Ян-Кристоф Йотиен е германски евродепутат от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Той е и зам.-председател на парламентарната Комисия по транспорт и съобщения и един от най-активните евродепутати, занимаващи се с въпросите на миграцията.

Клуб Z разговаря с Йотиен по повод 80 г. от разгрома на нацистка Германия и 75 г. от Декларацията на Робер Шуман, белязала основите на днешния Европейски съюз.


- Поводът за разговора ни са историческите дати 8 и 9 май. Какво означават те за днешна Германия?

8 май е денят, в който празнуваме освобождението от нацисткия режим. В съвременна Германия краят на войната не е възприеман като поражение. На този ден ние оплакваме жертвите на войната. Но за нас, германците, краят й е и началото на нова епоха.

А 9 май 1950 г. - пет години по-късно, когато е огласена Декларацията на Шуман, бих казал, че е катализатор на тази нова епоха за Германия, но също така и за Западна Европа. Това е началото на европейската интеграция. Фактът, че тези две дати са толкова близо една до друга, е много важен за нас.

- Бихте ли обяснили как Германия успява да се трансформира от тоталитарна и нацистка в съвременна демократична държава?

Първо, началото е доста трудно. Но сме получили помощ. В началото Германия е окупирана. Окупационните сили – говоря за ФРГ, защото съм от тази част на страната – американците, британците и французите, освен че заедно със със СССР са провели Нюрнбергския процес срещу военнопрестъпниците, са проверявали какво са правили хората в Германия. И на мнозина не е позволено да се занимават с политика или да заемат обществени постове. Това е от решително значение за прерязване на връзката с нацистката епоха.

Освен това сме имали шанса и късмета с плана „Маршал“ за ФРГ, който ни е помогнал много да развием отново нашата промишленост, да създадем благоденствие, работни места.

Но сме си извлекли и политически поуки от времето на нацизма, както и от времето преди него – това на Ваймарската република. Така сме изработили нова, съвременна Конституция, благодарение на която можем да бъдем силни и в трудни времена.

Смятам, че това са трите основни стълба на нашето развитие.

- Как обаче ще обясните сътресенията около избора на Фридрих Мерц за канцлер на 6 май? Смятате ли, че те ще имат последици за Германия?

За мен това е лош старт на правителството, както и лош ден за демокрацията. Но най-важното послание все пак е, че новият кабинет ще може да започне работа.

- Да се върнем на трансформацията на Германия. Как виждате разликата между нея и трансформацията на Русия при управлението на Владимир Путин?

Смятам, че случващото се в Русия е исторически модел, който бе приложен в доста страни. Ако нещата в твоята страна не вървят, трябва да намериш враг отвън. Това прави Путин. Той обявява всекиго за нацист, за антируски настроен. Това става дори с руснаците, които не му се подчиняват. Това преминава във все по-големи крайности. Не бих казал, че преди това Русия бе перфектна демокрация. Но поне бе на добър път към една по-съвременна система.

Знаете обаче, че демокрацията не пада от небето. Тя трябва да бъде живяна, развивана и ценена от хората. Но това в Русия не се случи. Пътят към демокрацията се превърна в път към диктатурата.

Според мен има много причини хората днес да се бунтуват в Русия – скъпата храна, лошото здравеопазване, гибелта на младежи във войната срещу Украйна. Но хората не протестират и не се надигат срещу Путин по две причини. Първо, защото има наратив за общия враг. И на второ място, в страната има страх от системата. Бих казал, че Русия се връща към сталинистката система, когато цялото население се страхува от собствените си ръководители.

- Но не смятате ли, че все пак доста голяма част от руснаците подкрепят Путин и затова не се бунтуват?

Засега той, за съжаление, успява да манипулира хората, като създава образа на външните врагове. И населението затова го подкрепя. Всеки, надигнал глас срещу него, бива хвърлян в затвора или умира мистериозно. Искам да кажа, че населението наистина го подкрепя, но причините са лоши.

- Може ли според вас Русия да вземе пример от германския преход? Ако зависи от вас, бихте ли дали някакъв съвет в тази насока?

