Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, където всеки понеделник ви предлагам анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Какво ще прави ЕС с ужасното си дете Виктор Орбан?

Честният отговор днес е: Ще видим.

Унгарският лидер губи позиции в сондажите у дома и е в тежък конфликт с Европейския съюз. Той обаче има достатъчно власт, за да организира (или по-точно отново да орбанизира) изборите в началото на 2026 г. в своя полза и твърди, че не иска да извади страната си от ЕС, а да го промени отвътре.

Успява ли? Честният отговор е: Засега - да. У дома Орбан разполага с лоялно парламентарно мнозинство от две трети от депутатите, способно да му гласува какъвто иска закон - включително такъв, който да отстрани от изборната надпревара застрашаващ властта му опонент. Досега ЕС не е успял да го отклони от курса му. Затова пък Европа прави сложни маневри, за да заобиколи Унгария в критично важни решения, на които лидерът ѝ пречи.

Защо Орбан успява? Защото страната му е силна? Не, защото ЕС е слаб. Той е система, конструирана за минали времена. На фона на Тръмп и Путин обаче ЕС започва да осъзнава, че такива като Орбан могат да го разрушат отвътре, като всеки ден го убиват по малко. Първо, защото имат тенденция да се размножават в условията на серийни кризи. Второ – защото ЕС не си е дал средства да им се противопостави ефективно. И трето – защото имат силни външни приятели.

От единствен открит противник на либералната демокрация и приятел на лидери като Тръмп, Путин, Ердоган и Нетаняху сред националните лидери в ЕС, Орбан днес е в набъбваща вътрешноевропейска компания. В една или друга степен той може да разчита на солидарността на министър-председателката на Италия Джорджа Мелони, на словашкия си колега Роберт Фицо, на дясното правителство на Нидерландия, на лидера на чешката опозиция Андрей Бабиш, който може скоро да се върне на власт като министър-председател и на влиятелни фигури в европейската крайна десница като Марин Льо Пен и Матео Салвини. Отлъчен от Европейската народна партия, Орбан вече има своя група в Европейския парламент, "Патриоти за Европа", която е третата по големина в Европейския парламент (84 места) и е водена от вероятния кандидат за президент на Франция през 2027 г. Жордан Бардела, лидер на крайнодесния Национален сбор.

Засега ЕС се опитва да противодейства на Орбан с рязане на финансиране. Но то не е променило поведението му, вероятно защото е съпътствано с безпринципни компромиси.

ЕС не може да изключи държава членка, която се отклонява от демократичните норми в договора му. Той засега допуска само доброволно излизане от ЕС. Пример за това е Брекзит – прецедент, който засега изглежда неприложим в унгарския случай, защото мнозинството от унгарците, включително избирателите на Орбан, не искат страната им да напуска ЕС.

ЕС на теория може да отнеме правото на глас на държава, погазваща основните му принципи и ценности и същевременно да я принуди да изпълнява всички решения на останалите, взети, докато тя не може да гласува в Съвета на министрите и в Европейския съвет. Това е т.нар. член 7 от Лисабонския договор, наричан “ядрената опция”. Той обаче само звучи страшно, защото е на практика неприложим – изисква единодушно съгласие на 26 държави членки. То по принцип е трудно постижимо, а в днешните условия – невъзможно. Най-малко, идеологически близки до Орбан държавни и правителствени ръководители биха били против. Други, които дори са му номинални опоненти, поне в миналото са се обявявали против крайното решение, изтъквайки, че то може да се окаже разрушително за ЕС. Зад тази загриженост някои виждат и прикрит страх, че който член 7 вади, от член 7 умира.

Има и друга, също теоретична, възможност – ЕС да промени договора си така, че важните решения, например във външната политика, да се вземат с квалифицирано мнозинство, т.е. възможните рушители на единството да загубят правото си на вето. Но и за такава промяна е нужно единодушие между държавите членки, а едва ли може да се очаква Орбан или подобните му да предадат доброволно главното си оръжие.

Тогава?

