Седмицата беше с невидими знаци. Ако се загледаме внимателно в новините, ще видим едно съвпадение. Колесникът на правителствения самолет не се отвори и предложението за дълг не мина.
Другото е около Левски и то в деня на годишнината от смъртта му. Няколко дни след Задушница. Филмът не ме интересува. По-скоро едни други условни връзки. 40 кметове щели да закупят филма, за да го предоставят безплатно на съгражданите си. Стоп, тука е номерът. Идват местни избори. Припомнете си, че в почти всички кабинети на разни некадърни велможи виси със страшна сила портретът на Левски. Това се нарича използване на чужд авторитет. Един вид – вярвайте ни като на него. Но това е нормално за обгърната от пошлост страна.
Ще ви разкажа накратко една история от съвсем друг свят.
Преди години в галерията на една позната се запознах с Генко Генков (големия художник). Облечен неглиже и мърморещ, той разгледа картините и изчезна. И Камелия заразказва:
- Знаеш ли какво направи Генко миналата година. Пак беше тук и си говорехме, влезе един човек, очевидно объркан и попита дали може да купи оттук портрет на Левски. Обиколил книжарниците, но няма. „Трябва ми за детската стая“ - каза човекът.
- Тук е галерия, господине, правят се изложби на картини, не мога да Ви помогна.
Човекът понечи да тръгне, но тук Генко скочи и завика:
- Ела утре тука, утре ще имаш портрет на Левски.
Човекът си тръгна без изобщо да разбере с кого говори – Генко е един от най-големите и картините му тръгват от 1000 лв.
На другия ден донесе портрета още мокър.
- Генко, колко лева да му искам?
Той ме изгледа и пак взе да вика:
- Подари му го, подари му го, Левски за детската стая.
След това мърморейки, изчезна.
И днес в една детска стая има портрет на Левски. Дано са разбрали кой го е рисувал.
