Защо хиляди дисиденти в Русия не можаха да направят това, което направи един Алексей Навални? И то въпреки спорната му репутация, въпреки някои негови спорни възгледи.

Това е въпросът, който вълнува мнозина. И до днес той няма еднозначен отговор. И едва ли някога ще има. Дори след смъртта на Навални.

Русия с ум не ще прозреш,
не ще я вместиш в обща мяра:
Русия за да разбереш,
единствено е нужна вяра.**

Оригиналът на знаменитата монострофа от 1866 г. на Фьодор Тютчев звучи така:

Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать -
В Россию можно только верить.

И наистина е трудно за разбиране как човек, проповядвал в началото на политическия си възход прочистване на Русия от имигрантите от Азия, нарекъл грузинците „гризачи“*** по време на войната през 2008 г. и заявил, че анексираният Крим „не е сандвич със салам, за да бъде разкарван насам-натам“, застана начело на протестите срещу Владимир Путин и се превърна в знаме на протестиращите.

Докато това не съумя да направи например доста по-възпитаната журналистка Анна Политковска (убита през 2006 г.). Нито десетките убити също като нея руски журналисти. Не успя и застреляният през 2015 г. край Кремъл Борис Немцов.

За свободата на Навални обаче излязоха стотици хиляди в цяла Русия. Което не попречи на режима да го осъди, и то точно три пъти. Общо той натрупа 26 години и 8 месеца затвор. Последната – най-тежката присъда от 19 г. бе произнесена само преди половин година.

Навални излезе на преден план през 2011 г. Тогава избухнаха първите протести срещу изборни фалшификации в Русия. Това се случи на парламентарния вот.

Тогава от резултатите, излъчени по телевизия „Россия 24“, се оказа, че в Ростовска област са гласували 146,47% от избирателите. Такъв бе сборът от процентите на гласовете, подадени за отделните партии. Само този епизод е достатъчно доказателство за какво става дума.

Но главната сила на Навални бе в неговата дейност на блогър. Още през 2009 г. той стартира своя блог в портала LiveJournal и създаде метод, който сам нарече „генератор на жалби“. Чрез него опозиционерът успя да мобилизира интернет потребителите да участват активно в антикорупционната му кампания. Чрез „генератора“ те изпращаха онлайн оплаквания до съдебните и надзорните органи с настояване да бъдат разследвани случаи, с които блогърът се бе захванал в момента.

Алексей Навални взе още от самото начало на мушка олигарсите и големите руски национални компании. През 2010 г. той създаде сайта „РосПил“, който разследваше корупцията при възлагането на държавните поръчки. Успехът се дължеше на факта, че опозиционерът призова за парични пожертвувания от страна на потребителите. И получи немалко ресурси.

Разбира се, най-успешното начинание на Навални бе създаденият през 2011 г. Фонд за борба с корупцията (ФБК). От олигарсите блогърът се прехвърли към руските управници и уличи не един от тях, че се е сдобил с имоти както в страната, така и в чужбина. И че тези имоти не могат да бъдат придобити със заплатата на държавен чиновник. Сред уличените бяха дори бившият премиер (и за един мандат президент) Дмитрий Медведев, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, някогашният главен прокурор Юрий Чайка и други. Все хора от най-близкото обкръжение на Путин.

Това е едно от обясненията защо Навални имаше толкова много привърженици. Сред причините за протестите бяха световната икономическа криза, която не подмина и Русия, въпреки твърденията на Кремъл, че няма такова нещо. Освен това младите хора, които, за разлика от родителите си, не са израснали в информационна изолация, се умориха да гледат все едни и същи лица във властта. Докато спестяванията на населението се стопяваха, хора от висшите етажи се сдобиваха с луксозни палати по целия свят. И колкото и да се оправдаваха уличените, не остана почти никой, който да им вярва.

В края на 2021 г. Леонид Волков – тогавашната дясна ръка на Алексей Навални, предупреди в разговор с Клуб Z, че руски чиновници изнасят корупция в България.

„Достатъчно ясно виждаме, че, макар България да не е главното направление на руските пари, на нея се пада съществена част от износа на руски капитали. Годишно от страната ни изтичат 60 милиарда долара по официални данни. Тези пари се наливат предимно в европейската икономика. А това, че в Слънчев бряг цели селища, цели кондоминиуми са изкупени от руски чиновници, сме го разкривали неведнъж при нашите разследвания“, каза Волков.

И допълни, че в начинанието помагат местни хора, т.е. българи. На дебат в Европейския парламент в Страсбург помощникът на Навални намекна, че не е зле да се протестира пред онези юридически кантори и фирми за недвижими имоти, които позволяват на руски олигарси или правителствени чиновници да купуват огромни имоти по крайбрежието ни.

Големият удар на ФБК бе нанесен в началото на 2021 г. Това бе филмът за палата на Путин в Геленджик. Това дотолкова притесни Кремъл, че се наложи олигархът Аркадий Ротенберг да обяви себе си за собственик на този свръхлуксозен имот. На което едва ли някой трезвомислещ е повярвал.

