Газовата флотилия на президента на Руската федерация Владимир Путин прави всичко възможно през последните месеци да се върне на европейските газови пазари и се възползва от очакванията за студена зима и енергийните проблеми на редица държави на континента. Руският газ потече доста по-сериозно за първи път от началото на разрива между Кремъл и най-големия му пазар след инвазията на Русия в Украйна и решението на Запада да започне санкционни режими, които да наранят владетеля в Москва.

Макар че санкции по газовите потоци на практика нямаше, редица държави сами се отказаха от доставките, други - като България - бяха отрязани от самата "Газпром", а трети просто така и не можаха да получат доставки, заради атентата срещу "Северен поток 2" преди около две години.

В резултат на всичко това, "Газпром" изгуби своя най-голям пазар - Европа, и показва фрапиращо слаби финансови резултати, които удрят и дивидентите, които руската държава получава от компанията. Доскоро най-големият бизнес мастодонт на Русия, днес "Газпром" е джудже, което може да се възстанови само ако се върне на европейските газови пазари.

В продължение на години руският монопол на тези пазари бе пазен от всички приятели на Путин по света, включително и от някои правителства в България, които отказаха дори да сондират за собствени залежи на газ, да не говорим за собствен добив и експлоатация на родните находища - било то конвенционални или шистови.

Един от най-ключовите газопроводи, които можеха да отнемат от властта на Путин в Европа, е проектът за пренос от Катар през Турция към континента. Газопроводът, който може да свърже европейските страни и Турция с Катар през Саудитска Арабия, Йордания и Сирия. Именно доскорошният владетел на Сирия - Башар Асад, бе и човекът, който спря проекта още през 2009 г. - без особено ясна, видима причина. Тя обаче е ясна днес - за да помогне на Путин да запази властта си и да не позволи заобикаляне на руските доставки до големия и богат европейски пазар.

Сега обаче този сценарий е приключен и моментално се заговори за подновяване на проекта. И то от най-високо ниво - от турския министър на енергетиката и природните ресурси Алпраслан Байрактар.

"Реализацията на проекта ще е възможна, ако Сирия постигне своята [териториална] цялост и стабилност. Ако това трасе е безопасно, защо не. Надяваме се да е така. Това може да бъде огромна възможност“, каза министърът, цитиран от "Хюриет".

Какво представлява проектът?

Идеята бе предложена преди години от Катар - една от най-богатите на природен газ страни в света. Целта на упражнението бе да се изгради инфраструктура, която да свърже Персийския залив с Турция и оттам - с Европа. Континентът ни щеше да има достъп до най-голямото находище на природен газ в света през турските хъбове, като властта в Анкара щеше да се яви нещо като разпределителна гара за доставките към Европа.

Изчисленията тогава показаха, че подобно меганачинание ще струва около 10 млрд. долара, ще представлява 1500-километрова тръба, която да мине от Катар, през Саудитска Арабия, Йордания, Сирия и Турция. А от Турция - към необятния европейски пазар.

Резервите на Катар от природен газ се оценяват на приблизително 25,4 трилиона кубични метра, което се равнява на 14% от известните световни газови запаси.

Тъй като в момента тръба няма, катарски газ достига до Европа, но той се втечнява и процесите по регазификация и транспорт, застраховките на корабите и трудността на дейностите, оскъпява доставката, която не може да бъде конкурентна на руските тръбни доставки.

Ако катарският газ започне да минава през тръба, ще се спестят изключително много разходи и доставката до Европа ще бъде доста изгодна за континента. От подобен проект печелят всички по веригата, най-вече - ЕС и Турция.

Анкара няма значителни собствени запаси от газ, но през последните години удвои усилията си да се превърне в газов хъб, който да получава газ от различни доставчици и после да препродава тези количества към страни, които нямат подобен достъп. Към момента в Турция доставят Русия, Азербайджан, Туркменистан и Иран. Освен това Турция е естествен хъб за подобни проекти, защото заема стратегическо местоположение като мост между Близкия изток и Европа.

Какво печели Европа и какво губи Русия?

На първо място трябва да е ясно, че Катар е стабилен и надежден партньор на Западния свят от много време и към момента се смята, че на страната може да се разчита при критични ситуации. Особено важно е, че катарските емири си създадоха име на бизнесмени, които са готови да заложат на търговията много повече, отколкото на идеологическите си постановки и на воденето на някаква битка за геополитическо надмощие - било то в региона, било то на глобално ниво.  Още повече, че завладяването на повече енергийни пазари е точно такова геополитическо предимство, което обаче не разчита на дрънкане на оръжия и което има меката сила да лежи върху благоразположението на самите държави приемници.

Именно затова се смята, че подобен проект би бил реална алтернатива на руските доставки до Европа. И към момента Русия може да захрани държавите в ЕС, но проблемът с Кремъл е, че не може да гарантира по никакъв начин сигурността на доставките си, дори напротив - почти няма държава в Европа, която в един или друг момент да не е страдала от едноличните изопачавания на договорите от руска страна, на „профилактичните“ геополитически спирания на газ и на все по-странните през годините условия, налагани от "Газпром" и нейните ръководители.

Катарският газ по тръбопровод ще бъде конкурентен на руския, а най-важното е, че количествата, които могат да бъдат доставяни, са огромни и на практика могат да захранят огромна част от търсенето, което Европа генерира. Добрата новина е, че инфраструктурата в Турция е вече на практика изградена, както и посредническата тръба през България, която обаче е резервирана от "Газпром" за доста години напред. Но физически е готова.

Разбира се, големият губещ от цялата схема е Русия и "Газпром". Подобна конкуренция в Европа означава много по-малки шансове за Кремъл да се върне на континента като голям доставчик и най-малкото означава, че лостовете за шантаж в ръцете на Путин ще бъдат изтръгнати.

Означава още, че между доставчиците в Европа ще има някаква реална конкуренция за цени и условия, каквито към момента нямаше.

Разбира се, този проект е все още далеч от реализация и може никога да не се осъществи. Но е пореден пример, че руският газ за Европа не е безалтернативен и че природен газ по света има много. Нужно е само политическо желание за диверсификация и пари. Пари, които и Европа, и Турция, и Катар имат.