Европейският съюз се оказва в моменти на световна политическа криза и конфликти неспособен да действа. Той бива игнориран или маргинализиран. Американско-руските предварителни разговори за примирие, мирно споразумение за Украйна, съставен обез нейно и на европейците участие, опасната ситуация в Близкия изток или трансатлантическото координиране за справяне с Китай: всичко това не позволява на Европа да чака.

Какво трябва да се случи?

Във вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ доскорошният председател на Конференцията по сигурност в Мюнхен Волфганг Ишингер начерта плана на следващите стъпки, който явно е обсъждан и от Германия и Франция, и от Великобритания, както и на срещата в неделя в Лондон.

Ишингер предлага Германия да поеме водещата роля в следваща стъпка на европейска интеграция. 36 години след създаването на общата европейска валута – евро, Берлин трябва да направи следващата стъпка към интеграцията и тя да е обща отбрана, пише Ишингер.

Германия не е сама в тази идея. Еманюел Макрон говори за стратегическата задача да създадем Европа, която ни защитава.

„Такава Европа на сигурността и отбраната изисква, разбира се, различни способности, правила и методи на вземане на решения, отколкото Европа на интеграцията. Затова сме изправени пред нова задача – втори стълб на европейския проект“, пише дипломатът и изброява:

Какви елементи биха могли да бъдат част от инициатива, която може да се нарече ЕСО, или „Европейски съюз на отбраната“?

• Въвеждане на решения с мнозинство и създаване на реална обща външна политика и политика за сигурност;

• Създаване на консолидиран европейски пазар за оръжие и отбрана с цел да се увеличи значително конкурентоспособността на Европа. Вместо да купуваме 70% от военните си нужди от САЩ, трябва да се стремим да покрием 70% от тези нужди в Европа;

• Общото военно развитие, придобиване, поддръжка и обучение като основа на ЕСО. Само чрез това могат да се спестят десетки милиарди годишно;

• Създаване на обща и конкурентоспособна политика за износ на оръжия;

• Тясна и постоянна координация с НАТО: ЕСО трябва да засили алианса, а не да създава конкуренция;

• Засилване на европейската ядрена възпираща сила чрез европейските ядрени сили Франция и Великобритания. Франция вече преди години предложи да започне дискусии за френската ядрена стратегия със своите партньори. За съжаление, досега не са проведени дори предварителни разговори по тази тема.

Едно е ясно: този път не може да бъде реализиран от всички 27 държави членки.

Затова тази инициатива трябва да бъде стартирана в контекста на Европа с различни скорости, казва германският дипломат, а предложението му бе представено вече и от водещи германски политици. За отправна точка на тази нова Европа на две скорости може да се използва Ваймарският триъгълник – Германия, Франция и Полша, с възможно разширение чрез основателите на ЕС, тоест страните от Бенелюкс и Италия, както и други заинтересовани партньори като балтийските държави. Партньорите трябва да разработят механизъм за най-близко включване на Великобритания, смята Ишингер.

Друг сериозен проблем пред Европа е финансовият. Как и откъде ще се вземат пари за новата отбрана? Отговор на това дават няколко европейски икономически института.

От всички 32 страни-членки на НАТО, Съединените щати носят основната тежест в Алианса. Безопасността на Европа също зависи от американските войници и оръжия – особено от военни специални способности, които европейците в момента нямат. Например от въздушния транспорт за танкове и войски, но също така и сателитното разузнаване.

За да могат европейците да се защитават срещу Русия без подкрепата на САЩ, изчисленията на брюкселския мозъчен тръст Bruegel и на Института по световна икономика в Кил показват, че ще са необходими около 250 милиарда евро годишно в допълнение към сегашните разходи за отбрана. Конкретно става въпрос за около 50 бригади с общо 300 000 войници и 3400 нови танка. За сравнение: изграждането на една нова бригада в Литва с около 5000 войници поставя в момента германската армия на ръба на капацитета й.

Разхлабване на Маастрихтските критерии

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен планира през тази седмица да предложи облекчаване на ограниченията за дълговете, които договорът от Маастрихт налага на ЕС. Това би позволило на правителствата да харчат милиарди за танкове, изтребители и муниции, без тези инвестиции да се включват в дефицита на държавния бюджет.

За да се ускори сътрудничеството по сигурността, брюкселският мозъчен тръст European Policy Centre (EPC) предлага 27-те държави да не губят време в търсене на единодушни решения, а вместо това държавите, които са готови да се включат, да поемат водеща роля. Дори страни извън ЕС, като Великобритания и Норвегия също трябва да се включат. Възможно е създаването на фонд (Европейска финансова инфраструктура за сигурност), в който средствата на тази „коалиция на желаещите“ ще бъдат обединени с финансова сила.

Създаване на общи задължения за дългове – предпочитания на южноевропейските държави

Франция, Испания, Италия и Гърция искат да се финансира укрепването на отбраната в Европа чрез общи европейски дългове, което би щадяло техните силно задлъжнели национални бюджети. Президентът на Франция Еманюел Макрон например настоява за европейски фонд за отбрана в милиарди евро, вдъхновен от фонда за помощ в отговор на COVID-19.

Euro-bonds – само думата предизвиква уртикария сред всички германски бивши, настоящи и бъдещи финансови министри. Германия не е единствената страна, която има възражения – и други държави с по-строга бюджетна дисциплина също са против. Те искат да запазят разходите за отбрана в рамките на националната отговорност. Въпреки това остава отворен въпросът как например Испания и Италия, които харчат по-малко от 1,5% от икономическата си мощ за отбрана, ще могат да достигнат целта на НАТО от 2% разходи за отбрана, предвид техните високи нива на държавен дълг.

Общото закупуване на оръжия – защо е толкова трудно?

До момента общото закупуване на оръжия е било изключение в ЕС. В резултат на това в Европа има около пет пъти повече оръжейни системи, отколкото в САЩ. От икономическа гледна точка би било по-целесъобразно да се провеждат търгове за ново оръжие и да се предоставят поръчките на тези производители на оръжие, които предложат най-добрата оферта.

Ако всички армии например закупят един и същи танков модел, той може да бъде произведен в огромни количества и с ниска цена. Но това, което изглежда икономически разумно, се сблъсква с националните амбиции и предпочитания. Министрите на отбраната обикновено предпочитат да купуват оръжия от местни производители, а общите проекти често се проточват поради сложността на координацията. Все пак експерти смятат, че най-голямото потенциално предимство за финансово осигуряване на отбраната се крие в общите покупки.

Изгодни кредити от Европейската инвестиционна банка

Много европейски държави са съгласни, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) трябва да предоставя нисколихвени кредити за закупуването на оръжия и муниции. Това обаче не е съвместимо с правилата на банката, тъй като производството на оръжия обикновено се подпомага само в извънредни случаи, когато оръжията могат да бъдат използвани и за цивилни цели, като сателити или дронове. Разхлабването на тези правила би могло да помогне на малки и средни предприятия, които доставят части за оръжия, да получат изгодни кредити.

Фон дер Лайен готви план „Превъоръжи Европа“

Урсула фон дер Лайен ще изпрати утре на страните членки писмо с информация за своя план Rearm Europe („Превъоръжи Европа“).

Това съобщи самата тя днес пред журналисти.

„Безспорно ни трябва ни значително укрепване на отбраната. Искаме траен мир, но той може да бъде изграден само върху сила. Силата започва с укрепването на самите нас“, каза Фон дер Лайен.