Няма абсолютно никакви причини да наблюдаваме със задоволство и ехидна усмивка войната между Ахмед Доган и Делян Пеевски. Или да очакваме, че тя ще допринесе с нещо съществено за промяна на мафиотската система, чрез която България се управлява.

Преди над десетилетие се разигра последният сблъсък с подобен мащаб на Пеевски. Обществото, както и днес, го възприе като забавен сеир, въпреки че бе фалирана банка, чиито активи по-късно бяха разграбени. Сметката, логично, бе любезно подадена на сеирджиите.

Целият този процес беше представен пред обществеността като справедливо възмездие срещу мафията, тъй като финансовата институция преди това я беше кредитирала. Десет години по-късно групата, осъществила всичко това, вече може да разчита на финансирането на поне 3 или 4 банки, на много по-мащабна медийна империя, прикрита зад подставени лица и дружества, и разполага с несравнимо по-голяма мощ във всеки един друг аспект.    

През цялото това време ДПС пазеше ревностно своя „феномен“. Още от варварското овладяване на медийния сектор, започнало в 2007 г., през плячкосването на компаниите от активите на КТБ, тоталното компрометиране на институциите, до санкционирането на Пеевски от американските власти.

Зрелища минус хляб

Напук на погрешното схващане, че геополитическите фактори играят решаваща роля за вътрешнополитическия живот на България, Доган и ДПС продължиха твърдо да подкрепят Пеевски и след санкционирането му от Вашингтон. Вероятно и като директно предизвикателство срещу най-влиятелното правителство в света. Всъщност кариерата му в партията се изстреля нагоре именно след обявяването на американските мерки.

Бившите ортаци, които доскоро заедно разпределяха порциите, най-после се разделиха необратимо, за радост на целокупното население. Засега хотел „Берлин“ демонстрира доминация над изгонените обитатели на Догансарай, но предстои да се види дали везните няма да се наклонят и в обратна посока.

Изключително важният иначе конфликт обаче няма да има пречистващ или оздравителен ефект върху обществената тъкан и политиката, каквито надежди започнаха да се появяват. Причината за това е, че обществото се намира в толкова незавидна форма, че няма да съумее да се възползва от уникалния момент. А гръбнакът на институциите е отдавна пречупен и те очакват поредния господар, на когото да се подчиняват. 

Медиите ще останат част от същата система

Всяка цивилизована страна гледа на медиите като на условие за нормално функциониране на демокрацията, ако не и като на част от националната си сигурност. В България стана така, че след 2012 г. този сектор беше окончателно интегриран в сивото измерение, свързващо в една обща система голяма част от политиката, съдебната власт и службите. А избуяващата от време на време свобода се превърна в изключение, което бе потушавано с усърдие. Защото няма как основният „бизнес“ на политиците да е източването на пари от обществени поръчки и европейски фондове, без те да владеят медиите.

Затова и ДПС на Доган тепърва ще понася удари от медийната машина, за чието създаване и укрепване изигра основна роля през последните 17 години. Пеевски може да бъде изключен от партията, но медиите няма как да бъдат освободени с решение на Централното оперативно бюро на ДПС, дори и да се събере кворум. 

Без тържество на справедливостта

Аналогична е и ситуацията с прокуратурата и останалите институции. Това е война, за която поне една от страните се подготвяла отдавна. Още на 12 януари тази година - 9 дни след обявяването на решението на Ахмед Доган ДПС да има още един съпредседател като противотежест на Пеевски - антикорупционната комисия е възобновила разследването за заема на смятания за близък до почетния председател Румен Гайтански-Вълка. Собствеността върху марката „Ново начало“ е прехвърлена само около месец по-рано.  

Влиянието на Делян Пеевски в държавните органи може да бъде изчегъртано единствено с бавни, последователни и упорити усилия, при това ако бъдещата му партия не разполага с особено голяма електорална тежест. Докато това не стане, кешът ще е цар в българските ведомства, мандатът на много от чиито управници отдавна е изтекъл - ситуация, намираща се в отличен синхрон с вътрешната логика на управлението по български.

За съжаление, крайно нереалистични са всякакви очаквания, че конфликтът между двамата политици ще доведе до поне частично тържество на справедливостта. Най-много господарите да се сменят, интересите да се напаснат, а медиите да преминат под контрола на други сламени хора и фирми, затъвайки още по-надълбоко и постоянно в блатото на криминалното.

В този контекст, за да бъде зарадвана максимално публиката, може отново да се обяви навлизането на нови „международни инвеститори“. В България това се превръща във все по-често срещан способ за прикриване на крайните собственици, при това не само на медиите. Сигурна индикация, че откраднатите пари са станали толкова много, че вече няма как да бъдат изпирани само от български участници.

Възможни са и „служебни“ елиминации или поне разводняване на дяловете в бизнесите на партньори с внезапно олекнала политическа тежест. При липсата на работещи институции, няма как да бъде различно.

Първият етап от лечението?

Парадоксално, но е възможно реалната полза за обществото от войната между Пеевски и Доган да се ограничи само до информационно-публицистичното поле. Но и това не би било съвсем маловажно. Ако обстоятелствата принудят ДПС да разкаже историята за това как е отгледало „феномена“ си, действително бихме станали свидетели на нещо като полукатарзис.

Декларацията, с която партията призовава останалите парламентарни партии да се разграничат от Пеевски, е първата, макар и плаха индикация за развитие в подобна посока. Още много факти обаче трябва да излязат наяве.

Дано имаме късмет това да е първият етап от лечението на българското общество.