Вече почти месец мнозинството от българските политици - както никога - са обсебени от макроикономическите показатели на страната и от сутрин до вечер се карат за това дали България е във фалит, дали не е, дали дефицитът е 18 млрд. лв., дали е 17,9 млрд. лв., дали имаме пари, дали - нямаме. 

Разбира се, вероятно никой от тях не се интересува истински от темата, а малцина са тези, които наистина разбират за какво говорят. При повечето въпросът служи единствено и само за популистки цели и е моментно средство за саморазправа с политическите врагове. 

Няма как да бъде другояче при положение, че всички ние знаем, че тези грандиозни разточителни бюджети, събрали в себе си "подаръци" за кого ли не, бяха гласувани от всички партии, които днес са в Народното събрание и от всички лидери, които днес се замерват с обвинения, които за незапознатото ухо вероятно биха изглеждали като неоспорими доказателства за икономическата несъстоятелност на политиките на опонента. 

И вероятно така е нормално, вероятно така трябва да изглежда политическото противопоставяне. Ние няма да обръщаме внимание на тези дрязги обаче, а ще се опитаме да дадем един възможен отговор на техните тревоги и по това как те реагират на подобно предложение ще стане ясно на кого наистина му пука за бюджета, и на кого хазната му трябва единствено, за да превърне общите ни държавни пари в свои собствени. 

Когато ДП наистина значи "държавни предприятия"

Преди няколко месеца излезе изключително интересен доклад на Международния валутен фонд, който се фокусира върху работата и дейността на т.нар. публични предприятия, тоест тези, които са изцяло държавни или имат сериозно участие на държавата. Между другото от този доклад научихме, че общият брой на държавните и общинските предприятия у нас надминава 700. Седемстотин! Само това число би трябвало да предизвика моментална реформа, но нейсе...

Та този доклад ни показа ясно и категорично, че в своята цялост държавните предприятия са вредни за българската икономика и вместо да свършат работата, за която са създадени, те правят точно обратното. 

"Публичните предприятия товарят бюджета директно с над 1,5% от БВП годишно, но условните им задължения достигат 12% от БВП, и това – без да се включват дадените от самите предприятия гаранции на трети страни, за които не се изисква одобрение от МФ и по тази причина не е налична информация. Те тежат на всички данъкоплатци всяка година не само с директни субсидии и капиталови трансфери, но и със задължения в бъдещето, които все някога ще трябва да бъдат платени", пишат в своя анализ на доклада от ИПИ.

Разбира се, сред множеството държавни стопански агенти има и такива, които са печеливши и са част от националната сигурност на страната и може би има логика в това да останат. Такива са например голяма част от дружествата в енергетиката. Въпреки че - както всички знаем от примери като "Топлофикация София" - и там може да има фрапиращи случаи на загуби. 

Тези добри предприятия обаче не могат да бъдат използвани като индулгенция за тоталната несъстоятелност на голямата част от другите такива фирми. Според доклад на Агенцията за публични предприятия приходите от оперативна дейност на публичните предприятия от държавния портфейл през 2022 г. са нараснали на 32,8 млрд. лв.

Но забележете - цели 26 млрд. лв. от тях са изработени от сектора на енергетиката и той представлява 77% от общите приходи на всички публични предприятия. Тоест всички други 264 държавни дружества (бел. ред. - това е числото само на държавните фирми) успяват да генерират общо около 6 млрд. лв. 

Ами какво тогава да кажем за ноторни със своята безсмисленост - поне във финансово отношение - компании: Български пощи, БДЖ-Пътнически превози, ВиК из цялата страна, "Топлофикация София"...

Мръсната дума: ПРИВАТИЗАЦИЯ

Хайде сега да се върнем на началото на този текст и да се сетим за проблемите на днешната власт - нямало пари, те искали, ама нямало. Ето ви - има. ПРИВАТИЗИРАЙТЕ! 

Огромната част от тези предприятия са напълно ненужни на държавата в голямата битка за икономиката на бъдещето, свързана с високи технологии. Огромна част от тях дублират реалната икономика и представляват конкуренция на частния сектор, огромна част от тях са толкова икономически несъстоятелни, че само и единствено луд частен предприемач е възможно да ги оздрави и да ги направи печеливши. А дори да не успее да го направи - това вече няма да е проблем на държавата. 

Само един пример, който ще докаже тезата: той представя предприятията на държавата, които консистентно се представят добре - „Кинтекс“, „РВД“, „Български спортен тотализатор“, „Агенция дипломатически имоти в страната“. Забелязвате ли нещо? Да, това са - в масовия случай - предприятия, които не представляват конкуренция на реалната и частна икономика, те са специфични за държавата и в тях има икономическа логика. Каква е икономическата логика в това да има държавна фирма за производство на сирене, кашкавал и мляко? Знаете ли, че има държавни фирми, които се занимават с конгресна дейност, с предоставяне на езикови курсове, с изготвяне на маркетингови стратегии, с шивашка дейност?!?

Приходите от приватизацията ще напълнят хазната за известно време напред, а инвестициите, които ще се направят, за да заработят повечето от тези стопански безсмислици ще подсилят икономиката. 

Дори частичната приватизация през Българската фондова борса ще е невероятен успех - ще вкара частен интерес, който няма да позволи да му пилеят актива, както това може да прави само държавно дружество. На второ място - ще вкара ликвидност в БФБ и най-накрая ще задвижи този неразвит сегмент от икономиката ни, от който така отчаяно имаме нужда в момента. Ще вкара пари в самите дружества, които вече с частен надзор ще ги инвестират в модерни технологии, оптимизация и инфраструктура, така че мултипликаторът за цялостната стопанска активност ще бъде сериозен. 

И последен аргумент: 

"Заетостта, осигурявана от публичните предприятия надминава 4% от общата заетост или над 125 хил. души и расте. Това са хора, голямата част от които могат да работят при по-добри условия на труд и по-високо заплащане в частния сектор, но в замяна на увеличаване на продуктивността. И докато в трудни години на икономически сътресения държавните предприятия се разглеждат като инструмент за запазване на заетост и изпълнение на социални функции, то в условията на ниска безработица и липса на работна ръка, това „запасяване с хора“ вреди директно на останалата част от икономиката, практически блокира структурните трансформации и ограничава разширяването на производственият потенциал като цяло", пише в последния анализ по темата Института за пазарна икономика. 

Елементарно е, дори за неизкушените от икономически стратегии и политики. 

Тези предприятия, които не ни трябват, но пък никой не иска да купи - просто трябва да закрием. И толкова. 

Лежим върху скрито богатство, което само ни бърка в джобовете, вместо да ни ги пълни. Защо? 

Отговорът тук също е елементарен - защото са "дупки", в които потъват милиони, понякога милиарди. И те се управляват от хора, които са хора на някого, който е човек на... някого.