Урсула фон дер Лайен беше много ясна по отношение на едно нещо, когато преди месец поиска от правителствата да предложат имена за следващата Европейска комисия. „Както и при предишния мандат, възнамерявам да представя балансиран по пол колегиум от комисари“ - това беше една и съща формулировка във всяко нейно писмо. Тя трябва да получи предложенията до края на август.

Досега 22 държави членки са представили публично своя отговор. И макар че все още много неща са отворени, вече ясно се очертава една тенденция: този път държавите не са особено заинтересовани от Комисия, в която мъжете и жените са представени в приблизително равен брой. От известните 22 имена 16 са на мъже и само шест са на жени.

Фон дер Лайен не е никак доволна от това, пише днес „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Според близки до нея задачата на всички заинтересовани страни е да отразят многообразието на Европа в новата Комисия. Поради това тя е поискала от държавите да номинират по двама кандидати - жена и мъж, освен ако не номинират отново действащи лица. Досега само няколко правителства са изпълнили това искане. В най-добрия случай фон дер Лайен ще може да представи десет жени, когато в средата на септември номинира новата си Комисия и разпредели ресорите на кандидатите.

Жан-Клод Юнкер започна 2014 г. с девет жени - една трета от екипа му. Фон дер Лайен предложи 12 жени заедно със себе си през 2019 г., което беше приблизително балансирано. Две от тях обаче отпаднаха по време на парламентарните изслушвания, а една беше заменена от мъж. Затова на „семейната снимка“ в началото на нейния мандат фигурираха 15 мъже.

За пореден път жените ще са малцинство в еврокомисията. Възможно е също така правителствата да преразгледат първото си предложение, ако не получат желания ресор. Дори и на върха на Комисията обаче вече не се очаква картината да се промени напълно.

Председателят не разполага с правни средства за създаване на балансирана по пол Комисия. В Договора за ЕС по принцип се предвижда, че „демографският спектър“ трябва да бъде отразен в предложенията за персонал. Това може да се отнася до пола и възрастта, но не е задължително. Държавите със сигурност не са длъжни да номинират двама души. Юнкер за първи път поиска това, за да постигне по-добър баланс между половете. Повечето държави обаче не бяха и тогава, и днес още не са много ентусиазирани от това, защото то неизбежно ощетява един кандидат. Тази процедура всъщност работи само ако има абсолютна поверителност, което е рядкост. В повечето държави няколко партньори трябва да се съгласят с предложението, освен ако в коалиционното споразумение вече не е предвидено кой може да претендира за поста. Тази динамика беше за сметка на жените политици тази година.

В Австрия, например, министърът по европейските въпроси Каролине Етщадлер дълго време беше смятана за фаворит за поста в Комисията. След това, през юни, се стигна до сериозни разногласия между Зелените и ÖVP. След известно време министърът на финансите Магнус Брунер, също от ÖVP, накрая надделя и Етщадлер ще бъде номинирана. Канцлерът Карл Нехамер би трябвало да е доволен, защото Етщадлер беше потенциален съперник за председателския пост в партията.

В Ирландия, от друга страна, управляващата коалиция вече беше номинирала финансовия министър Майкъл Макграт през юни. Той веднага подаде оставка, която не беше задължителна, но беше в съответствие с договореностите на коалиционните партньори и имаше за цел да подкрепи претенциите им за финансовия ресор в Брюксел. Беше изтъкнат и аргументът, че страната вече е представена от жена в настоящата Комисия, което означава, че номинирането на мъж е въпрос на равенство между половете.

Шестте жени, които бяха номинирани до момента освен от Етщадлер, са бившата министър-председателка на Естония Кая Калас за нов комисар по външните работи на ЕС, испанската министърка на околната среда Тереса Рибера, шведската министърка по европейските въпроси Джесика Росуал, финландската евродепутатка Хена Вирккунен и хърватската заместник-председателка на Комисията Дубравка Шуица. С оглед на ситуацията се увеличават и шансовете на потенциални кандидатки от държави, които все още не са поели публичен ангажимент.

Това се отнася например за бившата белгийска министър-председателка Софи Вилмес. Тя може да се пребори с Дидие Рейндерс. Комисарят на ЕС по въпросите на правосъдието вече изрази интереса си към втори мандат, след като не успя да стане нов генерален секретар на Съвета на Европа. И двамата принадлежат към една и съща партия, която при всички случаи ще състави и следващото правителство. Все още се водят сложни преговори. Нежеланието в Брюксел обаче по-скоро се обяснява с факта, че водещите политици са очаквали по-важен ресор, ако сега предложат жена. Един от аргументите е, че фон дер Лайен ще трябва да покаже своята благодарност.

Тази калкулация би могла да изиграе роля и за Джорджа Мелони. В Европейския съвет италианската министър-председателка се въздържа по отношение на кандидатурата на фон дер Лайен - което отслаби преговорната ѝ позиция. Тя все още не е посочила официално своя кандидат. Във вътрешен план обаче се говори, че тя е предложила двама кандидати на фон дер Лайен: своя министър по европейските въпроси Рафаеле Фито от същата партия и независимата дипломатка Елизабета Белони, която в момента координира тайните служби на страната. Вероятно Белони би могла да претендира за по-интересен ресор.

Фон дер Лайен вече води неофициални разговори с шестимата кандидати, които бяха предложени за втори мандат, относно бъдещите им роли. От тази седмица тя ще се среща и с нови кандидати, твърдят близки до нея източници. Същевременно ще бъдат разгледани личните им данни, свързани с финансите и конфликтите на интереси. След това тя иска да номинира новия си екип в средата на септември, а парламентарните изслушвания да започнат месец по-късно.