ДПС ще става неетническа партия, общобългарска, ще разширява електоралната си база извън традиционната. С цел да стане първа не, но втора политическа сила – поне. Подобни формулировки от анализатори, близки до Движението, чуваме често напоследък. Затова и като път към тази цел Пеевски ще става (съ)председател  на ДПС. 

Явно не е достатъчно да е българин, но трябва да се докаже и като православен и благочестив такъв – в ДПС са решили, че пътят е през близки контакти със Светия синод. (В контекста на привидяните драми около „Аз съм българче“ дали депутатът Пеевски може да изрецитира стихотворението или поне първия му куплет ей така спонтанно, но това само в скоби).

„Новината“ от вчера от Движението е, че Доган и Феномена му ще правят социална кухня за бедни и нуждаещи се към Софийската митрополия. Пилотно. След това ще се разгърнат и в други митрополии. В прессъобщението изречението фаворит безспорно е „с лични средства“.

В разбирането за благотворителност един от водещите принципи е дискретността, прави добро тихо. Целта на прессъобщението обаче е повече от чистия пиар. Все пак и той не е за пренебрегване. Уведомява ни, че след евроатлантика, конституционалиста, великия политик, ще гледаме нова част от пиесата „Пеевски – най-добрият човек, когото познавам“, на сцената трябва да излезе Пеевски благотворителя. Още по-хубаво двамата с Доган - благотворители. Няма да е лесно да се докара някаква достоверност – на политици с големи, щедри сърца, които даряват от припечеленото с честен труд и служба на отечеството.

В заявката за благотворителността има и немалка доза арогантност и предизвикателство, които идват с фалшивата добродетелност и благочестивост. В контекста на ръчкания и измамно надъхван с „българщина“, на която се посяга и която е под постоянна заплаха, гражданин, който освен това е непрестанно облъчван от прокобите на „Възраждане“, тази заявка стои още по-особено. И неизбежно се появява въпросът - какво иска да постигне.

При подобна амбиция за новия щрих в „преродения“ Пеевски – като благотворител, пробивът за осъществяване на мисията, без изненада, е при Светия синод. Феномена вече го посети през ноември, това е втората им среща. При първата депутатът от списъка „Магнитски“ гордо позираше със синодалните старци под картината за превземането на Велико Търново от турците - "Патриарх Евтимий се прощава с търновци" на Борис Денев. В някои колажи срещата беше интерпретирана и като сюжета за Сузана и старците.

Топлата връзка със Синода е Йордан Цонев, но истински крепката основа на подобни отношения е дългогодишната привлеченост на висшето духовенство към материални стимули – като благотворителност и не само, от хора с възможности, дори и със силно спорен обществен морал. Тук има установена традиция – на архонти, златни часовници и какво ли не.  

В името на коректността тази форма на взаимоизгодни бизнес отношения не я е измислил нашият Синод. От доста векове функционира т. нар. симония – в най-широкия смисъл това е търгуване с духовни ценности. Българският синод само всеотдайно я прилага.

Пак в скоби - напоследък имаше интересна промяна в позициите на БПЦ с твърда декларация на Йордановден против войната в Украйна и агресора. Подобно решително поведение не е типично за Синода – дали има някаква връзка с благочестивата персона на Пеевски или е част от по-голяма сделка, трудно е да се каже.

Може да се предположи обаче, че ако Пеевски реши да овладее Синода, няма да се затрудни – ако приемем, че това вече не се е случило.

Опрощаване на грехове, щрих към новия прероден образ, предизвикване – ходът със социалната кухня не е случаен или импулсивен. А и заявката е да не е еднократен.

Покрай всичко това остава да се надяваме, че някой нуждаещ се може и да има реална полза от това начинание. Дотогава можем да си представим как Пеевски и Доган със завити ръкави, завързали престилки, с големи черпаци сипват супа/чорба от голям казан на опашка от желаещи. Нямате такова въображение, нали?