България отново навлиза в тежка политическа криза и в хоризонта на предсрочните парламентарни избори. Това ще бъде дестабилизиращ фактор за функционирането на институциите и на икономиката и ще свие перспективите за скорошно членство в сухопътния Шенген и в еврозоната. Защото управляващите засега не успяват да договорят продължението на ротационното управление и навлизането в същинската фаза на институционалните реформи, които да осигурят кадрово независима съдебна власт, регулатори и ефективни спецслужби.

Нормалната логика на едни коалиционни преговори изискваше двете страни да достигнат до коалиционно споразумение, което да подпишат и едва тогава да внесат първия мандат с проект за кабинет, който е част от това споразумение. Още повече, че и ГЕРБ-СДС, и ПП-ДБ влязоха в преговорите със свои проекти за споразумения и накрая стигнаха до някакъв общ вариант. Съставът на правителството представляваше приложение към споразумението, но документът се оказа подписан само от Мария Габриел, не и от лидерите на партиите, нито се стигна до ратификацията на документа от съответните колективни партийни органи.

Изнудването на ГЕРБ, за да избяга от договор за реформи

Вместо това кандидатът за премиер на ГЕРБ Мария Габриел внесе при президента състав на кабинет, за който министрите от ПП-ДБ заявиха, че не са давали съгласие и се оттеглят. Така се стигна и до безпрецедентна трагикомична ситуация в българската политическа история и пълно унижение за кандидат-премиера. 

Грешката на ГЕРБ и на лидера ѝ, който в целия преговорен процес стоеше в сянка зад своя дамски екип, е, че явно разчиташе на политиката на свършените факти. И че ще успее да изнуди партньорите си да се поддадат на натиска от заплаха да няма правителство и да приемат участие в смесен кабинет, внесен форсмажорно. А споразумението за управленска и законодателна програма и механизмът за кадровите назначения на 120 души в новите органи на съдебната власт, антикорупционната комисия, регулаторни и контролни органи да остане за по-късно и то в неясно какъв вариант. От ПП-ДБ обаче не се поддадоха на изнудването и обвиниха Борисов и ГЕРБ, че не желае реформи поради страхове за себе си и поради зависимости от Делян Пеевски и ДПС.

На следващия ден и двете страни започнаха с леки отстъпки. Борисов и Габриел поискаха извинение за тежките думи на партньорите си, като лидерът на ГЕРБ сведе разговора до махленско ниво с командировки и счупени бутилки и отново придърпа темата единствено към състава на МС.

Крехък шанс за реставрация на сглобката

Дори и технологично обаче трудно могат нещата да бъдат поправени, защото Габриел, дори и да подмени целия списък с министри, на което има право като кандидат-премиер с връчен мандат, вече е делегитимирана публично и едва ли може да заеме поста. Същевременно от ПП-ДБ трудно ще вземат завоя след резкия обрат срещу ГЕРБ. Не просто защото ще трябва да преглътнат едно извинение – поне заради думите на съпредседателя на ПП-ДБ Асен Василев, че „Мария Габриел може би е най-новото и най-красивото лице на мафията в България“. А защото капиталът, който натрупаха с твърдата си и принципна позиция във вторник и вероятно върнаха голяма част от избирателите си, които загубиха заради компромиса със сглобката с ГЕРБ, може да се окаже бързо пропилян. Шансът за постигане на споразумение, удовлетворително за ПП-ДБ, е минимален и по-логичният сценарий са предсрочните избори – доколкото изобщо в България вече може да се говори за някаква политическа логика.

Вероятността Радев да излезе на партийния терен

В предизборната битка ще надделее онзи, който успее да убеди избирателите, че не е виновник за предсрочния вот. Но и на него едва ли някой ще може да спечели мнозинство, нито пък да разшири чувствително електоралната си подкрепа. Крехкото сътрудничество в 9-месечното съвместно управление между ГЕРБ и ПП-ДБ ще бъде занулено и трудно ще може да започне да се гради отново. Сериозна става перспективата да се търсят нови мнозинства в следващия парламент, които изглеждат трудно възможни.

Политическата среда може радикално да се промени, ако президентът Радев види възможност в отворилия се политически прозорец да предприеме риска да сдаде поста си и да слезе на политическия терен като партиен лидер, вместо да чака края на мандата си, когато такъв прозорец за сериозен успех може и да няма.

Той вероятно има шанс да събере значителни гласове от негласуващите и да обере избиратели от разочарованите привърженици на досега управлявалата сглобка, с което евентуално да се превърне в център на ново управленско мнозинство. Разбира се, това ще е изключително рисково начинание дори за един свикнал на екстремни изпитания ас изтребител, защото всеки резултат за формация на президент, сам отказал се от поста си, който не го изстрелва като първа или втора, близка до първата, политическа сила, ще е равносилен на провал.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Дойче веле