Законопроект на "Продължаваме промяната" - "Демократична България", поставящ си за цел да се бори с троловете и дезинформацията, предизвика остри реакции преди дни заради текстове, привидно позволяващи на държавни органи да налагат санкции на всякакви сайтове. За да разясним целите и ефекта от проекта за промени в Закона за електронните съобщения (още 6 други закона), потърсихме един от вносителите, депутатът и бивш министър на електронното управление Божидар Божанов.

Г-н Божанов, в кой закон се определя що е то дезинформация?

В закона не се дава определение и няма нужда от такова, тъй като той не дава правомощия на никой орган да прави преценка на съдържанието.

Дезинформация не значи "фалшива новина", а механизми на разпространение на определени наративи - именно тези механизми са обект на законопроекта. От една страна, задължаване на социалните мрежи да идентифицират групи от неавтентични профили (тролски ферми), който действат координирано, вкл. срещу заплащане.

От друга - незаконните реклами, които дават финансов ресурс на анонимни сайтове, които най-често разпространяват дезинформация.

Проектът дава правомощия на министъра на електронното управление да изготвя програма за борба с дезинформацията, не значи ли това, че той ще решава какво точно е дезинформация?

Не, никой орган няма да решава дали едно съдържание е истина или не. Няма такъв текст в законопроекта, не е и редно да има.

Според вашия законопроект, решението за блокиране на определени интернет страници се взима от председателят на Софийски градски съд или упълномощено от него лице. Ако шефът на СГС е човек на Нотариуса, например, какво се случва с един "неудобен" някому медиен сайт, например? 

Блокирането на интернет адреси с разрешение на съда е действащ ред по Закона за хазарта - за онлайн казина, опериращи без лиценз, които могат да бъдат блокиране по искане на НАП.

В нашия законопроект добавяме само още един случай, в който този ред може да се използва - в случай на рекламни мрежи (услуги, чрез които се разпространяват рекламите в интернет), които систематично отказват да свалят незаконни реклами след подадени сигнали. Пример за незаконна реклама от тези дни е фалшивата реклама с "чудодейно лекарство" на доц. Ангел Кунчев. 

Никой не може да блокира нищо, ако не му е разрешено със закон изрично. А тук разрешаваме само в тези хипотези. 

Ако това е задължение само на председателя на СГС и негови упълномощени, как ще смогне той с това, и това може ли да се нарече наистина съдебен контрол?

За прилагане на реда за ограничаване на рекламните мрежи, което ще доведе до това сайтовете да са без реклами, а не до това новинарското съдържание да бъде блокирано, ще трябва да се приложат доказателства, че:

1) услугата представлява рекламна мрежа по смисъла на Акта за цифровите пазари (Регламент на ЕС)

2) че системно не сваля незаконни реклами след подаден сигнал или системно не показва информация кой е рекламодателя, както от години изисква Закона за електронната търговия.

Харесвате ли закона на Пеевски за медиите, едно мъчение за редовните медии и недосегаемост за другите, след като само го допълвате, а не го променяте фундаментално?

Измененията всъщност свалят анонимността от тези "други" медии, които решат да не се регистрират в Министерство на културата - през задължението за рекламните мрежи да идентифицират лицата, на които изплащат средства.

Още повече, въвеждаме специален статут на медиите, регистрирани в регистъра на Министерство на културата, който им дава право да получават информация от социалните мрежи за евентуално ограничаване на разпространението, както и задължаваме социалните мрежи и търсачките да отварят регистрираните медии в браузъра по подразбиране на потребителите, което да им позволи да имат много по-ефективни реклами.

В момента браузърът на Фейсбук създава изцяло нова анонимна сесия за всяка отворена новина, което прави рекламите на българските медии неефективни - променяме това, за да имат и реални ползи легитимните български медии от регистъра в МК.