Щом Орбан има изгледи да остане на власт, щом ЕС не може да изключи страната му, щом тя сама не иска да напусне и щом ЕС не може на практика да ѝ отнеме правото на глас, остава една възможност той да бъде неутрализиран – междуправителствената. Тоест, решенията, които Орбан и съмишленици днес блокират, да започнат да се вземат без тяхно участие – в коалиции на желаещите, извън формалните институции, правила и процедури на ЕС. Всъщност формална възможност за коалиции на желаещите има и в самия договор на ЕС - засиленото сътрудничество, което изисква участието на минимум девет държави.

Казано по-просто, щом Орбан не се маха от ЕС, ЕС се маха от Орбан.

ЕС, поне в една своя част, вече процедира междуправителствено по особено парливи въпроси, като например Украйна, където Унгария блокира важни решения в Съвета на министрите. Междуправителствената философия изглежда е и в концепцията на Комисията за следващия седемгодишен бюджет на ЕС (2028-2034 г.), очертана неотдавна от председеталката ѝ Урсула фон дер Лайен. Очаква се Брюксел да представи проекта за него това лято и държавите членки да го обсъждат през идните две години.

Тук идва

важният за България момент.

Ако стратегическите европейски решения започнат да се вземат в стестнен кръг от единомишленици извън официалните европейски формати, ЕС де факто ще се раздели на реален и формален. Реален – в работещите коалиции на желаещите и формален – в парализираните институции. Познайте в кой от тях ще попадне държавата членка, която трудно съставя правителства и трудно определя посоката си и в която държавният глава е главният говорител на Кремъл.

Особеност на европейската интеграция е, че когато в нея нещо важно стане де факто, макар и неформално, то рано или късно става такова и де юре. Примери – Шенген и фискалният компакт започнаха като неправителствени споразумения на желаещи държави, а днес са част от общностното право. Еврогрупата, т.е. събранието на финансовите министри от еврозоната, е неформално обединение, без което обаче нито едно решение за единната валута не може да мине. 

Друга особеност на интеграцията е, че ползите от нея са пропорционални на участието. Колкото по-ангажиран си с общите приоритети (днес - конкурентоспособност, сигурност, климат), на толкова повече европейски парѝ за осъществяването им можеш да разчиташ.

Едва ли можем  да очакваме, че основната част от европейските средства за стратегически инициативи като изкуствен интелект, квантови изчисления, нови материали, биотехнологии, отбрана, безвъглеродни технологии и пр. ще останат в полето на формалната интеграция, където един може да блокира напредъка на всички. По-вероятно е те да отидат в полето на реалната, още повече, че при сегашните бюджетни правила те идват от вноските на държавите членки, а най-големите вносители в касата на ЕС, Германия и Франция, се очертават като водещи в междуправителствения подход. И в Берлин, и в Париж отдавна са изгубили търпение от Орбан едва ли възнамеряват да го финансират през ЕС, който той парализира.

Фон дер Лайен предлага ЕС да раздели бюджета си на два големи блока - единия, съставен от национални пакети, включващи само кохезионните средства и земеделските субсидии по държави и втори, съставен от фондове за стратегически инвестиции, които да се използват гъвкаво, според налагащите се от момента приоритети. Това е урок от пренасочването на средства от традиционните бюджетни пера към актуалните потребности по време на пандемията и след началото на войната в Украйна.

Големият въпрос, който още няма ясен отговор, е какво ще бъде съотношението между първия и втория блок. Вече се чуват гласове от ред държави ЕС да не посяга на традиционните най-големи пера в бюджета си - Общата селскостопанска политика и кохезията, но в същото време е ясно, че досегашната структура на бюджета му ще го прави все по-неадекватен на съвременните предизвикателства като конкуренцията на САЩ и Азия, заплахите за сигурността и преструктурирането на икономиките, до което изкуственият интелект води.

Така че разликата между реалния и формалния ЕС се очертава да стане и разлика между минало и бъдеще. За едни ползите от Европа ще се ограничават  до парѝ за асфалт и храна, докато за други те ще осигуряват конкурентоспособност и сигурност в съвременния свят, т.е. ще служат за запазване на европейския стандарт на живот, който е застрашен от последствията на войните и на технологичната революция. Накратко, междуправителствена Европа означава ясно разделение между бързоразвиваща се и бавноразвиваща се Европа. 

