В своите интервюта от средата на 80-те години Доналд Тръмп категорично се обявява за въвеждане на високи мита от Вашингтон за останалия свят. Това е в началото на епохата на глобализация, в която свободната търговия, глобалният пазар и падането на всички търговски бариери е водещ политически приоритет на администрацията на Роналд Рейган. Така че, що се отнася до митата, Тръмп не се нуждае от специфичен стопански или политически контекст за да наложи това, за което мечтае от поне 40 години насам. Същевременно, мащабният катаклизъм, който „Денят на освобождението” предизвиква в глобалната финансова и политическа общност едва ли може да се обясни единствено с личен каприз, пък бил той и на обитателя на Белия дом. Не бих се ангажирал с тясно икономически анализ, но от политическа гледна точка безпрецедентният акт от 2 април би могло да бъде породен от две основни причини.

Първата от тях е размера на американския публичен дълг – над 36 трилиона долара. В епохата на глобализацията американските финансови и корпоративни елити натрупаха огромни печалби, но федералната държава задлъжня безпрецедентно. Изплащането на този дълг от американските данъкоплатци би имало гигантска политическа цена, непосилна за която и да е администрация. По-лесно е дългът да бъде намален или „занулен” чрез обезценяване на долара – доларът пада и дългът пада. Това е възможно, но крайно противопоказано на уникалната роля на световна резервна валута, която доларът играе от създаването на системата Бретън Уудс през 1945 г. Загубата на стойност за долара е загуба и за статута на резервна валута.

Но това, което не може да се реши в рамките на едно логическо противоречие, може да се наложи чрез политически решения. Някой трябва да плати дълга, а позицията на долара като резервна валута да се съхрани. Възможно ли е това да стане чрез големи мита, които всеки вносител да плаща на Чичо Сам за възможността да продава на американския пазар? Специалистите изчисляват, че това е възможно, но в минимална степен и за много дълъг период от време. 

Прогнозираните приходи от митата, обявени на 2 април се оценяват на максимум 700 милиарда долара годишно при актуалните обеми на вносни стоки и услуги на американския пазар. За да платят главницата на дълга от 36 трилиона ще бъдат необходими поне 40-50 години. Всъщност – доста повече. Върху тези пари има лихва – почти един трилион годишно, а доходността на митата може да се окаже доста по-ниска от максимума. Облагането с двуцифрени мита ще намали външното присъствие на американския пазар, а и в редица случаи за Вашингтон ще бъде препоръчително да направи компромиси с първоначалната си оферта, огласена преди два дни от Доналд Тръмп. С две думи – чисто финансовият ефект от налагането на митата от гледна точка оздравяване на публичните финанси на Америка не е особено впечатляващ. 

Втората причина за налагане на болезнено високи мита за световната търговия с Америка би могла да бъде, че повдигането на прага за достъп до американския пазар ще доведе – макар и не бързо – до възраждане на американската промишлена мощ.

Глобализацията бе процес на овластяване на американските финансови и корпоративни елити да се освободят от данъци и регулации в Америка, изнасяйки своята предприемаческа дейност на глобалния пазар. След началото на 80-те години традиционната американска индустрия напусна Америка и инвестира в индустриалното развитие на Китай и други страни от Третия свят. Достъпни суровини, евтина работна ръка и благоприятни закони – какво повече е необходимо за успешния капитал? В Америка възникна т.нар. „ръждив пояс” от изоставени индустриални инсталации и изгубили работата си фабрични работници. Нещата стигнаха дотам, че в към 2020 г., когато избухна пандемията, Китай и други страни наоколо се оказаха производители на практически всичко – от автомобили до фармацевтични генерици. Кимерика – сливането на новата „работилница на света” с най-големия потребителски пазар – се превърна в гръбнак на глобалната икономическа система.

Глобалният корпоративен капитал забогатя в огромна степен от „събуждането на дракона”, но последствията от издигането на една нова свръхсила трябваше да бъдат поети – като система за сигурност и контрол върху международната система – от старата, единствената след 1990 г. свръхсила – САЩ като национална държава. Защо Америка си причини проблема с глобалната мощ на Китай е тема на много подробен разговор. Фактите са тези – днес съперничеството между Вашингтон и Пекин е основния дневен ред на международната система. И това съперничество придобива все по-остри военнополитически измерения. Може ли Америка да се състезава с Китай ако индустрията на Кимерика е в Китай, а потреблението на промишлените стоки – на американския пазар? Днес корабостроителната промишленост на Китай е над 200 пъти – да, над 200 пъти – по-голяма от тази на САЩ. А военният флот на Пекин е вече по-голям от този на Вашингтон. Реиндустриализацията на американския континент сякаш няма алтернатива, ако Вашингтон иска да остане водещата световна сила – или поне едната от двете водещи сили.

И все пак, не зная дали тази груба стилистика на международно поведение, която демонстрира настоящата администрация във Вашингтон е полезният вариант за разрешаване на натрупалите се дилеми на американската хегемония в света. Промяната на геополитическата геометрия, дистанцията между стари и нови партньори и съюзници, натоварването на външния свят с дъговете на претоварения от глобализацията хегемон – всичко това може да се осъществява като политическа стратегия и с по-деликатни средства. С повече усилия за запазване на съюзници и приятели, с повече усилия за придобиване на нови.

Америка решава своите глобални проблеми, наблюдавайки себе си и света през призмата на своята вътрешно политическа криза – поляризация и културна, идеологическа война. На мястото на левичарския хипер-радикализъм от последните две десетилетия днес на власт дойде радикално дясната арогантност на отмъщението, на което е подложена не само половината Америка, но и целия останал свят. Аргументът – „Правя го, защото съм на власт” – е доказал своята негодност в условията на демократично управление.

Възнамерява ли днешната администрация във Вашингтон да съхрани демократичното управление на американската република или смята да използва своята власт по начин, който ще я направи напълно съизмерима с основните й партньори и съперници в авторитарния свят...? Търговската война е премахване на един от основните аргументи в полза на мира – свободната търговия, от която враждуващите страни печелят. Без този буфер пътят към истинската война става много по-кратък. Първата жертва на тази война ще бъде демократичната система на управление, създадена от западната цивилизация.