Украйна има спешна нужда от подкрепа, най-вече оръжейна. Трябват й предимно муниции, но съюзниците й не могат да произвеждат в такива темпове, в каквито те се изстрелват ежедневно. Русия има огромно предимство пред нея в това и единствената възможност Украйна да не губи войната, е да получи ракети, с които да унищожи поне част от оръжейните складове на руснаците.

Така може да се обясни с две думи защо е толкова важно дали и кога Германия ще даде на Киев ракети „Таурус“. Трябва да се уточни и че тази система за далекобойни ракети и най-добрата в Европа и притежава качества, каквито други далекобойни ракети нямат – обсег от 500 км, висока прецизност на удара и голяма детонационна вълна. Германските политици обаче са раздвоени по този въпрос, като Зелената партия и консервативният Християн-демократически съюз са твърдо за спешна доставка на “Таурус“, а канцлерът Шолц от Социалдемократическата партия е твърдо против. Държавната уредба в Германия е такава, че думата на канцлера тежи и каквото и да приеме по този въпрос Бундестагът, важи решението на канцлера.

Шолц твърди, че се противопоставя на доставка на такива ракети, защото ще се наложи германски военни да обучават украинските си колеги на място, което би било вкарване на Германия във войната. Друго негово опасение е, че Украйна може да атакува дори Кремъл с тези ракети.

И двата му довода са несъстоятелни.

Досега Украйна е спазила всички уговорки и договори със съюзниците си и няма причина да бъде подозирана, че ще промени внезапно поведението си, акo ополучи ракети „Тaурус“. Киев вече получава тежко въоръжение от Великобритания и Франция и не го е използвала за цели извън своята превзета територия. Германия няма да стане част от тази война, ако даде „Таурус“ . Tрябва вече да е ясно, че дали една страна е вражеска, решава Путин, независимо от действията на тази държава. Например България е обявена за вражеска държава от Кремъл, а ние не сме давали на Украйна оръжие от такъв порядък.

Това поведение на Шолц по време на войната срещу Украйна започва да става модел. По същия начин той се държа и когато Украйна поиска да й се пратят танкове. Отново се предъвкваха същите доводи срещу това, в крайна сметка след месеци на досадни и тежки гласувания и дискусии, Шолц склони и прати танковете. Само че през времето, в което той се колебаеше, руснаците успяха да минират фронтовите линии, така че украинската армия почти не може да се придвижва напред, а Украйна в момента е най-тежко минираната държава в света.

Сега същият сценарий се повтаря с ракетите. Какво не разбра Германия през последните 20 години от отношенията си с Русия, за да продължава да има толкова грешни преценки?

Когато през 2014 г. Русия анексира Крим в нарушение на международното право, в Германия настъпи кратък момент на отрезвяване. Малко по-късно обаче и Берлин, и останалата световна общност, приеха анексията за неизбежна, смъмриха Русия, наложиха малко санкции и се върнаха към обичайната си търговия с руснаците.

Нещо повече - Германия даде зелена светлина за изграждането на "Северен поток 2". Сигналът към Путин беше катастрофален за Германия и Европа. Той показа, че Европа е готова да жертва Украйна и да пренебрегне собствената си сигурност в името на краткосрочния икономически интерес.

Реакцията на Европа при анексията всъщност окуражи Путин. Той видя, че може да нарушава международното право, без да има последствия.

Най-късно на 22 февруари 2024 година Германия би трябвало да е осъзнала грешките, които допусна по отношение на Русия. Поне така би помислил всеки логично разсъждаваш човек. Но дали?

Научили си Берлин урока? Разбра ли, че е обрекъл Украйна с някои от действията си? Наясно ли е, че Путин няма да спре, докато постига целите си?

Не съвсем. От две години насам доставката на всеки нов тип оръжие е съпроводена с най-скучни дискусии, фалшиви аргументи и реторика на страха. Германия в никакъв случай не иска да рискува ядрена война и Берлин се бои да не стане част от тази война, повтаря Шолц от 24 февруари 2022 г. насам. И това сигнализира на Путин само едно: той може да продължи да нарушава международното право и международните договори и да нахлува в държави без сериозни последствия.

Все пак Германия поне успя да замени по-голямата част от енергийните доставки от Русия и не се остави да бъде изнудвана от Путин в това отношение. Но и за това Берлин плати висока цена. Германската икономика бе най-зависимата от руски енергийни източници и съответно бързата им замяна предизвика нова криза и удари тежко икономиката.

Всъщност Германия бързо осъзна, че трябва да подкрепи Украйна и е вторият след САЩ донор на оръжия. Но приносът й бива омаловажаван от отказа на Шолц да комуникира това нормално. Тази драматично лоша комуникация е от полза за Путин, защото издава веднага кои са слабите места на Германия и Европа, от какво се страхува и че с този канцлер начело Германия няма да бъде европейски лидер.

Германските политици би трябвало да са наясно, че Путин едва ли ще използва ядрено оръжие, защото се бои от реакцията на Китай, а и САЩ ще спрат тогава да избягват намеса в конфликта. Шолц непрекъснато повтаря и опасенията си, че с по-резки думи ще ескалира войната, но войната е ескалирала още в първия час на 24 февруари.

Защо тогава канцлерът продължава с тези несъстоятелни аргументи? Естествено, заради вътрешната политика и предстоящите избори догодина. Шолц иска да се представи за канцлера на мира, който не иска да въвлича германците във война.  Звучи добре, но само на първи прочит. Всъщност Шолц е един от основните фактори за отслабването на Европа в момента, а слаба Европа е нова катастрофа за ориентираната изцяло към експорт германска икономика.

Канцлерът бламира партньорите си в НАТО многократно. Първоначално отказа да даде танкове „Леопард“ на Украйна, докато САЩ не дадат от своите „Абрамс“. Което за Путин означава, че Европа не може да действа без САЩ. Остана му само да изчака Тръмп да стане президент, което изглежда все по-вероятно, и да оттегли изцяло подкрепата си за Украйна.

Сега, отказвайки да предостави ракети „Таурус“ с мотива, че това би вкарало Германия във войната, Шолц де факто праща на фронта Франция и Великобритания, които вече дават тежко въоръжение без подобни опасения.

Шолц разделя обаче не само Европа, а и собствената си коалиция. Докато продължава да отказва доставката, част от министрите му вече подготвят пращането на ракетите. Военният министър Писториус нареди подготовката им, а външната министърка Аналена Бербок заяви, че се обмисля тиръгълна сделка с Великобритания, така че Украйна накрая да получи ракетите. Всъщност за едно канцлерът и съветниците му са прави – доставката на тези ракети няма да реши войната. Това ще направи обаче липсата им.