"Путин също има право на гледна точка".

Любимо твърдение на българските русофили, когато искат да оправдаят войната на Русия в Украйна.

Правото на гледна точка е част от либералната демокрация. Същата тази либерална демокрация, която същите тези русофили отричат.

Но се позовават на нея, за да им бъде признато правото да разпространяват пропагандата си. И се възползват, разбира се.

Това е лицемерие и дори цинизъм. Но българската русофилия винаги е била лицемерна и цинична и това не е новина.

Достатъчно е само да отбележим колко български русофили живеят в страни от т.нар. "Колективен Запад". Почти никой от тях не живее в Русия или в някоя страна от БРИКС.

Путин няма право на гледна точка. Той има право само да бъде съден за всички престъпления, извършени по негова заповед в Украйна.

Москва обаче има право на гледна точка, разбира се. Но при две условия.

Първо - да спре войната в Украйна. Никой агресор няма право на гледна точка, независимо колко основателна е тя.

И ние сме имали основателна гледна точка за Междусъюзническата война през 1913 г. Но сме били агресор, при това глупав агресор, който влиза във война с всички свои съседи. И нашата гледна точка е останала глас в пустиня.

Второ - Москва да признае гледната точка на Източна Европа. Да се откаже да се разпорежда с нейната съдба.

Москва няма право да забранява на страните от Източна Европа, включително Украйна, да членуват в ЕС и НАТО. Това е тяхно право, тяхна гледна точка.

Кремъл обаче може да постави на преговори притесненията, които има, по повод разширяването на НАТО. И в тези преговори да се намери баланс между всички гледни точки, на които всички имат право.

Сега обаче Путин прави съвсем друго. Той директно заявява, че иска границите на НАТО да станат такива, каквито бяха през 1997 г.

И цяла Източна Европа да е отново с руската сфера на влияние. Да бъде прегазена отново от миризливия руски ботуш.

Истината е, че в страните от Източна Европа хората, които споделят западната ориентация на своите държави, са повече от останалите. Включително в България. И техният брой се увеличи след войната с Украйна.

България е особено показателен пример. Защото хибридната война на Русия в Европа върви от няколко години, може би десетина. Докато у нас тя е започнала още на 3 март 1878 г.

Още тогава Русия е заблудила българите, че тя, за разлика от лошия Запад, се грижи само и единствено за тяхното добруване. А не за собствените си имперски интереси.

Трябва да се признае, че тази хибридна атака е много успешна. И до днес тя продължава да дава резултат.

Но въпреки всичките усилия на руската пропаганда и българите, както всички останали източноевропейци, искат да са част от европейската цивилизация. А не роби на Кремъл, каквито бяха до 1989 г.

Диктатът е нещо различно от гледната точка. Докато Русия не уважава другите гледни точки, а се опитва да налага диктат, то и тя няма право на своя гледна точка.