Редно ли е софийските шофьори да получават заплати, еквивалентни на тези на европейските им колеги, ако качеството на труда им не е същото?

Стачката на градския транспорт в София доста прилича по искания на тази в Берлин от началото на годината. С някои малки, но важни разлики.

В Германия стачките обикновено започват с предупредителна стачка. Тя изразява намерението на работещите да прекратят работа, ако исканията им не бъдат изпълнени – без това все още да се случва. Още в този момент започват преговори. Поставя се срок, в който те трябва да приключат.

Ако няма успех – се преминава към ефективна стачка. Обикновено тя първо е 24-часова. Ако и на този етап няма пробив в преговорите, стачката се удължава и може да стане безсрочна.

В Берлин транспортът стачкува три пъти от началото на годината. Последно, стачката продължи два пъти по три дни. Стачкуваха трамваи, автобуси и метро. Като алтернатива остана само градската железница, която е част от германската жп компания „Дойче бан“ и не е страна по спора. В София, извън стачните действия, остава метрото. И в двата града алтернативата спасява значителен процент от жителите, но далеч не всички.

Заплатата в градския транспорт на Берлин е 3186,79 евро бруто. От тази сума между 14% и 45% отиват за данъци и осигуровки. Процентът зависи от семейния доход на шофьора, тъй като в Германия облагането е прогресивно – колкото по-висок е семейният доход, толкова по-висока е ставката. Средната нетна заплата, т.е. това, което остава след удръжките, е между 2500 и 2800 евро.

В София заплатата започва от 1800 лв. нето и достига средна стойност от 3900 лв. бруто, от които според синдикатите остават около 2500 лв. нето.

Тоест, имаме идентично възнаграждение като размер, въпреки разликата във валутата.

И в двата града към заплатата се добавят бонуси за нощна работа, извънреден труд, работа по време на празници и прослужено време.

Разходите обаче са различни. Най-големият разход и на двете места е наемът. В Берлин през последната година наемите се вдигнаха с 14%, има сериозна жилищна криза. Цените за едностаен апартамент варират между 900 и 1200 евро според качеството на жилището и района. Хора, които живеят отдавна в града, плащат по-ниски наеми, защото увеличението е контролирано от закона – максимум 15% в рамките на три години.

Грубо казано, повечето берлинчани плащат между 1000 и 1200 евро за жилище с повече от една стая, ако живеят в нормален квартал и са настанени там от поне 10 години.

Според статистиката, двустаен апартамент в София струва средно около 700 евро на месец, но цените варират значително.

Сравнението на разходите зависи и от личните обстоятелства, така че може да бъде само ориентировъчно.

Това, което може да се сравнява по-обективно, е качеството на услугата:

Билет в Берлин за еднопосочно пътуване (валиден 2 часа) – 3,60 евро. За няколко години цената се е увеличила с почти 40%.

Билет в София за целия ден – 4 лева (2 евро).

И докато доходите са сходни, качеството на труда не е.

Какво още може да се подобри в София:

Обслужване на хора с увреждания:

В Берлин шофьорът задължително слиза, за да помогне на човек в инвалидна количка – без значение какво превозно средство управлява. Това не зависи от настроението му, времето или бързането – това е част от работата му. В София – често зависи от това дали на шофьора му е „дошло хорошото“. В социалните мрежи хора в инвалидни колички често споделят унизителни преживявания в градския транспорт в София.

Инфраструктура на спирките:

В Берлин тротоарите са повдигнати, за да няма разлика между тях и стъпалото на превозното средство. В София това съществува главно в центъра, но често не се ползва правилно и създава неудобства, особено за хора със затруднена подвижност. Шофьорите не умеят или не желаят да паркират плътно до тротоара и създават така още по-големи препятствия пред пътуващите.

Обем на работа:

София – около 1.3 милиона жители. Берлин – над 3.6 милиона. София е дълга около 20 км и широка 30 км, Берлин – 45 км от север на юг и 38 км от изток на запад.

Тоест, софийските шофьори превозват по-малко пътници на по-къса територия.

Освен това, в Берлин има нощен транспорт през цялата седмица, включително метро и трамваи от петък до неделя.

Натовареност:

Берлин е една от най-посещаваните столици в Европа. През 2024 г. – в града са дошли над 12 милиона туристи и са отчетени 30 милиона нощувки. Въпреки постоянни ремонти, трафик и непредвидени проблеми – транспортът е редовен и в 90% от случаите по разписание.

Напредък в София:

Традиционно кога ще дойде рейсът или тролеят, знаеха само хороскопите и врачките. През последните години градският транспорт започна да се движи по по-ясно разписание и нерядко "цепи секундата".

Слабо място на Берлин:

При минусови температури и сняг транспортът има трудности, включително спиране на ЖП влакове.

Общ проблем:

Липса на кадри и в двата града.

Извод:

Софийските шофьори имат по-леки условия на труд, по-малко натоварване, но получават заплати, съпоставими с тези в градове с много по-високи изисквания. Въпросът не е в това дали трябва да получават по-добро заплащане – въпросът е дали предлагат услуга, която го оправдава.

Но критиката не трябва да е само към тях – а и към ръководствата, които трябва да гарантират качеството на услугата.

Ако е вярно, че броят на началниците в градския транспорт е почти равен на броя на шофьорите – може би протестът трябва да започне оттам.