Каквито са ни политиците - такива са ни и политолозите. Това се вижда от настоящата политическа кампания, а и от други преди нея.

Основно занимание на политиците са компроматните войни. Именно те са и основен обект на внимание от политолозите.

Доминиращият политически анализ на анализаторите е, че у нас няма истински политически дебат. И че всяка партия говори само и единствено на твърдите си ядра, без да се опитва да привлича периферия.

Този анализ е изключително неверен. Факт е, че политическото говорене у нас се доминира от компромати.

Самите компромати обаче също са вид политически дебат. Важно е да се следи кой ги вади, защо ги вади, в какъв точно момент ги вади, срещу кого са насочени. Това би било много сериозен ориентир за избирателите коя партия какво представлява и на какво разчита в своята дейност.

Въпреки компроматите обаче у нас има истински политически дебат. И анализаторите би трябвало да се опитват да го разяснят на гражданите. А не да се плъзгат - волно или неволно - по пързалката на компроматите, заложена от политиците.

Няма истински политически дебат

Напротив, има. Двете основно тези в политическия дебат са ясни. От едната страна са ГЕРБ, които изтъкват, че са управлявали добре България и тя се е развивала и напредвала.

Основният им аргумент е най-вече онова, което са построили. Борисов неведнъж заявява, че ако той беше продължил да бъде на власт, магистрала "Хемус", например, щеше вече да е готова. И може да му се вярва, защото в това отношение той безспорно изпълняваше обещанията си.

Инфраструктурата не е просто строителство, тя е политика. Дори геполитика. Българската инфраструктура все още е недостатъчно добре развита.

Дори Съединението на Северна и Южна България все още реално не е завършено. Защото няма нито един хубав път между тези две части на родината ни.

Няма нито един тунел под Балкана. И от ГЕРБ са прави, когато говорят това.

От другата страна са "Продължаваме промяната - Демократична България". Тяхната основна теза е, че България вероятно щеше да е много по-развита, построеното щеше да е повече, по-качествено и по-евтино за данъкоплатците, ако у нас имаше истинско върховенство на закона и по-малко корупция.

Дори дебатът за това кой е виновен за разтурването на "сглобката" е политически дебат, а не някава междуличностна разправия. От ГЕРБ твърдят, че "Продължаваме промяната - Демократична България" са искали твърде много власт, при положение че дори не бяха първа политическа сила, което не съответства на правилата на демокрацията. От "Продължаваме промяната - Демократична България" обаче изтъкват, че "сглобката" се е разпаднала, защото от ГЕРБ са били против реформи с конкретни действия, кадрови назначения и точно определени срокове.

Никой не търси периферия, всички надъхват само твърдите си ядра

Това също не е вярно. И двете страни се опитват да привлекат периферия, друг е въпросът дали ще успеят.
Защото това не зависи само от тях. Зависи и от това доколко в периферията има политически активни граждани и доколко аморфна тълпа, неосъзнаваща собствените си отговорности към собствената си държава.

При представянето на програмата на ГЕРБ, например, бе изтъкнато, че няма как ниската цена на труда да продължи бъде основен конкурентен фактор на България. Това определено е опит да се намери някаква периферия, защото едно от основните послания на ГЕРБ винаги е било строга финансова дисциплина - което в България означава ниски доходи.

Що се отнася до "Продължаваме промяната - Демократична България", цялата тяхна кампания е насочена към това да си върнат периферията, която загубиха заради участието си в "сглобката".

Те непрекъснато обясняват, че макар да са нарушили обещанието си да не влизат в коалиция с ГЕРБ, не са нарушили по-важното обещание - да работят за истинска съдебна и антикорупционна реформа. И не са предали онези, които са гласували за тях на последните избори.

Между двете партии върви и дебат за това каква трябва да бъде политиката по доходите. Това е класически политически дебат, който се води във всяка демократична страна.

ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" водиха този дебат още при приемането на бюджета.

От ГЕРБ твърдяха, че "Продължаваме промяната - Демократична България" създават илюзорно богатство. Докато от "Продължаваме промяната - Демократична България" изтъкваха, че ГЕРБ обричат България на стабилна бедност.

Президентът - единствен авторитет сред партийната вакханалия

Тази теза често се прокарва от някои анализатори. Тя обаче няма нищо общо с реалността.

Всички социологически изследвания показват, че одобрението и неодобрението към президента е горе-долу еднакво. Това означава, че той също е част от определен политически лагер. Спорно е доколко фактическото му политическо състояние съответства на конституционните му задължения.

Освен това сравнението на президента с партиите е манипулативно. То би било коректно, ако президентът наистина направи своя партия и участва с нея на парламентарни избори.

Историята от последните над 30 години познава подобни случаи. И всички те са завършвали с провал. Няма причина да се мисли, че ако настоящият президент се впусне в партийната политика, то резулттът ще е по-различен.

Иначе основните политически лагери дори успяват да обобщят своите тези в конкретни политически послания.

"Стабилна България в сигурна Европа", изтъкват от ГЕРБ.

"Постна пица с бухалки, пари за хората няма, но за олигарсите има", опонират им от "Продължаваме промяната – Демократична България".

Въобще анализаторите трябва да ориентират избирателите. А не да обслужват политиците.

Това е тяхната отговорност, тяхната част от общественото уравнение. Ако не я изпълняват, то призивите за по-висока избирателна активност - каквито призиви се чуват от всички тях - са чисто и просто лицемерие.

Полититически дебат има. Въпросът е има ли достатъчно активни граждани, които да участват в него. Чрез гласуване.