На днешния ден през 1928 г. със спектакъла „Копелия“ се поставя началото на българския балет.

Музиката на балетът „Копелия, или момичето с емайловите очи” е дело на френският композитор Лео Делиб (1836–1891 г.). Премиерата на сцената на парижката „Гранд опера” на 25 май 1870 г. има голям успех. Хореографията на първата българска „Копелия” е дело на Анастас Петров (1899-1978), който изпълнява и ролята на Франц. Сванилда е пресъздадена от Надя Винарова и Анна Воробьова. Георги Донев е Копелиус, а Георги Попангелов – кметът. Декорите на спектакълът „Копелия” от 1928 г. са дело на Александър Миленков, а костюмите - на Райна Ракарова-Никова. Диригент е Тодор Хаджиев.

Атанас Петров по време на репетиция.

Още от самото си зараждане българският балет синтезира в търсенията си руската класическа Школа и немският свободен изразен танц. И докато Анастас Петров предлага свои редакции на класическите балети "Копелия", "Шопениана", "Раймонда", "Куклената фея", "Жизел", "Лебедово езеро", "Есмералда", както и първото произведение с национална тематика "Змей и Яна" от Христо Манолов (1937 г.), през този период у нас твори ярката представителка на немския свободен изразен танц Мария Димова, намерила нов прочит на българския фолклор в постановките си "Нестинарка" от Марин Големинов (1942 г.), "Герман" от Филип Кутев.

След 1945 г. влиянието на руската класическа школа се засилва. Дори балетите върху фолклорни мотиви се създават от чужди, предимно руски хореографи. Така се раждат "Хайдушка песен" от Александър Райчев в хореографията на Николай Холфин, "Легенда за езерото" от Александър Райчев в хореографията на Нина Анисимова, "Мадарският конник" от Димитър Сагаев и хореографията на Иржи Немечек, "Папеса Йоанна" от Веселин Стоянов в хореографията на Витолд Борковски и др. Същевременно българските хореографи, усвоили опита от балетните десетилетия, заемат достойно място в репертоара на Националната ни трупа. Двете тенденции за съхранение и развитие на класическия репертоар и създаване на нови съвременни произведения се запазват до днес. Творците от Националния балет - хореографи и изпълнители, играят основна роля в създав ането на националната изпълнителска школа. Пионерите Анастас Петров, Нина Кираджиева, Лили Берон, Люба Колчакова, Валя Вербева, Пенка Енчева, Живко Бисеров, Асен Гаврилов, Крум Янков изграждат свои възпитаници, които достойно ги заместват на сцената - Вера Кирова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, Маргарита Димитрова, Цвета Джумалиева, Ичко Лазаров, Антон Стойнов, Емилия Кирова, Анастас Самев. Самите те подготвят новите балетни поколения.

Танцьорите от Националния балет са възпитаници на Националното училище по танцово изкуство в София и на руските академични балетни училища в Москва и Санкт Петербург. През последните години ръководители на трупата са изтъкнатите творци на българския балет Петър Луканов, Хикмед Мехмедов, Ясен Вълчанов, Мария Илиева.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 23 февруари по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив