Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - новата ни рубрика, където всеки понеделник ще ви предлагам анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България. 

“И стана безпощадно ясно” - Европа сменя скоростите и България трябва да избира в коя от двете да бъде - бързата или бавната. За страна, която се затруднява да си състави правителство, това е сериозно изпитание. Но, ако човек включи тв новините, не намира и следа от съзнание за него. Т.нар. публично пространство е завладяно от оперетно дребнотемие, което изглежда нелепо на фона на развитията в Европа и света.

Единството на Европейския съюз не издържа изпита на войната в Украйна и втория мандат на Доналд Тръмп като американски президент. В сегашната си правна уредба и институционална архитектура ЕС се оказа блокиран от микроскопично малцинство приятели на Тръмп и Владимир Путин сред държавните и правителствените си ръководители. 

Точно  когато бързината и категоричността на решенията бяха ключови, се оказа, че заради споменатото малцинство т.нар. “общностен метод” не работи и за да остане на висотата на момента, Европа трябва да се обърне към междуправителствения. Т.е.,  да търси решения извън рамките на своя договор, на правилата и институциите, залегнали в него.

Поне по два ключови въпроса - военната помощ за Украйна и преговорите с Русия и европейската отбрана - европейските държави вече тръгнаха по пътя, по който бяха създадени Шенген и т.нар. фискален компакт - коалиции на желаещи държави. Важното в това развитие е, че и двете първоначални междуправителствени споразумения - за зона без вътрешен граничен контрол и за бюджетна дисциплина - впоследствие станаха част от общностното право (acquis communautaire), демаркирайки европейско ядро и периферия.

В кое от двете искаме да  бъдем? България още не е завършила категорично този избор, който беляза целия посткомунистически преход и 18-те години на членство в ЕС.

Блокираният съюз

ЕС се оказа неспособен да отговори на главния въпрос, който войната в Украйна и сближаването на САЩ и Русия поставиха пред държавите и гражданите му - за сигурността им. Само един лидер, Виктор Орбан парализира вземането на решения в тази област от останалите 26 страни.

Орбан блокира важна военна помощ за Украйна с ветото си върху изразходването на средства от Европейския фонд за мир. С тях ЕС трябва да изплаща на държавите си членки оръжията, които те доставят на Киев.

През март Унгария блокира за кратко подновяването на европейските индивидуални санкции срещу руснаци, наложени заради войната в Украйна, и вдигна ветото си върху тях, едва когато останалите държави членки се съгласиха да извадят от черния списък четирима души. Така Орбан демонстрира способност да изнудва целия ЕС и доказа, че шантажът работи.

Унгарският лидер е заплашвал и да блокира секторните санкции срещу Русия, което би развъэрзало ръцете ѝ да финансира доста по-обилно военните си разходи и би отнело на ЕС важен източник на средства за военна помощ за Украйна.

Орбан не е сам. Той намери съюзник в лицето на словашкия премиер Роберт Фицо, който още не е събрал смелост да налага вето, но подобно но Орбан отиде в Москва, за да се срещне с Путин в разрез с наложената от ЕС изолация на руски президент.

Коалиции на желаещите

Сигналите, че Германия и Франция не смятат да губят повече време в традиционните европейски формати - срещите на върха и съветите на министрите - дойдоха от бъдещия канцлер Фридрих Мерц и президента Еманюел Макрон. 

Мерц, вероятният бъдещ германски канцлер, е привърженик на междуправителствени политики и коалиции на желаещите, особено в контекста на външната политика на ЕС, Украйна и бъдещата европейска отбрана. 

Подходът му се основава на субсидиарността и дебюрократизацията, като се застъпва за „повече Европа само там, където Европа създава добавена стойност за всички“.

Субсидиарността е основополагащ принцип на ЕС. Той означава, че решенията трябва да се вземат максимално близо до гражданите и Съюзът да се ангажира само с това, което не е по силите на отделните му държави.

Илюстративен пример за линията на Мерц може да се види в изказванията му след изборите в Германия и в бележките му пред Мюнхенската конференция по сигурността през февруари т.г. Той изрази готовност Германия да поеме лидерска роля в Европа за стимулиране на междуправителственото сътрудничество и справяне с геополитическите предизвикателства.

Френският президент Еманюел Макрон не просто е привърженик, а вече на практика работи по изграждане на коалиции на желаещите да компенсират спряната американска военна помощ за Украйна, да осигурят военен контингент за гарантиране на евентуално примирие там и за посрещане на геополитическите последствия от Тръмп 2.0. Последната среща на такава коалиция беше в Париж на 27 март. На 17 февруари Макрон организира такава среща в по-тесен формат в Париж.

Забележителното и в двата форума беше активното участие на британския премиер Кийр Стармър. Ако резкият външнополитически завой на Тръмп разедини 27-те в ЕС, той успя да стопли отношенията между тях и Лондон и им даде повод да заработят над сътрудничество в отбраната, което е предвидено в споразумението за Брекзит. Отбранителна Европа няма да загуби кой знае какво от обструкциите на страни като Унгария и Словакия, но печели значително от солидарността на ядрена сила като Обединеното кралство. Съвпадението в подходите на Мерц и Макрон означава и възстановяване на германо-френския "мотор" на Европа, който беше спрял при отиващия си канцлер Олаф Шолц.

Има и друг стимул за коалициите на желаещите - Тръмп и Путин умишлено игнорират ЕС, предпочитат да контактуват в отделните му държави и се опитват да ги разединяват. Тръмп упорито отказва да се срещне с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен въпреки усилията ѝ да го ухажва с предложения Европа да купува повече американски втечнен природен газ, бавенето на някои ответни на американските мита и на евентуалните санкции срещу американските социални мрежи, нарушили европейския регламент за цифровите услуги.

Коалицията на желаещите означава, че при игнорирането на съюза им държавите членки тежат повече заедно отколкото в сепаративни отношения с Вашингтон и Москва.

Европейски ядрен чадър?

Лисабонският договор дава възможност на своеобразни коалиции на желаещите между част от държавите членки от ЕС. Институтите на засиленото сътрудничество (enhanced cooperation) и на постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната (permanent structured cooperation - PESCO) позволяват на част от тях (най-малко девет) да обединят усилия за задълбочаване на интеграцията си в дадена област - например изграждане на общи отбранителни капацитети, развитие на отбранителната индустрия, предприемане на общи мисии. Досега ЕС не е проявил апетит да използва напълно тези правни възможности в договора си. 

Но изглежда и тук на междуправителствено равнище амбицията е по-висока - развиване на самостоятелни европейски ядрени способности, които да заменят поставения под условие от Тръмп американски ядрен чадър. 

"Трябва да имаме обсъждания и с британците, и с французите - двете европейски ядрени сили - за това дали ядреното споделяне или поне ядрената сигурност от Обединеното кралство или Франция може да се прилага и за нас", каза Мерц в първата си пресконференция след германските избори.

На 6 март т. г. Макрон обяви план да започне дискусии с европейските съюзници за използването на ядрения арсенал на Франция за защита на континента. Това стана на фона на опасенията от зависимостта на Европа от гаранциите за сигурност на САЩ и от ескалиращите руски военни заплахи. 

Макрон предложи това за втори път.  Преди пет години, в реч на 7 февруари 2020 г. в  École de Guerre (Военния колеж) в Париж френският президент предложи да започне стратегически диалог с европейските партньори за ролята на ядрените оръжия на Франция за европейската сигурност. Това беше ключова стъпка в неговия стремеж за повече европейски суверенитет в отбраната още при първия мандат на Тръмп. Но Макрон намери съмишленик в това отношение едва сега в лицето на Мерц и на фона на сближаването между Путин и Тръмп 2.0.

Предимството на междуправителственото сътрудничество в тази област е, че за разлика от PESCO то позволява да бъде включено и Обединеното кралство.

Проблемът тук е, че сегашните ядрени капацитети на Франция и Обединеното кралство не могат да бъдат алтернатива на американския ядрен чадър над Европа, т.е. за да го заместят, те ще трябва да се развият.

Паднали табута

Европа се готви да се отбранява - като помага на Украйна и като изгражда свои способности. 

Химията между Тръмп 2.0 и Путин разруши табута от епохата на Ангела Меркел. Така например емитирането на общ европейски дълг за отбранителни цели вече не е ерес. Предлага го самата Европейска комисия - в размер на 150 милиарда евро. 

Нещо повече, Лондон мисли за общ дълг със страните от ЕС за същите цели. Обединеното кралство разпространи предложение за създаване на наднационална институция с някои страни от ЕС за съвместни покупки на оръжия и запаси чрез съвместен дългов фонд за страните от коалицията на желаещите, съобщи “Файненшъл таймс”. Подкрепен от капитал и гаранции, фондът се очаква да се използва за предоставяне на заеми на правителствата при изгодни лихвени проценти и директни покупки на военно оборудване, създавайки общи запаси, от които отделните държави могат да черпят. 

Неофициалният документ е подготвен от Министерството на финансите в Лондон. Той не отразява официална позиция на британското правителство, но може да бъде обсъден на неформалната среща на финансовите министри на ЕС, насрочена за 11 и 12 април във Варшава, на която полското председателство на ЕС е поканило британската министърка на финансите Рейчъл Рийвс. 

От предишната неформална коалиция на “приятелите на спестовността” в ЕС не е останало почти нищо. Държави-”скръндзи” като Германия, Дания, Финландия планират безпрецедентни разходи за отбрана. 

Падна и табуто върху възстановяването на наборната военна служба. В девет европейски страни тя вече съществува под различни форми. В Германия то вече се обсъжда.

Где е България?

Официалната позиция на българското правителство е за солидарност с Украйна и с европейското становище, че евентуално примирие не може да бъде договаряно без участието на Украйна и Европа. 

Министър-председателят Росен Желязков участва в срещата на коалицията на желаещите в Париж в края на миналия месец.

В същото време България изглежда по-скоро склонна да остане в коалицията на нежелаещите, като имаме предвид декларацията на Народното събрание от 21 февруари 2025 г. “за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна”. 

Москва продължава да говори на българите чрез изявленията на Румен Радев от върха на държавата. Те са в ясно противоречие с официално заявената външнополитическа линия на правителството.

Не можем да бъде прекалено критични към цитираната декларация на парламента, като имаме предвид колебанията или нежеланието на други държави членки, например Италия, да изпратят свои военни в Украйна и че самата коалиция на желаещите е още в проект.

В същото време не можем да заобиколим въпросите защо кандидатката за ЕС и НАТО България изпрати военни контингенти в Афганистан и в Ирак? И защо членката на ЕС и НАТО България не иска да прати мироопазващ контингент в Украйна при евентуално мирно споразумение там?

Решението на българските депутати изглежда адресирано главно към вътрешната публика и че е обосновано само с интереси, но не и с ценности, в които иначе страната ни се кълне.

Темата за отбранителния суверенитет на Европа и за приноса на България към него не е високо в политическия дневен ред. Липсва смислен дебат по нея. Затова пък ни гощават с утопични идеи, че ЕС ще позволи на България да използва неусвоените средства от Плана за възстановяване и устойчивост, за да се превъоръжи. Възразяваме на предложенията на Европейската комисия ЕС да пренасочи неусвоени фондове за социалноикономическо сближаване към проекти за отбрана, конкурентоспособност и безвъглеродна икономика, т.е. за оцеляване в новата геополитическа среда. България не може да спре този процес. Той отразява стратегически приоритети на ЕС. Но може да се самоизолира като безрезултатно му се противи.