Отделно Навални получи ореол на мъченик след опита за отравянето му през лятото на 2020 г.

„Навални владее езика на младите", коментира тогава специално за Клуб Z Лев Пономарьов - един от ветераните на правозащитното движение в Русия.

Някога той е симпатизирал на на опозиционер номер 1, но скъсал с него заради националистическите му изказвания. Но твърдо го подкрепяше в кампанията срещу режима.

„Алексей успя да събере големи ресурси, за да прави своите разследвания. Освен симпатизантите, плащат му и руски бизнесмени, които са далеч от приближените на Путин. Мисля, че пари му дават и хора от бизнеса, намерили убежище на Запад. Благодарение на всичко това Навални се превърна в професионален политик. Анна Политковска също бе популярна. Но тя не разполагаше с такива ресурси“, изтъкна Пономарьов.

Колкото до изказването на Навални за Крим, правозащитникът изтъкна, че тази тема е изключително популярна дори сред интелигенцията в Русия. И немалко нейни представители подкрепят анексията на полуострова. Така бе поне до 24 февруари 2022 г., когато Русия започна пълномащабната война в Украйна.

„Националистическите му изказвания са нещо от далечното минало. Много хора го възприемат така, аз също. В крайна сметка човек има правото да се промени“, бе мнението на Пономарьов.

Заложник на терористи

След новината за смъртта на Навални Клуб Z отново потърси ветерана правозащитник, който междувременно емигрира във Франция и получи там политическо убежище.

„Алексей Навални е жертва на терористи, на терористичния режим на Путин, чийто заложник бе. Знаете, че когато терористите вземат заложници, те са тези, които отговарят за живота им. Така стана и с Алексей“, каза Пономарьов.

Той допълни, че сега е много важно руската опозиция да бъде още по-единна и да продължи да се бори с всички законни средства срещу диктатурата на Путин.

В Навални имаше „хляб“. Едва ли в противен случай руските власти биха търсили повод да отрекат всяка негова дума. Но обикновено го правеха толкова нескопосано, че дори в някой случай да се окажеха прави, човек си мислеше обратното.

„Навални е публична фигура. Всичко, което прави, разчита на публичността. Той е политик, за него са важни привържениците, той съзнателно ги завоюва, като разкрива агресията на властта срещу себе си. Той води игра, като съзнателно се принася в жертва“, коментира през 2021 г. за Клуб Z Ирина Галкова – активист на Общество „Мемориал“, което разследваше престъпленията на сталинизма и бе ликвидирано от властите в края на същата година.

По думите ѝ при завръщането си в Русия Навални отлично е разбирал, че няма да му позволят нормално съществуване. От друга страна обаче, всичко, което ще се случи с него, няма да може да бъде скрито, прогнозира Галкова. Точно така и стана. И опозиционер номер 1 в достатъчно рисков режим продължи да разобличава престъпния характер на властта в Русия. Публичността му бе гаранция, че никакво обвинение срещу него не може да бъде фабрикувано така, че фалшивият му характер да не бъде очевиден за огромния кръг от хора около него.

„Навални е един вид показен политзатворник, разкриващ със собствения си пример механизма на наказателното правосъдие в Русия. Хората, които излизат на улицата в негова защита, излизат не само заради политзатворника, но и заради бореца, който не се страхува да рискува себе си, нито да използва положението си на жертва на системата за борба с нея. Хората се чувстват участници в тази борба. Освен това мнозина твърдят, че излизат заради всички политзатворници. Ролята на Навалви и щаба му по-скоро се състои в мобилизирането и насочването на потока от протестни настроения“, коментира Галкова протестите в защита на Навални.

Съвсем не бе случайно, че Западът се загрижи за Навални така, както рядко е правил за някой друг досега. Дори ЕС пращаше свои дипломатически представители на делата срещу опозиционер номер 1 в Русия.

Ето как дипломати в Брюксел коментираха тогава за Клуб Z случая „Навални“, както и какви са според тях неговите плюсове и минуси:

„Г-н Навални е опозиционен политически лидер, който е несправедливо преследван, осъден и хвърлен в затвора. Освен това той е лице, срещу което бе извършен опит за убийство, като бе използван химически нервнопаралитичен агент. И двата случая са в сблъсък с ценностите на ЕС, а също така с международните ангажименти на Русия. И това е причината защо и по какъв начин този случай представлява такъв интерес и повод за безпокойство за ЕС.“

Днес дипломати в Брюксел заявиха, че ще бъде обсъден въпросът за добавянето в санкционния списък на ЕС на лица, замесени в неговото "бавно убийство".

----

* Коментарът е публикуван за първи път в Клуб Z на 13 февруари 2021 г., малко след като Навални получи първата си ефективна присъда. Можете да го прочетете ТУК. След смъртта на Навални публикуваме отново същия текст с незначително осъвременяване.

** Преводът е на Петър Велчев.

*** Получава се игра на думи - „грузины“ (грузинци) и „грызуны“ (гризачи).