Не е моя работа да давам съвети на Русия или на руския народ. Защото демокрацията трябва да бъде желана и живяна от хората. Според мен населението на Русия би могло да има по-благоденстващо, по-демократично, по-отворено бъдеще. Но зависи от него да реши дали иска да върви по този път или не.

Всеки би могъл да се поучи от трансформацията на Германия. Тя е държава, разпалила две световни войни, Холокоста, извършила зверства, каквито не можете да си представите. Но тя се завръща в международната общност и е приветствана от други страни. Не само това – Германия намира своя път обратно към демокрацията, пазарната икономика, благоденствието и превръщането си в свободна страна.

Но ако пример просто се прилага от една държава в друга, това няма да проработи. То трябва да бъде желано от населението на която и да било държава.

Ако погледнете Германия, ние сме били най-лошите хора на света. Били сме световен враг номер 1. Въпреки това другите държави са приели, че сме се променили в сравнение с онова време. Всяка страна, всяко население може да се промени. Но е необходима много работа и някои малки стъпки. Понякога дори е необходимо да направите две крачки напред и една назад.

- Какво имате предвид?

Например в следвоенна Германия на хората по едно време им писва от чистките на лица, свързани с нацистката епоха. Смятали са, че трябва да вървим напред, да забравим миналото. През 50-те години на ХХ век са казвали, че онова време не е било толкова лошо. Борбата с такива настроения е много трудна.

Но това е нещо нормално. Така казват и в бившата ГДР след обединението на Германия, като имат предвид годините на социализма. Така че понякога правите крачка назад, но трябва да останете на правилния път. Това направи Германия. Тя измина този път.

- Тези думи неизбежно водят към следващия ми въпрос. Преди година доскорошният ви колега в Европейския парламент Максимилиан Кра заяви в интервю, че не всички офицери от СС-частите трябва да бъдат считани за престъпници. Това според вас също ли е крачка назад? И какво смятате за тези думи?

Тези думи са възмутителни. Осъждам ги най-категорично. И изпитвам срам, че политик от Германия може да говори такива неща. Той е крайнодесен, беше водещ кандидат на своята партия – „Алтернатива за Германия“ (АзГ) на европейските избори през 2024 г. Наскоро го избраха в германския Бундестаг и затова вече не ми е колега. Но не е хубаво да го наричам „колега“. Не го смятам за такъв.

- Как бихте обяснили възхода на АзГ?

Трудно е за обяснение. Но мисля, че надигането на популистките партии – нека ги наречем така – е заради това, че на гласоподавателите им е омръзнало от традиционните партии. Те смятат, че тези партии не решават проблемите, а само излизат с декларации.

Според мен единственият начин да направим такива партии отново малки е да разрешим проблемите, от които те се възползват. Защото и в Европейския, и в други парламенти всеки ден виждаме, че те изобщо нямат такива намерения. Те живеят от това, че такива проблеми съществуват.

Аз например работя като евродепутат по миграцията. Когато я дебатираме, хората от тези партии дори не идват. Не предлагат никакви алтернативи, макар да се наричат „Алтернатива за Германия“, а съществуват благодарение на негодуванието.

- Наскоро АзГ бе обявена за екстремистка партия. Според вас ще има ли това някакви последици в Европейския парламент и дали германските евродепутати от другите партии смятат да предприемат някакви действия в тази насока?

Ние не сътрудничим с тях. Знаете обаче, че не можете да промените мисленето на хората от АзГ. Това, което можем да направим, е да не позволим да променят нашата политика така, че да се наложи да сътрудничим с тях. Защото това, което те проповядват, е неприемливо в едно демократично общество. Те искат да се наложат над демокрацията, над системата от върховенството на закона.

Последиците, пред които те могат да бъдат изправени в Германия, трябва да бъдат обсъдени в самата Германия. Но лично аз смятам, че забраната на подобни партии не е добра стъпка. Трябва да се борим срещу тях, като решаваме проблемите, които те използват, за да привличат избирателите.

- Смятате ли, че досега успявате да се преборите с АзГ?

Политическата система очевидно не успява. Защото имаме тенденция на надигане на крайнодесни партии не само в Германия, но и в други страни. Но смятам, че вече има примери как да бъдат те отслабени и направени по-малки. Например при последните избори във Франция. Има начини това да бъде направено. Лично аз няма да капитулирам пред тях.