Да, плановете за новия дълг са водещата тема на последната седмица и тя ще отеква още дълго време. Нормално, обществото винаги е чувствително, когато става дума за нови заеми, за срив във фискалния резерв, за спрени европари.

Дискутираното споразумение, чието гласуване днес беше отложено в парламента, предвижда сключването на дилърски договор за 3-годишен период за емитиране на дълг с размер до 8 млрд. евро (грубо сметнато, 16 млрд. лв.) и лихва до 10% годишно с четири банки - Citigroup, HSBC, Societe Generale и UniCredit.

Колко точно?

Споразумението е за 8 млрд. евро, като в тях влизат и приетите в Закона за държавния бюджет 8,1 млрд. лв. Объркването идва от това, че двете суми са в различни валути и от това, че по-малката сума е включена в общата, а не се добавя. Затова са неверни твърденията, получени след произволно събиране на числа - например 16 млрд. евро или 24 млрд. лева. 

Къде ще отидат?

Плановете на финансовото министерство предвиждат 6 млрд. евро да отидат за погасяване на изтичащ външен и вътрешен дълг, а останалите (плюс допълнителни средства), да отидат за финансиране на бюджетния дефицит. Очакванията на ведомството на Владислав Горанов са в края на 2017 г. държавният дълг нетно да се увеличи с 5,25 млрд. лв., основно заради дефицита.

Наведнъж ли ще се теглят парите?

Вероятно, не. Това е рамков договор за тригодишен период, който не задължава държавата да тегли цялата сума. Представете си, че имате овърдрафт по дебитната карта, който може да използвате, може и да не използвате.

Ще плащаме ли неустойки, ако не емитираме дълга в пълен размер?

Няма такива задължения и неустойки.

Ще попречи ли дългът за евентуалното ни приемане в еврозоната?

Сам по себе си, не. Планира се в края на 2017 г. размерът на държавния дълг да е 31,3% от брутния вътрешен продукт, като този критерий е до 60%.

Може ли да се мине без емисия на дълг в такъв размер? 

Може. Ако се свие дефицитът до нула, ще са необходими само 6 млрд. евро при равни други условия. При сценарий за по-добър икономически ръст и/или по-добра събираемост на данъците могат да се натрупат излишъци, с които да се погасяват заеми, стига правителството да не се изкуши да ги насочи към други инициативи.

При хипотеза за запазване или влошаване на икономическия ръст дефицитът може да се намали с непопулярни реформи като промяна на данъчната система, орязване на някои социални разходи и съкращения в бюджетната сфера. Има и "гръцки" сценарий - "Няма да платим!"

 

Какво казват политиците?

Попитахме водещи икономически експерти от властта и опозицията - Мартин Димитров (Реформаторски блок) и Румен Гечев (БСП) по някои от най-важните въпроси, свързани с дълга. Клуб Z прави малък коментар на репликите им, като представя и някоя фактологична информация, актуална към момента.

 

Защо договорът за дълга се подписва с точно тези 4 банки за тригодишен срок, при положение, че обикновено дългът се гласува година за година?

Мартин Димитров:

- Това е рамково споразумение. То не променя това, което е записано в закона за бюджета, който регламентира новия дълг, който може да бъде взет. Подписано е за три години, за да могат да се използват ниските лихвени нива, които са в момента.

Румен Гечев:

- Единственото ми обяснение е, че са договорени комисиони. Бюджетите се гласуват година по година. Този български номер означава - дайте сега да вземем комисионите, след това да плащат следващите.

Клуб Z:

Въпросът със срока на споразумението действително е спорен, но не е незаконен. От една страна, така управляващите имат по-голяма гъвкавост - по-бързо ще емитират дълг, когато се наложи. От друга, 3-годишното споразумение е риск - винаги може да бъде атакувано политически заради по-големия обем на дълга. Ниските лихвени нива в момента не предполагат запазването им и след 3 години. Комисионите се получават от банките при всяка операция, размерът им според запознати е 0,04-0,05% от емисията.

 

Как са избрани точно тези 4 банки? Има ли нещо общо със спешния 6 месечен заем, който взехме в края на миналата година?

Мартин Димитров:

Не са много големите банки, които оперират в Източна Европа. В момента международните лихви на българските ценни книжа са рекордно ниски. Това е причината в момента да се бърза.

Румен Гечев:

- Има, да. Това са същите банки от декември. Това е скандалът. Ние не знаем по какви критерии, къде са водени разговорите, по кръчми ли са водени, по ресторанти ли, какво са договаряли, кой е водил тия разговори. HSBC в момента я разследват по целия свят.

