Тъй като сред мрънкането как шоуто по откриването на Олимпийските игри било “прекалено” видях поредната руска* опорка, че шоуто било ЕЗИЧЕСКО, а не християнско, се налага на тези уж загрижени за християнска Европа мрънкачи да им припомним откъде идват Олимпийските игри и какво е отношението на християнската църква към тях.

Произход и значение на игрите

Олимпийските игри са основани според ГРЪЦКИТЕ ЕЗИЧЕСКИ МИТОВЕ тъкмо три пъти.

Първият път е след победата на Зевс и боговете от Олимп (предимно неговите братя и сестри) над Кронос неговите братя и сестри (титаните).

Тази победа е символичната победа над Времето (Кронос е всъщност Хронос, т.е. времето), което изяжда своите деца така, както Кронос изяждал своите, за да не го изместят от престола. 

Но според мита идва нов ред, в който на всеизяждащата природа на времето ще се противопостави съвършенството на човешката воля, изразено в способността да отстоява и защитава свободата - личната и на родината си, като двете са смятани за неразривно свързани.

Ако родината му бъде победена и загуби свободата на самоуправлението (автономѝя), в роб, т.е. напълно обезправѐн субект, или както го формулира Аристотел -  "говореща вещ", буквално може да се превърне всеки.

Често педагозите на богатите атински семейства са тракийски роби.

Затова личната свобода задължително минава през свободата на родината, която за елините е родният полис.

В резултат най-важно за елинския гражданин е да притежава "калокагатѝя" - да бъде "калос кай агато̀с", т.е. красив и добър. 

"Красив" е по-скоро в смисъла на здрав и силен, защото свободата се защитава със сила.

"Добър" е в смисъла на "добродетелен", като най-важната добродетел е свободата.

Затова тази Олимпия на победата над Времето е организирана около три основни точки:

Олтарът на Зевс - изграден е от пепелта на принасяните чрез всесъжение (пълно изгаряне) ЕЗИЧЕСКИ жертви.

Храмът на Хера - пред ЕЗИЧЕСКИЯ храм на Хера в ЕЗИЧЕСКИЯ ОЛТАР на Хера ДО ДНЕС се пали олимпийският огън.

Храмът на Зевс Олимпийски - съдържа хризелефантинната ЕЗИЧЕСКА статуя на Зевс Олимпийски, която е единственото от Седемте чудеса на Античния свят, разположено в Европа.

Победата в Олимпийските игри гарантира победа над Времето, защото победителите (т.нар. олимпионѝки) остават в паметта завинаги с издигнатите в тяхна чест ЕЗИЧЕСКИ статуи около храма на Зевс, наречени дза̀ни (т.е. статуи в чест на Зевс),

За втори път олимпийските игри са основани според ЕЗИЧЕСКИТЕ гръцки митове от Херакъл (Херкулес на латински), който провежда игри в чест на победата си над цар Авгий. Да, същият, чиито обори Херакъл трябва да изчисти за един ден, което и прави като отклонява реките Алфей и Пеней. В замяна Авгий трябвало да чу даде царството си, но се отмята от дадената дума, Херакъл го убива и възстановява справедливостта. 

Именно Херакъл хвърля копието си на 192 метра, което се превръща в основна мерна единица за разстояние в Древна Елада - ста̀дион. 

Така се нарича и основното игрище в Олимпия, а оттам и съвременната дума "стадион".

И тя не е християнска, а е ЕЗИЧЕСКА.

За трети път според някои митове са основани от Пелопс, който след като убил с коварство царя на Елида (областта, в която де намира и Олимпия) Еномай и се оженил за дъщеря му, организирал в негова чест и в чест на боговете игри, за да се почисти от пролятата кръв.

Пелопс дава името на Пелопонес, но неговите наследници Пелопидите са до пето поколение след него основните герои на гръцките трагедии, защото Пелопс е прокълнат заради нарушена клетва.

Гробът на самия Пелопс е най-вероятно в близост до олтара на Зевс. 

Та и в трите случая Олимпийските игри са резултат на ЕЗИЧЕСКА традиция.

Също така е ЕЗИЧЕСКА традиция и запалването на огъня, защото това е ЕЗИЧЕСКАТА традиция на запалване на жертвеника на съответния ЕЗИЧЕСКИ олтар за принасяне на жертва.

Християнската църква забранява Олимпийските игри

Ако мрънкащите, че откриването било "езическа кочина", си представят, че игрите трябва да бъдат открити от византийския император и благословени от тандема на римския папа и вселенския патриарх, се налага да ги разочаровам.

Да, след като Олимпийските игри се провеждат от 776 г. преди Христа, те биват забранени от християнския император Теодосий I през 394 г. след Христа - след над 1000 години провеждане, именно християнската църква слага край на тази традиция.

Причина е превръщането на християнството от преследвана в преследваща религия, която забранява всички езически култове и храмове, сред които най-известни без съмнение били игрите в Олимпия, посветени на гръцките ЕЗИЧЕСКИ богове и богини.

Християнската църква не само няма подобна традиция на спортни състезания в чест на Христос (и съвсем разбираемо с оглед на тотално различната културна традиция), ами и остро се противопоставя на спорта до началото на 20-ти век - спортните състезания неведнъж са обявявани от различните християнски деноминации в цял свят за езически или сатанински.

Неслучайно Олимпийските игри са възстановени от почитателя на Античността и нейната богата култура Пиер дьо Кубертен чак в края на 19-и век, когато в 1896 г. са проведени първите съвременни олимпийски игри в Атина, Гърция.

Също така не е случайно, че вторите съвременни олимпийски игри се провеждат именно в Париж през 1900 г. и именно на тях за пръв път в историята се състезават и жени. 

Което беше и причина в церемонията по откриването онзи ден да се обърне специално внимание на онези изключително жени, които са се борили за правата на женския пол.

В заключение е важно да се отбележи, че цялата спортна традиция на съвремието има изключително езически корени, което не би следвало да е проблем за всеки дълбоко вярващ християнин, към които се числи и смиреният автор на този текст. 

Ако някой вижда заплаха за вярата си в едно шоу и в езическите му корени, то имам много лоши новини за вярата му. 

В Русия вечно нетрезвата говорителка на външното им министерство Мария Захарова употреби всички опорни точки, които се развяват в нашето общество и консерватизирано-копейкизираните "политически анализатори", а в Европа - от ислямистите.

Впрочем, във Франция най-разстроени от тази церемония не са толкова християните, а тъкмо ислямистите.  

И това изобщо не е чудно.