Четири минути закъснение на черногорския премиер Милойко Спаич за среща с българския президент Румен Радев поставиха на карта отношенията на София не само с Подгорица, но и с Берлин, както и с целия регион на Западните Балкани. Последствията от напълно неуместното му поведение ще са мека изолация за България и отдалечаването ѝ от ролята на регионален фактор.

Небивалият дипломатически конфуз е станал на 17 юни в сградата на правителството в Подгорица.

Премиерът Спаич имал поредица от срещи, като разговорите му с предхождащата делегация на германския туристически концерн TUI се удължила с цели четири минути и това довело до закъсението. Делегацията на българския президент просто напуснала сградата, без да изчака срещата си с домакина. Още по-невероятно прозвуча обяснението, което президентството даде ден по-късно, след като за гафа се разбра от медиите в Черна Гора, Сърбия, Македония и Босна.

"Напълно естествено е държавният глава да откаже среща, за която домакинът не е готов", заявиха от Дондуков 1.

Всъщност има много неестествени неща в поведението на Радев и делегацията му. И текстът на съобщението на пресслужбата му е само последното недоразумение от цял низ такива.

„Напълно естествено“ е човек да отиде да се топне в морето, ако е на плаж. "Напълно естествено" е и да хапне, ако е гладен – да не огрубяваме изказа с други сравнеия за това какво е напълно естествено. Но да се сътвори такъв дипломатически гаф, да се демонстрира несъществуващо превъзходство и казармен манталитет от държавния глава на България, който е на дипломатическа визита в страна от региона, ще има последствия и те не са само за имиджа на страната ни.

Другото напълно неестествено в тази ситуация е поведението на придружаващите го журналисти. Никой от тях не съобщи за гафа на президента, което означава, че или някой ги е помолил да не раздухват скандала, или още по-лошо – сами са решили да правят услуга на държавния глава. Все пак той ги е качил на самолета и ги е разходил до Черна гора.

Но и за журналистите, и за съветниците, и за самия Радев е добре да припомним. Годината е 2024, интернет има от четвърт век, а България е част от глобалния свят и няма официална новина, която може да се премълчи и така да се скрие. Все ще се намери журналист или политик от друга държава да каже какво е станало и защо. Хубаво е всеки път всички политици и придружаващи ги колеги да си го повтарят това и на тръгване, и на връщане от някоя визита.

Защо Радев е проявил такова нетърпение? Какъв сигнал иска да даде на Спаич, на Черна гора, на целия регион с подобно поведение?

Спаич е проевропейски премиер и основната му цел е да доведе до успешен край кандидатурата на Черна гора за ЕС. Той е и най-младият министър-председател в света със своите само 36 години, идва от големия бизнес, където е бил анализатор и успя да състави кабинет след много дълги и трудни преговори в страната си. На първо четене човек може да си помисли, че Радев еднолично отменя подкрепата на България за членството на Черна гора в ЕС. Но Черна гора върви в пакет с останалите държави от Западните Балкани, а те всички са обвързани в така наречения Берлински процес – ангажимента на Германия да подкрепи и ускори членството на всичките ни съседи в европейската общност, за да пресече влиянието на Русия, Китай и арабските държави в региона.

Тоест Радев е постъпил така, както би желал Путин. Още повече, че Радев съвсем не е нетърпелив и не смята за неучтиво да чака с часове среща с руския президент, да го разкарват от Москва до Сочи и буквално да му дърпат ушите пред и зад камерите на медиите велможите в Кремъл. Да си припомним поведението на руския патриарх Алексей II в София или твърденията на политици, че при срещата си с българския президент Путин дори не му е подал ръка. Явно очакването за военна точност у президента се появява само на срещи с по-малко значителни в очите му домакини.

Има обаче и втори прочит на ситуацията и той далеч не е толкова сложен. Радев не се държи като президент, а като военен. Козирува на по-големите началници и гонка по-малките. Възрастта и кариерата на Спаич също може да са го подразнили, напомняйки му, че в България бе надигран от политиците от „Продължаваме промяната“, които са с подобен профил. Той разчиташе на тях, че те ще са неговата ракета-носител към реалната власт, а те се еманципираха и го изоставиха. Вероятно реакцията му е била чисто психологическа.

Каквато и да е причината за това поведение като на селска вечеринка, последствията от тях са за държавата. Берлин разчиташе на България като на регионална сила за ускоряването на членството на Западните Балкани особено след избухването на войната в Украйна. Не случайно още с встъпването си в длъжност за първи път Радев бе поканен първо в Берлин, където му оказаха най-високи почести. Президентът обаче се оказа матрьошка с повече от едно лица и от натовски генерал се превърна в проруска опора на политиката на Кремъл. Играта с ветото на Северна Македония, отказът му да подкрепя Украйна и опитите да играе солово на срещите на НАТО само доказват това.  

Последствията от действията на Румен Радев за България са, че тя вече не е възприемана като регионална сила и фактор, който е добре да бъде привличан към процесите в региона, тъй като е непредвидима. И без това продължаващата политическа криза де факто блокира външната политика на България, а влизайки с генералския ботуш в нея, Радев обрича страната на мека изолация.