С разрастването на ролята на изкуствения интелект (AI) в медиите, публичният дебат все по-често е белязан от страхове за бъдещето на журналистиката: от масови съкращения до лавина от дезинформация и ерозия на редакционните стандарти. Но според нови изследвания, тези страхове са силно преувеличени, разказва Euractiv в роекта си AI4TRUST - европейска инициатива за използване на технологии срещу дезинформацията.

Изследване на икономистите Андерс Хумлум и Емили Вестергорд, озаглавено "Големи езикови модели, малки ефекти върху трудовите пазари" (“Large Language Models, Small Labour Market Effects”), показва, че генеративните AI инструменти досега нямат значителен ефект върху заетостта в журналистиката. Анализирайки пазара на труда в Дания — страна с висока дигитализация — учените не откриват съществени спадове в заетостта или наемането на журналисти.

Резултатите контрастират с обществените нагласи. Проучване на Pew Research Center (лято 2024) показва, че 60% от американците вярват, че AI ще доведе до по-малко работни места в медиите. Само 10% очакват положително въздействие върху качеството на новините.

Общественото мнение: Много страх, малко факти

Общественото недоверие към AI в новинарството се простира отвъд политическите линии в САЩ, показват изследвания. И демократи, и републиканци са еднакво притеснени от дезинформация и автоматизация. Интересно е, че образованието е по-силен индикатор за тревожност: хора с висше образование са по-склонни да виждат AI като заплаха, отколкото тези с по-ниско образование.

Насред тези страхове, журналисти по света вече използват AI като съюзник, не като заместител.

Примерите са много:

  • The Wall Street Journal прилага машинно обучение, за да анализира над 41 000 поста на Илон Мъск в X (бивш Twitter), и визуализира политическата му еволюция.
  • The Washington Post използва геопространствен AI, за да разследва израелски въздушен удар в Газа, при който загиват двама журналисти — сателитни снимки поставят под въпрос официалната версия на армията.
  • Associated Press, съвместно с партньори, създава база данни за жертви на „нелетална“ полицейска сила, използвайки AI за обработка на документи и транскрипции.

Разследването "40 акра и една лъжа" (“40 Acres and a Lie”), също финалист за "Пулицър", използва разпознаване на изображения, за да анализира 1.8 милиона архивни документа и да проследи историите на бивши роби, лишени от земя след Гражданската война в САЩ.

AI в служба на истината

Ключовата роля на изкуствения интелект в тези примери не е да замени журналистите, а да им помогне. AI позволява по-бърз преглед на документи, разкриване на зависимости и дори визуален анализ. Но човешката преценка, проверка на фактите и разказването на история остават в центъра на работата.

"AI добавя гъвкавост, дълбочина и строгост, когато е използван отговорно", казва Маржъри Милър, администратор на наградите Пулицър, цитирана от Nieman Lab.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".