Много добре помня онази централна емисия новини на Първа програма юли 1995 г., когато видях множество кадри от Сребреница като онзи на разстреляни от упор мъже с вързани ръце край пътя.

Спомням си още, че навярно още на следващия ден вече беше известна онази история, в която 4-годишно момче от Сребреница е попитало майка си: “Мамо, сега ще убиват децата с мънички куршуми, нали?”.

При тези кадри ридах по детски безутешно в безсилието и невъзможността да си обясня човешката жестокост, която, както тогава си мислех, трябваше да е приключила с Втората световна война или поне с Виетнам, или клането в Сабра и Шатила...

Сърбия трябва да понесе своята отговорност 

8372-ма мъже, момчета и старци са избити в Сребреница за по-малко от два дни. Отделени са от жените, майките, бабите... и са разстреляни. На снимката е мемориалът, на който са изписани имената на всички намерени жертви, а още поне 1000 продължават да се водят в неизвестност. 

А сърбите криха 16 години Ратко Младич (извергът, по чиято команда е извършено клането), като до 2005 г. той дори взима пенсия.

Войната избухва сякаш за миг и всички страни озверяват внезапно. Но въпреки всичко сърбите трябва да понесат своята вина за геноцида и най-вече да се засрамят. 

Вучич - вълкът, който за кратко се опита да се премени в овча кожа

През 2015 година тогавашният премиер на Сърбия Вучич посети Сребреница на 20-ата годишнина от клането, но беше посрещнат от оцелелите с камъни, защото посещението му бе прието като провокация. То щеше да има завършен смисъл само ако той, бидейки автор на фразата “За всеки убит сърбин ще избием 100 мюсюлмани”, беше признал ГЕНОЦИДА от Сребреница.

Без това признание посещението му не беше нищо повече от опит да се покаже пред нормалния свят, че е вече друг, че не е четник, т.е. сръбски шовинист и националист, че не е участвал пряко или косвено в извършените от сърбите зверства.

Вучич посети същото гробище четири месеца по-късно, на 11 ноември 2015 г., където поднесе цветя, посрещнат от босненски официални лица и близки на жертвите. Въпреки клишираните фрази за “мечтан мир”, “общо бъдеще” и “мост между нашите народи”, сръбският министър-председател не успя да спечели доверието на близките на пострадалите, защото все така премълча факта – в Сребреница беше извършен геноцид.

Премиерът на Сърбия направи тези упорити опити да промени своя образ на “четник”, за да подобри международния образ на Сърбия в контекста на сръбските амбиции за присъединяване към ЕС.

Но всъщност Вучич е нацистки диктатор като Путин и Си Цзинпин, чийто официален васал е на Балканите.

И като такъв реши, че вече ЕС не му е нужен, след като Китай финансира редица транспортни проекти, а Русия нареди на Борисов да свърже руско-турския газопровод със Сърбия.

Борисов, Главчев, Сребреница

Ето на такъв човек настоящият служебен премиер Димитър Главчев е опитал "да помогне" с промяна на българския вот в ООН в последния момент, след като Вучич се е обадил на истинския шеф на служебния премиер Главчев - Бойко Борисов.

И знаем това не от кого да е, а лично от Вучич, който не крие, че е очаквал България да се въздържи в гласуването на резолюция, осъждаща отричането на  сръбския геноцид в Сребреница.

"Надявах се на изненада от България. Пет минути преди заседанието бях убеден, че България ще гласува "въздържал се", заявява сам сръбският президент.

Днес от страх пред руско-китайския васал на Балканите Борисов с лекота опитва да промени българската позиция по въпрос, който от 30 години не е обект дори на дискусия.

Борисов е готов на всичко, за да избегне наказателно преследване в България и да избяга от "лазерната червена точка" или възможната почерпка с чай от Путин.

Борисов и неговият вечен страх

Проблемът на Борисов със страха за физическото му оцеляване не е нововъзникнал - след като беше срамно привикан преди точно 6 години в самия край на месец май в Москва, Борисов унизително се постави в ролята на "по-малкия, който греши" и помоли Путин за прошка на пресконференция в Кремъл, а още по-унизително Путин му я отказа, напомняйки че по-големият винаги плаща сметката.

Твърди се с висока степен на достоверност, че Вучич е поискал лично от Борисов промяната в българската позиция в ООН, след като е припомнил на трикратно бившия български премиер, че Сретен Йосич, който действително се е опитвал да убие Борисов, излиза догодина на свобода от затвора, където беше вкаран с активната помощ на Борисов и старите му съдружници от т.нар. силови групировки.

Председателят на ГЕРБ е потънал в страх, защото е потънал в зависимости, от които не може да се откопчи. 

И за да оцелее в неговия свят, който се гради само и единствено на страх, е готов на всичко.

И все пак има добра новина... 

И тя е, че постоянният представител на България в ООН, Лъчезара Стоева, отказа да се съобрази със страхливата промяна, изискана от Борисов и подчинения му служебен министър-председател вследствие на сръбски натиск. 

Тя без колебание отвръща, че това не само би било скандално, не само изглежда плод на външна намеса (както е в действителност), но и би било абсолютно срещу заявените от България евроатлантически принципи за защита правата на човека.

Тази нейна позиция защитава ултимативно българския национален интерес и това е удивителен пример как все пак има дипломати, служители в администрацията и политици, които идват без скелети в гардероба, които да ги правят зависими.

Няма съмнение, че ако сме за миг в обувките на някой от загубилите цялото си семейство и сме правили ДНК анализи, за да можем да погребем 30 години по-късно две кости на някой наш близък, щяхме да сме наясно, че промяната на българската позиция не е просто някакъв дипломатически акт, а заставане на страната на безусловно зло - великосръбския шовинизъм, който не признава никакви човешки права. 

Резолюцията на ООН мина, за щастие, успешно, въпреки съпротивата на диктатурите Русия, Северна Корея, Иран и прочее човеконенавистни режими по света. 

Но опасността от трайна промяна във външнополитическата ориентация на страната никога не е била по-голяма. Защото страхът, казват, бил по-силен от тока.