Със завладяващия трилър „Когато тя си отиде“ американско-норвежката писателка Алекс Дал ни разведе из мрачния подземен свят на световната модна индустрия. А последвалият „Среща за игра“ облече в думи най-големия страх на всеки родител. 

Заслужила мястото си сред най-популярните съвременни гласове на скандинавската трилърова литература, Алекс Дал се завръща с трети хитов роман у нас – „Приятелки“, който се появява точно навреме за сезона на мрачните и загадъчни четива. 

Приятелството може да те издигне, но и да те унищожи по-ефективно от всяко оръжие в този заплетен и многопластов трилър, сред чиито страници нито една среща не е случайна. Особено тази между Шарлот и Бианка – две „Приятелки“, на които им предстои бляскаво пътуване със смъртоносни последици. 

Казват, че всичко, което се случва на Ибиса, си остава там. Именно от това се нуждае Шарлот – богата скандинавка с привидно перфектен живот в Лондон, от който тя няма търпение да избяга. А компанията я открива сама в лицето на Бианка – друга богата съпруга, която събужда у Шарлот сякаш поизгубеното чувство за свобода и я кара да погледне на живота по нов начин.

Макар и двете да се познават съвсем отскоро, пленена от заразителата енергия на Бианка, Шарлот я кани да се присъедини към нея на ежегодното ѝ пътуване към ваканционната ѝ къща на остров Ибиса. Далеч от деца и съпрузи, от натоварения и напрегнат живот в Лондон, Шарлот всяка година организира луксозни почивки, изпълнени с йога, лазурни плажове и без никакви грижи.

А с присъствието на Бианка тази почивка обещава да бъде особено лудешка. Но Шарлот не подозира докъде ще отведе тяхната малка лудост. Изправени срещу последствията на бурната си ваканция, двете ще се опитат всячески да задържат перфектните си животи. Дори и това да значи, че приятелството им ще се превърне в надпревара за взаимно унищожение.

Смущаващ, непредсказуем и многопластов, „Приятелки“ е мрачен и поглъщащ трилър, който за пореден път показва майсторството на писателката да разкрива истинското лице на привидно бляскавия живот на богатите.

Алекс Дал поднася на почитателите на жанра смъртоносен коктейл от токсични приятелства, страст, убийства и предателства, чийто истински вкус се разгръща само след финалния обрат.  

* * *

Снимка "Сиела"

Из „Приятелки“ от Алекс Дал 

ПРОЛОГ

Шарлот идва на себе си бавно, макар Бианка да е все по-настоятелна в опитите си да я свести, пошляпва я по бузите, в началото леко, а после силно и звучно. Тя лежи по гръб на пода във фермерската къща и по бялата ѝ ленена рокля има размазани ярки петна кръв и повръщано. Отваря очи за миг и отново повръща – малко количество рядка зеленикава жлъчка и вино. Бианка помага на Шарлот да се надигне до полуседнало положение и я притиска плътно към гърдите си по начина, по който би сторила майка с наранено дете. 

– Ще преминем през това. Аз ще ти помогна. Събуди се, Шарлот. Шарлот, чуваш ли ме? Хайде, седни. О, не. Хей, всичко е наред. Аз те държа. Никога няма да те оставя, Шарлот. Никога. 

Бианка се озърта из помещението. Как ще се измъкнат? Трябва да има начин. Бианка е сигурна поне в едно – това ще ги сближи. Няма как да е иначе. 

Шарлот стене глухо, а после кашля многократно. Гърлото ѝ трябва да е пресипнало заради виковете и повръщането. Лъскавата ѝ кестенява коса пада свободно около раменете ѝ и в тясното пространство помежду им също като нишки  коприна, а Бианка я приглажда. Придържалата я в усукан кок дълга метална игла сега е в ръката на Шарлот и цялата е покрита с кръв. Бианка се отдръпва леко и забелязва, че очите на Шарлот вече са напълно отворени и оглеждат невъзможната и шокираща сцена. 

Когато е сигурна, че Шарлот е в състояние да седи без чужда помощ, Бианка я освобождава от прегръдката, която я е държала изправена. 

– Не – прошепва Шарлот, щом разпознава безжизнената фигура до вратата; мъртва без всякакво съмнение. Абсолютната и празна неподвижност е това, което я издава, както и ивиците бяло под леко повдигнатите клепачи. Стомахът на Бианка се преобръща и я обзема свиреп пристъп на гадене, а сърцето ѝ препуска. 

– Да – прошепва Бианка и улавя с върха на пръста си голяма сълза, търколила се по бузата на Шарлот. – О, Шарлот, какво си направила?