавата.

Това разпределение на постове е една от особености­те на тогавашния режим. Не може да те изберат то­ку-така председател на Съюза на писателите, член на ЦК на БКП или член на Държавния съвет, или народен представител. Първо, не могат да те предложат, ако няма покана или благословия от горе. За председатели на най-важните творчески съюзи, също като за членове и кандидат-членове на Политбюро, е въпрос на личен из­бор на Живков. Спускат кандидата, посочен или одобрен от Живков, и съответният конгрес или пленум го гласу­ва без никакви забележки против, най-много да се чуят няколко хвалебствени изказвания за него. Например пи­сателският съюз от 1966 до 1988-а е оглавяван от лично предани на Живков хора – Джагаров, Зарев, Левчев.

Така ловната дружинка се състои от приближени, но и овластени от Първия хора. Сами по себе си те са с ка­чества и авторитет в своята област, направили профе­сионална кариера. Някои не са искали да ги натоварват с отговорности и като членове на ЦК или на Държавния съвет, но са изпълнявали волята на Живков. Малцина са отказвали постове. Щом от горе те канят... Пък и е признание. Живков така е раздавал постове, с които иска да си осигури лична вярност. Но ловната дружинка също така е и допълнителен кръг от съветници, освен кабинета.

Ловните дейности на Пенчо Кубадински водят до създаването на десетки ловни стопанства и ловни ре­зервати. Някои от тях са в горите на стари ловни лес­ничейства от царска България, строят там нови хижи. Когато Живков се увлича по лова през 60-те години, по­степенно започват строежи на изцяло нови ловни сто­панства с оградени горски територии край Дунав, край морето, в Стара планина, Родопите, Витоша и т. н., буквално във всички краища на България – „Кормисош“, „Воден“, „Мазалат“, „Правец“, „Витиня“, „Балчик“, „Ропо­тамо“, „Искър“ и т. н.

Но някои от ловните стопанства заради Живков се превръщат в ловни резиденции, изцяло затворени, пред­назначени само за висшия ешелон на властта и важни гости от чужбина. Строени са луксозни за времето си хижи, с повече удобства и президентски апартаменти. Там не се допускат какви да е ловци, територията и ди­вечът са запазени за височайш лов. Персоналът е от УБО или на разпореждане на службата за охрана.

В дългосрочен план тези ловни резервати имат по­ложителен екологичен ефект – опазват горски терито­рии, развъжда се многократно повече дивеч.

Най-едрите елени, муфлони, глигани се пазят за Тодор Живков и му организират специални гонки, за да може да удари точно тези екземпляри. Той така става све­товен рекордьор, тоест еленови рога и глиги на дива свиня, на убити от него животни са оценени с рекорден брой точки.

„Така стана, че аз съм най-много трофеи убил, а това е обяснимо... Така че заслужава си специална книга да се напише за развитието на ловното стопанство през времето на Живков и живковистите“ – казва в интер­вю малко преди смъртта си Тодор Живков, вече леко не­адекватен и без задръжки в приказките.

Често ходи в ловния резерват „Воден“, а всяка година по веднъж специално на лов за мечки в резервата „Кор­мисош“ (Родопите). Стопанството там има три големи сгради, една от които е известна като резиденция „Ка­рамуш“. Иначе точно в този ловен резерват през 1986-а Живков е отстрелял глиган за световен рекорд, оценен на 155 точки, с които подобрил рекорд на прочутия ло­вец и нацистки лидер Херман Гьоринг от 1936 г. По спо­мените на шефа на ловното стопанство глиганът бил

Ловната дружинка само ударен от Живков и намерен ранен на другия ден и доубит от служителите там. Шеф на ловната резиден­ция „Кормисош“ е съселянин на Живков от Правец – Хрис­то Христов Референта. През 2009 г. той издава мемоар­на книга („Тодор Живков, другарите и времето, както ги видях аз“, изд. Grand ADV , С., 2009 г.), в която описва с под­робности един и друг лов и срещите си с височайши ло­вци, кога Живков и свитата му какъв дивеч са ударили.

Всяка година Живков успява да удари там каквото поиска. Тоест каквото му осигуряват като на тепсия в ловното стопанство. За него в ловните стопанства са правени специални чакала в дърветата с електрическо отопление, да чака там на гюме, без да мръзне.

В лова Живков се съревновава с румънския диктатор Николае Чаушеску. Двамата взаимно се канят на лов по време на посещения. За Живков Чаушеску организира лов на мечки в Карпатите, а Живков го води за елени и глига­ни. Мечките в България са по-малки и Живков не може да надмине рекордите на Чаушеску в тази „дисциплина“. Но пък е рекордьор при глигани и елени. Не пропуска и лов за зайци в ловния резерват „Бялка“ край Ловеч, до с. Александрово.

Ловните резиденции са само част от общия брой ново­построени резиденции в България в епохата на Живков. Те стават толкова, че ако всяка седмица Живков е пре­карвал по един уикенд в някоя от тях, за година не би могъл да посети всичките. Той най-често обаче посеща­ва двореца Евксиноград във Варна, „Царска Бистрица“ на Боровец и няколко от ловните, по-късно и в новопостро­ената резиденция „Перла“ край устието на Ропотамо. В някои е бил само по веднъж.

Най-често Живков кани на лов тесния кръг – акад. Ба­левски, акад. Зарев, ген. Русков, Георги Джагаров, по-рядко Любомир Левчев, Величко Минеков, Христо Нейков. От време на време участва и Богомил Райнов, макар да не е ловец. Но понякога Живков променя състава на ловната дружинка, за да покани конкретен човек, с когото иска да говори и да следи настроенията сред интелигенция­та. Така на лов е канен Йордан Радичков.

Във височайшия лов важна фигура често е и Пенчо Кубадински, най-запаленият ловец, развъждал дивеч из България. Понякога Живков е на лов само с други членове на Политбюро – Петър Младенов, Александър Лилов. С Кубадински се създава интрига – пускат на Живков слу­ха, че преди него той е минал и отстрелял най-големите екземпляри...

Има случаи лично Кубадински да организира лов за Живков с по-многобройна ловна дружина от висшия еше­лон на властта. В мемоарната си книга Иван Славков раз­казва за един такъв лов за глигани, на който той стре­лял с карабината си по излезли група елени и случайно убил два един зад друг, а в този момент ловът на елени бил забранен. Довтасал Кубадински, накарал му се с гне­вен тон и употребил репликата: „В България има двама бракониери, ти и тъстът ти, ама аз ще ви оправя...“.

Писателят Георги Марков, преди да избяга в чужби­на, също е бил в кръга от хора, които Живков е канил в неформална обстановка. Специално Марков не е ловец и е ходил с Живков на туристически походи и на срещи в хижа или резиденция, на които нашироко са се обсъж­дали ловни теми. На тези трапезни дискусии Живков е преслушвал настроенията на един или друг, пускал е по някоя тема, за да накара слушателите си да се чувст­ват избрани, на които се доверява нещо извън официал­ната информация, и се радвал на хвалебствията и слага­чеството на аудиторията.

Георги Марков се чуди как Живков е намирал време да се среща с толкова широк кръг писатели и хора на изку­ството.