Луксозно издание с представителна извадка от творчеството на Франц Кафка излиза по повод 100-годишнината от смъртта му – на 3 юни 1924 г. В книгата „Завръщане у дома“ са поместени избрани разкази, фрагменти и записки на един от най-значимите писатели на ХХ в. Сред тях е „Съзерцание“ – първият сборник на Кафка и едно от малкото неща, които издава приживе, – както и неговото легендарно „Писмо до баща ми“. Съставител и преводач на почти всички текстове е Гергана Фъркова, която ги ревизира според най-съвременните концепции за творчеството на писателя. „Завръщане у дома“ ще е налична в добрите книжарници на 14 юни с логото на изд. „Кръг“ и с корица на Кирил Златков.

Франц Кафка умира преди точно век, но до днес е смятан за един от най-енигматичните творци не само на своето време, а и въобще. Многолик и труден за обхващане, с множество вътрешни взаимовръзки между наглед диаметрално различни текстове, той предлага на читателите необхватно литературно богатство. Но можем ли да се докоснем до „истинския Кафка“?

„Завръщане у дома“, която за първи път излиза през 1993 г., събира подбрани кратки разкази, фрагменти и лични бележки на Кафка – в стремеж да представи в умален модел цялостното му творчество. В сборника се съчетават всички тенденции, почти всички жанрове и колкото се може повече теми от неговия разнообразен литературен свят... 

„Книгата изобилства с примери на жестове и мимики, толкова характерни за неповторимия експресивен стил на Кафка, чрез които индиректно се внушава усещането за външен и вътрешен дискомфорт“, посочва в уводните си думи съставителката Гергана Фъркова. В настоящото издание преводите от 90-те години са преработени, така че да следват оригиналните факсимилета на ръкописите на Кафка и да се пренебрегне редакторската намеса на първия им издател Макс Брод.

В сборника е поместена в цялост първата книга (и едно от малкото неща), която Франц Кафка издава приживе – сборникът „Съзерцание“ от 1912 г., в който се съдържат 18 миниатюри. 

Сред произведенията, включени в „Завръщане у дома“, попадат знакови творби от творчеството на Кафка – например разказите „Единайсет синове“, „Кормчията“, „Ужасен шум“ и „Изпитание“, всеки от които изпраща читателя в различни посоки от необхватния свят на Кафка, за да очертае в крайна сметка, доколкото е възможно, по-плътен образ на литературното лице на автора.

Важна част от изданието е и легендарното „Писмо до баща ми“ (в превод на Ива Иванова), което българските читатели добре познават от книгата „Роден съм да живея в самота“ – представителна извадка от писмата на Франц Кафка до най-близките му хора. Просторният текст е ключ към творбите на Кафка, в който писателят се изправя срещу баща си и за пръв път, 5 години преди своята смърт, излага улика след улика за злодействата на тираничната му власт.

Новият сборник предлага на читателите и поглед към избрани лични записки на Кафка. Сред това литературно наследство са и фрагменти от осем сини тетрадки, в които Кафка през 1917 и 1918 г. записва свои афоризми, наблюдения, мисли, спомени, дори и цели разкази. Бележките му от 1920 г., които води в специална тетрадка, пък са публикувани изцяло.

Луксозният том „Завръщане у дома“ заема място до изданието с твърди корици на „Роден съм да живея в самота“, също с корица на художника Кирил Златков. Освен че кореспондират визуално едно с друго, двете издания са и ценен поглед към гениалния литературен глас и мъчителния личен свят на Кафка. 

Тази книга е и още едно издание на „Кръг“, което открива велики творци през собствените им думи – дневници или писма. Епистоларният шедьовър на Винсент ван Гог „Завинаги твой, Винсент“ може да се намери в два варианта – с твърди и меки корици, magnum opus-ът на Фернандо Песоа „Книга на безпокойството“ излезе с нов подбор на текстовете и с илюстрации и оформление от Капка Кънева, а почитателите на руската класика могат да надникнат в интимния свят на Антон П. Чехов чрез неговите „Лични бележници“.

* * *

Из "Завръщане у дома" на Франц Кафка

КОРМЧИЯТА

прев. Гергана Фъркова

– Не съм ли аз кормчията? – извиках.

– Ти ли? – попита един мургав, едър мъж и поглади очите си с ръка, сякаш искаше да прогони някакъв сън. Стоях на руля в тъмната нощ – над главата ми слабо мъждукащ фенер, – когато дойде онзи човек и се опита да ме изблъска. И тъй като аз не отстъпвах, той опря крак в гърдите ми и бавно ме повали, но аз, вкопчен в спиците на руля, увиснах надолу и при падането си го отскубнах. Човекът го сграбчи и постави на място, отблъсквайки ме встрани. Аз обаче бързо се опомних, изтичах до люка, който водеше към общото моряшко помещение, и извиках:

– Екипаж! Другари! Бързо насам! Чужд човек ме избута от руля!

Започнаха да идват бавно, изникваха из стълбата на парахода клатушкащи се, уморени, набити силуети. Попитах ги:

– Нали аз съм кормчията тук?

Те кимнаха, но не откъсваха очи от непознатия, когото бяха наобиколили в полукръг, и когато той им заповяда: „Не ми пречете!“, те се събраха накуп, кимнаха ми и заслизаха по стълбата. Ама че хора! Разсъждават ли изобщо, или без да мислят, тътрят крака по земята?