Чухте ли за компютърния срив вчера, заради който светът за малко спря? Самолети, банки, болници – безброй институциии и фирми в цял свят не можеха да включат компютрите си и да продължат работата си заради проблемен ъпдейт на фирмата „Краудстрайк“.

Първоначално всички мислеха, че е хакерска атака, целяща да съсипе западния свят, но после се оказа, че просто новият колега в „Краудстрайк“ е пуснал ъпдейта, докато е бил в хоумофис и котката му е минала по клавиатурата... Случва се. Моята котка веднъж мина по клавиатурата и купи онлайн седем рокли, два чифта бански, шампоан за 80 евро и спа-почивка във Велинград. И аз още плащам щетите, та мога да кажа на колегите от „Краудстрайк“ – вадете портфейлите. Но то па на кого не му се е случвало такова нещо... Котката на една колежка, например, редовно пуска вечер след третата ракия всичко на Галена във фейсбука. Иначе самата колежка слуша само рок, откъде е намерила тая чалгарска котка, да се чуди човек. Пък друг колега има папагал, който една нощ избягал от клетката си и къде-къде да се разходи, хоп, върху компютъра му. Та натракал с крачетата си, докато се разхожда, ах, каква случайност, имейл и даже го пратил до цялото висше ръководство във фирмата. Съдържанието е доста семпло, всеки би повярвал, че е станало случайно и го е писало 5-годишно какаду: „Да ви е.. м...., п...... долни, вдигнете ми заплатата!“ Шефовете не му повярваха, нищо, че занесе папагала в офиса, когато го извикаха на разговор. Оказа се, че папагалът наистина може да псува, при това на осем езика, но не може да пише, колкото и да го умолявал колегата... Сигурно е била доста конфузна ситуация – той на колене пред папагала, плаче: „Напиши едно да ти е... м...., бе, п.... долен!“

Та чудесата на техниката са големи и ни дебнат навсякъде, приятели. Освен, ако сте в Лом. В Лом чудеса няма. Там още ползват факс и така и не разбрали, че има световен компютърен срив.

„Ко станало?“, коментира леля Данче от пощата в Лом. „Спрели да работят за три часа сабалем?“ Ми че то ний за три часа не можем да започнем да работим, то кафе ли да пиеш, фейсбука ли да си видиш, домати ли да си полееш за това време - те вече спрели, че поправили и пак почнали... за къде бързат тия хора....“, повтаряше си тя цял ден, докато сортираше писмата от Коледата на 2014 година.

Опитахме се да получим коментар и от българските институции в София за срива, но в четвъртък следобед осем министерства вече бяха излезли в заслужена почивка за уикенда, а в други четири ни помолиха да им пратим писмено запитването с обещание, че ще вземат отношение до 20 работни дни. Потърсихме и премиера, разбира се, но се оказа, че той се е качил на влака за Ямбол във вторник, за да огледа пожарите в селата там, и в петък още не беше пристигнал.

Което ме наведе на гениална идея и смятам да я патентовам. България, по-точно българските държавни фирми и институции, могат да се рекламират като спасител на света от технологичен апокалипсис. Просто ще каним западняците да се скрият в някой български влак. Като ги качим в София, докато стигнат в Бургас, сривът ще е минал, светът ще е загинал, оцелелите ще са изпълзяли от руините, ще са се заели за работа, ще са построили нов свят, ще са се родили нови хора, те ще са си взели поуки от станалото и ще са взели мерки да няма повече такива сривове, ще са се върнали обратно към ползването на факсове, Лом ще се е превърнал в новата силициева долина, но вместо компютърни технологии, ще изнася факсове и пощенски печати – от тия с мастило върху дунапренче... и тогава тръгналите от София ще стигнат до Бургас, ще слязат на гарата и ще установят, че са изтървали големия технологичен апокалипсис още по време на триседмичното забавяне на влака в Горна Оряховица. Ще се зарадват и ще изтичат до местната поща, за да звъннат на родата в Ню Йорк или Париж, ше се наредят на опашка пред кабините и след около месец-два леличката на гишето ще се провикне:

„Разговор с чужбина, Франция, осма кабинааа“.

Ще се обадят на леля си Шарлот или баба си Грейс и всички оттатък Калотина ще им завидят, че са успели да се спасят в единственото място в Европа, в което още има кабели по фасадите на сградите и затова първа е успяла да възстанови живота отпреди технологичния апокалипсис. Амин!