Средностатистически, във всеки съдебен окръг у нас е имало по над 10 подсъдими по членовете от НК за насилие над животни през последните 5 години. 

Това става ясно от съобщение на прокуратурата днес - след като темата стана болезнено чувствителна (за пореден път!) в края на миналата седмица покрай арестите на Габриела Сашова и Красимир Георгиев.

Общо 318 лица са предадени на съд за насилие срещу животни, неполагане на грижи, организиране и провеждане на боеве с животни за периода между 2019-2024 г., показват данните на ВКП, като за 2024 г. още статистиката не е изчерпателна. Става дума за престъпления по чл. 325а, чл. 325б и чл. 325в от Наказателния кодекс.

Внесените в съда прокурорски актове за тези три вида престъпления са 309, осъдените и санкционираните с влязъл в сила съдебен акт към днешна дата са 262 лица.

Само за проявена жестокост към животни и за причиняване на тяхната смърт на ефективно лишаване от свобода за периода са осъдени 9 души. Наложени са и други наказания като условно лишаване от свобода, пробация, глоби и др. – общо 274. Окончателно оправданите никак не са много - между един и двама на година, през 2019 г. са трима, а през 2024 г. няма.

Както Клуб Z писа още в началото на 2021 г. - макар и сравнително нови за нас, няма да е обективно да се каже, че не се работи по въпросните членове от НК - напротив, статистиката казва друго. Иначе най-старият от тях - чл. 325б, е факт едва от 2009 г.

Статистиката продължава:

От внесените в съда прокурорски актове най-много са за причиняване на смърт и увреждания на гръбначни животни - 235, и за неполагане на достатъчно грижи - 71. Три са случаите, касаещи организиране и провеждане на боеве с животни.

"През годините гражданите са подавали множество сигнали за случаи за насилие срещу животни, но не всички се потвърждават или не са събрани достатъчно данни за образуване на досъдебно производство и ангажиране на наказателна отговорност на конкретни лица.

Една от особеностите при делата за насилие над животни е, че обект на престъплението най-често са безстопанствени и безпризорни животни, които трудно могат да бъдат установени, за да бъде изготвена съответната ветеринарно-медицинска експертиза и да се съберат други необходими доказателства. От съществено значение за разследването е и установяването на свидетели, които да предоставят конкретни сведения и точна информация относно обстоятелствата, свързани с упражненото насилие, мястото и времето на извършване на деянието, за да бъде идентифициран съответният извършител", пишат още от прокуратурата.

И оттам напомнят, че за престъпление по чл. 325б от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до 4 г. и глоба до 5000 лв., по чл. 325а от НК – до 6 г. затвор и глоба до 10 000 лв., а по чл. 325в от НК – лишаване от свобода до 3 години, пробация или глоба до 5000 лв.

Както е известно, правосъдният министър Георги Георгиев пое инициативата, наказанията в закона да бъдат завишени - след случая със Сашова и Георгиев.

Кадър от срещата на Борислав Сарафов с евродепутата Емил Радев. Снимка: ПРБ Пресцентър

Иначе днес от прокуратурата съобщават и че Борислав Сарафов е обсъдил на среща с Емил Радев, български евродепутат и вицепрезидент на  Интергрупата за хуманно отношение и опазване на животните към Европейския парламент (ЕП), спешни действия във връзка със случаите на проявено жестоко насилие срещу животни.

И.ф. главният прокурор е уверил, че българската прокуратура ще бъде безкомпромисна при упражняване на своите правомощия, а Радев е представил позиция на Интергрупата за хуманно отношение и опазване на животните към ЕП, изготвена след случая от Перник. В нея се призовава за по-строги наказания за насилниците и регулиране на онлайн платформите с цел недопускане разпространението на материали, съдържащи малтретиране на животни.