Клуб Z:

Така е, това са същите 4 банки, като вместо УниКредит Булбанк, идва "майката" UniCredit. Две от четирите банки - Citi и HSBC са водещите глобални институции в този бранш (участваха и в процедурата за емитиране на дълг през юни м.г от кабинета "Орешарски"), Societe General и UniCredit са по-малки, регионални играчи, но това е въпрос на избор на финансовото министерство.

 

- Нормално ли е парламентът да се поставя пред свършен факт, след като споразумението вече е подписано?

Мартин Димитров:

- Подобни споразумения, ако не бъдат ратифицирани от парламента, те не влизат в сила.

Румен Гечев:

- Не само, че не е нормално, то противоречи на Конституцията. Въпросът е, че в договора има 8 млрд. евро, число. Съгласно Конституцията никой няма право да преговаря нито за 8 млрд., нито за 1 евро, ако за това не е оторизиран от парламента.

Клуб Z:

Тезата на Мартин Димитров е вярна, но вероятно ще бъде сезиран и Конституционния съд.

 

Ясно ли е за какво отиват тези пари?

Мартин Димитров:

- 12 млрд. лв. стар дълг ще падежират 2015 г., 2016 г., 2017 г. Ние нямаме пари да ги върнем, нямаме спестен ресурс. Напротив, през тези години ние сме в процедура по намаляване на дефицита. Трябва да вземем нов дълг, за да върнем стар дълг. Нещо повече - ако вземеш нов дълг при по-ниски лихвени нива си, намаляваш лихвените плащания.

Румен Гечев:

- Трябва да хвърляме боб, ние не знаем. Това е един от многото проблеми. Тук не трябва да има обяснение. Тук трябва да има подпис и печат върху страници с таблици, графики, падежи, числа. Нямаме нищо. Идват, хвърлят ни на масата 16 млрд. В деловодството на парламента няма нищо.

Клуб Z:

Според обявен през миналата седмица анализ на Министерството на финансите, през тази и следващите две години са планирани плащания на външен и вътрешен дълг за 11,722 млрд. лв. (общо 5,994 млрд. евро). По години: 6,996 млрд. лв. през 2015 г., 1,722 млрд. лв. през 2016 г. и 3,004 млрд. лв. през 2017 г.

Заради планирания бюджетен дефицит през трите години са необходими още 6,496 млрд. лв. (3,321 млрд. евро).

Общата сума е 18,218 млрд. лв. (9,315 млрд. евро).

 

Как ще коментирате твърдението, че когато премиерът Пламен Орешарски е поискал да изтегли 1 млрд. дълг, той е увеличил дефицита, а с този дълг, който сега е предмет на дебат, ще се погасяват само стари задължения?

Мартин Димитров:

- Орешарски използва заема за увеличаване на дефицита. Той го увеличи от половин процент на 3,7%. Това е 7 пъти ръст. Ние използваме заемите за намаляване на дефицита, което е класическата правилна дясна политика - от 3,7% миналата година, на 3% тази година, на 2,5% следващата и на 2 по-следващата.

Румен Гечев:

- Това е една нагла и бих казал, по детски, тъпунгелска лъжа. Милиардът, който взе Орешарски, беше за погасяване на дълга сега на 15 януари, който платихме по дълга от 2002 г. Това, което е вярно е, че Орешарски тегли 1 млрд., а те искат 16 млрд. Малка разлика.

Клуб Z:

Дългът технически доведе до увеличаване на дефицита през 2014 г., но през януари с него беше погасен стар заем, така че ефектът се компенсира. Не е сериозен мотив за обвинение към предишното правителство. Тезата за намаляване на дефицит чрез дълг е само отчасти вярна - с новите емисии при по-ниски лихви (вероятно) ще се намалят разходите за обслужване на дълга.

Има грешка с числата - заемът "Орешарски" е за 1,493 млрд. евро. Планираният нов дълг - за 8 млрд. евро.

 

Други въпроси, свързани с дълга:

С колко в края на краищата нетно ще се увеличи държавният дълг през следващите 3 години? В коментар за Клуб Z икономистът Владимир Каролев казва 4 млрд. лв., бившият финансов министър Муравей Радев хвърли числото 5,3 млрд. лева. Кое е вярното?

Владимир Каролев разглежда само планирания външен дълг, който е предвиден в споразумението с четирите банки. Нетният ефект от него е 4 млрд. лв., защото с 6 от общо 8-те млрд. евро нов дълг ще се погасят стари дългове.

Муравей Радев цитира данните от обявената миналата седмица прогноза на финансовото министерство, която предвижда към края на 2017 г. дългът да достигне 27,353 млрд. лева. Към края на 2014 г. размерът му е 22,103 млрд. лв. - с 5,25 млрд. лв. повече. Разликата от 1,25 млрд. лв. вероятно ще се получи от емисия на вътрешен дълг, която не е обект на споразумението с четирите банки.