"Меморандъмът" за съвместно управление с ГЕРБ, който "Продължаваме промяната-Демократична България" изненадващо представи броени дни преди ротацията, взриви и без това крехкия мир в т.нар. (не)коалиция.
"Това е незряло. Независимите регулатори се парцелират между Борисов и Петков. Изборите 2 в 1 са абсолютно логичен завършек на тази некоалиция" - реагира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
"Самовзриви" (по Христо Иванов) и Делян Пеевски, който провидя опит Иванов да овладее прокуратурата и се разсърди, че регулаторите все още не се избират с 2/3 мнозинство (което би направило гласовете на Движението възможен фактор и част от избора, б.р.). Но най-вече - защото броени дни преди избора на съпредседатели на ДПС, онзи, който има претенциите да е вкарал вече партията си във властта, рязко е изключен с някакъв "меморандум".
Какво в този документ (защото би трябвало да се нарече "меморандум" едва, след като има разбирателство между страните) така ядоса ГЕРБ и ДПС?
По-широка парламентарна подкрепа
Със съставянето на кабинета "Денков-Габриел" ДПС получи ексклузивитета да е единствената формация в парламента, с която (не)партньорите ПП-ДБ и ГЕРБ започнаха разговори, уж с мотива търсене на 160 гласа за конституционната реформа. БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ" бяха изначално изключени от процеса, като последва и техният отказ да влязат в него дори на по-късен етап.
Така девет месеца Пеевски бе системно налаган като партньор в управлението, в което иначе уж не участва, не само по отношение на измененията в основния закон. Измененията бяха приети в края на миналата година (част от тях са в Конституционния съд, б.р.).
Сега обаче в предложения от ПП-ДБ текст прозира опит за разтваряне на ветрилото на парламентарната подкрепа, т.е. да не се разчита само на тази на ДПС.
"Същевременно страните ще търсят по-широка обществена и парламентарна подкрепа за прилагането на тези реформи като за целта ще изготвят и внесат специална парламентарна декларация, посветена на уредените в този Меморандум приоритети" - четем в предложението на ПП-ДБ.
А изброените приоритети са Шенген, еврозона, правосъдна реформа, реформа в службите и борба с корупцията.
Денков - министър на външните работи
"Меморандумът" предлага и уреждане на въпроса с ротацията и по-конкретно - за местата на Николай Денков и Мария Габриел. Предложението обаче отразява искането на ПП-ДБ Денков да стане министър на външните работи, меко казано спорен момент между (не)партньорите, тъй като ГЕРБ настоява МВнР да остане в нейното портфолио и ако не Габриел да съчетава поста и премиер, и външен министър, то титулярът на МВнР пак да е посочен от партията.
Движение по този проблем все още няма. И двете страни настояват за своя кадър във Външно и така разписаният текст, логично, разгневи Борисов.
Макар наскоро лидерът на ГЕРБ да обяви, че ротацията на 6 март е под въпрос и заради форум на ЕНП в този перид, в който и Габриел ще участва, ПП-ДБ са записали още, че "Николай Денков подава оставка като министър-председател на 6 март, 2024 независимо дали дотогава е постигнато разбирателство по всички теми".
Без ново мнозинство за кабинет
От последното следва и друго предложение: "Ако постигането на разбирателство се окаже невъзможно, страните се договарят заедно с изборите за европейски парламент да се проведат и предсрочни парламентарни избори с цел намаляване на риска от политическа нестабилност и отклоняване от проевропейския път на България."
С други думи, ПП-ДБ иска от ГЕРБ да се ангажира, че ако "сглобката" стане "разглобка", след като Денков подаде оставка на 6 март (оставка на премиера означава оставка на целия Министерски съвет), то Борисов няма да търси алтернативни мнозинства в сегашния състав на Народното събрание за подкрепа на неговия кабинет, тъй като на ГЕРБ като най-голяма политическа сила ще бъде връчен първият мандат, а ще се отиде на избори.
Последното се появи в кулоарните сметки с разцепването на "Възраждане" в Столичния общински съвет, довело и до изключването на депутати на Костадин Костадинов от партията. Битува иначе отдавна, тъй като неведнъж проруската формация е подпомагала решенията на ГЕРБ и ДПС в пленарна зала.
Воаяжът на народните представители на "Възраждане" до Русия за форум на "Единна Русия", предизвикал вчера скандал у нас, обаче трудно може да обоснове бъдещо публично сътрудничество с тази формация особено в комбинация с евроизборите. Въпреки запомнящото се изказване на Борисов от близкото минало, че "Възраждане" не са проруска партия".
Каквото и да е обаче, право на мандатоносителя е да реши с кого и дали ще търси мнозинство за подкрепа на кабинета си.
Регулаторите - "щедро предложение"
Крайъгълният камък на "меморандума" са текстовете, касаещи номинирането и избора на членове на контролните и регулаторни органи. Именно те ядосаха най-много Борисов, както и (не)партньора Пеевски. И в частност следното предложение:
"Политическа отговорност: Всяка страна издига самостоятелно кандидатури съобразно вътрешните си процедури и носи политическата отговорност за номинациите си. Всяка от страните може да припознае и издигне кандидати, представени от обществени организации, но отговорността на всяка една страните остава към така издигнатите от нея кандидати независимо дали са представени от трети страни."
"Страните ще изберат кандидатите, които в най-голяма степен отговарят на приложимите изисквания, обществените очаквания и принципите по предходния параграф. Страните се отказват от излъчването на кандидати с ярък политически профил."
Понеже "страните" са страните по "меморандума", т.е. ГЕРБ и ПП-ДБ, тези текстове бяха разтълкувани като "делкане" (по Пеевски) на регулаторите 50 на 50. Неприемливо от гледна точка на принципа (де факто на хартия и назад в годините) да се избират не най-добрите хора за поста, а най-близките до сърцата на политическите партии. С ирония Борисов определи предложението като "щедро".
Следва дълго описание на процедурите по избора, които трябва да гарантират и тяхната прозрачност и интегритета на кандидатите, както и надпартийност. Предлага се и неправителственият сектор да може да предлага имена, припознавани после от народни представители като техни вносители.
На практика обаче НПО получават по-голям статут и от опозиционните формации в парламента, които също традиционно номинират хора при избора на регулатори. "Случаите, в които някоя от страните предложи да бъде избран кандидат на друга парламентарно представена партия, се отчитат за номинация на съответната страна" - е конкретният текст.
Накратко - всеки може да предложи кандидат, но за да е ясно кой ще носи отговорност за него, или ПП-ДБ, или ГЕРБ трябва да го припознае. В това число, ако ДПС иска да прокара номинация.
Плаващите мнозинства - забранени
"Меморандумът" забранява на "страните" т.нар. плаващи мнозинства - т.е. търсене на подкрепа от други партии в избора на регулатори, когато няма съгласие за даден кандидат.
"Страните се ангажират да не разчитат на плаващи мнозинства и да не прибягват до договорки с други парламентарни сили за съответни техни действия и бездействия, насочени към осигуряването на избор на кандидат против обоснованите и навременно повдигнати възражения (вето) на другата страна.
При спазване на принципите за политическа неутралност, страните ще осигурят постигането на равно разпределение на броя кандидати, избирани за членове на съответния орган" - четем.
В превод: ПП-ДБ иска от ГЕРБ да не повтаря, например, избора на подуправител на здравната каса, когато "Възраждане" и ИТН услужливо не участваха в гласуването в пълен състав и така ГЕРБ и ДПС си избраха проф. Момчил Мавров - срещу когото от обединението (и БСП) бяха против.
Къде е КПК, къде са двете трети?
Документът третира и темата с новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК), чието структуриране и избор на ръководство съмнително се бавят.
"Процедурата за избор на членове на КПК следва да бъде открита най-късно преди внасяне на състава на кабинета за гласуване в НС" - предлагат ПП-ДБ.
Какво става с КПК е въпрос, който и Денков наскоро постави, като посочи, че и от Европейската комисия питат същото. Обвини за буксуването ГЕРБ, но не даде подробности.
Новата комисия, на която бяха дадени сериозни правомощия, ще има ръководство от трима "комисари", избирани с 2/3 мнозинство. Реформата бе направена миналата година, но избор няма, като по информация на Клуб Z няма разбирателство за разпределението на силите. Още с гласуването на промените коментарите на опозицията бяха, че формулата е измислена като 1:1:1 - един комисар за ГЕРБ, един за ПП-ДБ и един за ДПС. По информация на Клуб Z именно затова изборът буксува.
Към днешна дата обаче поставеният в "меморандума" срок за откриване на процедурата за КПК изглежда невъзможен за изпълнение, ако няма предварително постигнато съгласие, за каквото няма индикации.
В целия текст е видима и една липса - никъде не се споменава по отношение на регулаторите кои (и дали) законите ще бъдат така променени, че членовете им да се избират със 160 гласа. Нещо, записано като възможност в Конституцията и за което Пеевски вчера възропта, че не се случва.
Двете трети се появяват при конституционно установените органи, за които такова мнозинство се изисква, описано изрично в основния закон - при избора на членове на Висшия съдебен съвет, Висшия прокурорски съвет и Инспектората към ВСС. Но и там четем следното:
"За целите на постигане на необходимото мнозинство от 2/3, страните ще оценят съвместно номинациите на други парламентарни групи и координирано ще подкрепят съответен брой кандидати, които в най-голяма степен съответстват на изискванията на конституцията и закона и принципите (...)"
И ако парламентарната подкрепа винаги е била въпроос на нормална политическа договорка, то впечатление тук прави "съответен брой кандидати", което така разписано изглежда като предварително определена квота за "чуждите" номинации.
Още
Ключово в "меморандума" обаче е предложението за "законодателни изменения, въвеждащи възможност за ограничено разкриване на релевантни елементи на следствена тайна при надделяващ обществен интерес и стриктни гаранции за правата на човека и интересите на правосъдието". То следва случая "Нотариуса", но далеч не касае само него и има корени в миналото. Винаги досега от прокуратурата са се оправдавали със следствената тайна, когато не искат да оповестят информация по ключови казуси, в т.ч. по такива, по които при публичност би лъснало бездействие или прокурорски чадър.
Проектът третира още и предлаганата от Атанас Атанасов (ДБ) реформа в службите, с която трябва да се премахме президентското влияние чрез назначенията с негови укази. Както и трайно решение за това как ще гласуваме - с хартия, машини, друго - с изменения в Изборния кодекс.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни