Преглед на прословутото предложение за меморандум, което буквално извади от релсите Делян Пеевски, в частта му за съдебната власт, така и не дава отговори - какво толкова го скандализира. Къде лидерът на ДПС вижда желания да си "делкат" с него прокуратуата (така и не стана ясно как така той я разглежда като законно право на собственост, б.р.)?

Предложенията по-скоро приличат на онази традиция за булката "нещо старо, нещо ново, нещо назаем, нещо синьо…".

По отношение на държавното обвинение почти няма никакви кардинални промени. Има една по-скоро любопитна, вероятно насочена към прословутия чл. 198 от НПК - който урежда "следствената тайна". Сега текстът на прословутия член, който винаги е правел прокуратурата едноличен пазитал на тайните в собствените си папки, гласи "Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора" и т.н.

В меморандума се допуска:

"законодателни изменения, въвеждащи възможност за ограничено разкриване на релевантни елементи на следствена тайна при надделяващ обществен интерес (...)"

(Съвсем отделен сюжет е как чисто правно ще се определя и от кого кога има "надделяващ обществен интерес". При дела за министри ли? Ами при хипотеза на едно истинско и добросъвестно раследване от прокуратурата, как "лошите" няма да се усетят и примерно да се разпоредят с пари и имоти, придобити чрез корупция, ако се изнесе поради "надделяващия обществен интерес", че ги раследавт, за какво, откога и пр. - б.а.).

В документа има разписани и по-идеалистични фрази като "мерки за прекратяване на възможностите за злоупотреби със системата за оперативен отчет и служители под прикритие към МВР и Службите". Това очевидно релевира към общоизвестния факт, че де що има мутра, тя накрая се оказва таен сътрудник на някои от службите, а по-"ВИП" се возят и със син буркан - като Мартин Божанов-Нотариуса.

Другото са познати стари предложения, които "Демократична България" лансира буквално от създаването си. 

Например - по повод традиционно трагичния и тотално политизиран избор на политическа квота за ВСС и Инспектората от Народното събрание - което вкарва непознати, със съмнителен интегритет юристи, които дълбоко не отговарят на "високите професионални и нравствени качеста", се предлага предложения за членове на политическата квота на ВСС (вече разделен на съдийски и прокурорски съвет) и на Инспектората да се правят от юридически факултети, както и специализирани обществени организации (практиката е доказала, че за политиците, които вече са си нарочили "своя" човек за съвета, това не е никаква пречка за преодоляване – например със "сламени" НПО, б.а.).

Декларира се още:

"Ще уреди прозрачен процес за номинации и изслушвания на кандидатите за професионалната квота във ВСС и ВПС и ще гарантира честен и подлежащ на независимо наблюдение и проверка процес на пряк избор на принципа един магистрат - един глас (който принцип действа и сега – и то от изборите през 2017 г.).

Друго предложение, залегнало в меморандума, също е нещо, което се върти отдавна: членовете на двата съвета да не губят качеството си на следователи, прокурори и съдии, за да не се откъсват от работата:

"Ще предвиди изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, които запазват своя статут на съдии, прокурори и следователи, да продължат да упражняват своите професионални функции (в момента с избирането във ВСС, докато трае мандатът, те престават да са магистрати. Остава да видим само дали няма да се повтори старата драма с членовете на ВСС - действащи магистрати, основно прокурори, които в едната си роля уж управляват "началника", а в другата са му подчинени. Опасността е реална, нищо че уж има "нова" конституция, орязала правомощията на Главния и се чака нов съдебен закон - б.а.)

Има интересно предложение – да се вземе от Георги Чолаков, председателя на ВАС, малко късче от властта му - смесени състави на ВАС и на ВКС да гледат жалбите срещу изборите за членове на ВСС и ВПС от професионалните квоти (както е и сега), но и срещу конкурсите за съдии, прокурори и следователи. Последните сега са подсъдни единствено на ВАС.

По-сериозна новост има за Инспектората на ВСС, който в последните години се получи доста овластен и напълно "заспал" орган, когато има, да кажем, бурни обществени скандали:

"По отношение на ИВСС ще предвиди половината членовете му да се номинират от общо събрание на ВКС и ВАС, и от прокуратурата и следствието, а Главният инспектор да е действащ съдия от определено ниво към момента на избора."

В момента ИВСС е изцяло плод на политически "уйдурми" в парламента. По закон той се състои от главен инспектор и десет инспектори, които се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети от народните представители.

Документът е пълен по-скоро с добри намерения и повтаряне на съществуващи вече положения:

  • гарантира възможностите за съдебен контрол върху актовете на прокурора (което вече бе въведено и междувпрочем - се радва на доста нисък интерес, като брой дела, б.а.),
  • премахва възможностите за злоупотреби с предварителните проверки (част от старите идеи е изобщо да няма предварителни проверки. Но това означава, че прокуратурата за всичко и срещу всекиго трябва да образува досъдебни производства - б.а.),
  • урежда статута на главния прокурор и върховната прокуратура в съответствие с измененията в КРБ (има си хас) и т.н.

Една от най-тънките работи, както казахме по-горе, е с прословутото изискване за 160 гласа за избор на парламентарните квоти в Съдийския съвет, Прокурорския съвет и Инспектората (между другото, въведено по идея на Христо Иванов с предишната реформа от 2015 г., б.а.)

От години, откакто е въведено квалифицираното мнозинство – с идея за "повече представителност", всъщност във ВСС биват пращани хора – обект на квотни най-обикновени "бакалски" пазарлъци в парламентарно представените партии. Затова например във все още действащия ВСС – може да ви звучи странно, но има представител на "Атака". В предишния имаше на РЗС и т.н.

Точно тук всъщност четем предимно добри намерения. Предлагат се пожелателно:

"Стриктно спазване на изискванията за деполитизация на кандидатите в чл. 130а, ал. 3 КРБ и утвърждаване на обществения характер на парламентарната квота;

Издигане и избор на кандидати за членове с доказана независимост и готовност и капацитет да работят за модернизацията на органите на съдебната власт и за издигане стандартите на правосъдието;

За целите на постигане на необходимото мнозинство от 2/3, страните ще оценят съвместно номинациите на други парламентарни групи и координирано ще подкрепят съответен брой кандидати."

Последното - да си признаем, звучи далеч по-елегантно от "пазарлък".

Подобни са писанията и при избор на ръкововодствата на специалните служби – ДАНС и проследяващата ДАТО.

Така, че в много голяма степен, докато парламентите са така или по подобен начин структурирани, Делян Пеевски, Бойко Борисов и другите могат да са напълно спокойни - нищо никой не можа да "делка" без тях.