Втората е Европата, която иска Орбан - тази, която върви със скоростта на най-бавните и неохотните си членки, която иска да зареже политическия си съюз и да се върне към миналото си на единствено общ пазар. Както навремето британците, така и днес унгарците са сред най-големите привърженици на разширяването на ЕС поради ясен интерес - колкото повече държави, толкова по-трудно единодушие; колкото по-трудно единодушие, толкова по-трудно вземане на решения; колкото по-трудно вземане на решения, толкова по-парализиран ЕС; колкото по-парализиран ЕС, толкова по-малко "ръчна спирачка" за националните политици и олигарси. Затова Будапеща иска да види Сърбия и Северна Македония в ЕС колкото може по-скоро - с надеждата, че те ще ѝ дължат благодарност и ще се присъединят към нейния "патриотичен" отбор. 

Конфликтните точки

ЕС многократно е критикувал Орбан за подкопаване на независимостта на съдебната система, ограничаване на свободата на медиите и репресии срещу неправителствени организации. Унгария поддържа близки връзки с Кремъл, включително чрез енергийни сделки и политическа подкрепа, което противоречи на общата линия на ЕС за санкции срещу Русия.

Унгарско вето спира европейското реимбурсиране на държавите членки от специален фонд на ЕС за оръжията, които те са доставили на Украйна. Става дума за Европейския фонд за мир, където 5,5 милиарда евро, предназначени за Украйна, са блокирани. Будапеща не веднъж е заплашвала да гласува против продължаването на санкциите срещу Русия, с което би отключила милиарди евро за режима на Путин и би унищожила източника на средства, с които Украйна погасява заема от $50 милиарда от Г-7. При последното продължаване на санкциите Унгария изви ръцете на останалите 26 държави от ЕС, принуждавайки ги срещу подкрепата ѝ да извадят от черния списък четирима души. Освен това Орбан настоява за специален статут на унгарското малцинство в Закарпатска област, което поражда напрежения с Киев.

Унгария прие закони, които ограничават правата на ЛГБТИК+ общността и засилват контрола върху миграцията. ЕС заведе дело срещу страната заради закон, който забранява „ЛГБТ пропагандата“ сред непълнолетни. Най-новият източник на напрежение е законопроект, визиращ финансираните от чужбина неправителствени организации и медии, подобен на руския закон за чуждестранните агенти. 

Европейски санкции

ЕС замрази милиарди евро, предназначени за Унгария, поради опасения за корупция и нарушения на европейските правила. Евродепутати настояват за пълно спиране на финансирането, докато Орбан не промени политиките си.

Към май 2025 г. Унгария има замразени средства от ЕС съюз на стойност от приблизително 19 милиарда евро поради продължаващи нарушения на върховенството на закона, корупция и отстъпление от демокрацията. Числото включва както фондове за социалноикономичексо сближаване (кохезионни средства), така и от Механизма за възстановяване и устойчивост, т.е. парѝте за следпандемичното възстановяване на европейските икономики.

През декември 2023 г. Европейската комисия разблокира 10,2 милиарда евро кохезионни средства, след като отчете, че Унгария е осъществила съдебни реформи, насочени към укрепване на независимостта на съдебната система. Всъщност обаче беше нужно съгласието на Орбан EС да започне присъединителни преговори с Украйна, които Унгария блокираше.

Значителни части от останалите парѝ обаче остават недостъпни поради неизпълнението от страна на Унгария на други условия, свързани с мерките за борба с корупцията, защитата на правата на ЛГБТИК+ общността, академичната свобода и политиките за убежище. Унгария загуби окончателно 1 милиард евро финансиране от ЕС, след като не успя да изпълни необходимите условия до края на 2024 г. 

Унгария се бори с бюджетен дефицит, надвишаващ 4,5% от БВП, и техническа рецесия. Липсата на достъп до средства от ЕС възпрепятства способността на правителството да финансира публични инвестиции и социални програми, което го подтиква да търси алтернативни източници на финансиране, включително заеми от китайски държавни банки.

Но Орбан използва този европейски натиск у дома, за да си изгражда образ на защитник на националните интереси и суверенитет от неизбраните бюрократи в Брюксел, разпалвайки национализъм и евроксептицизъм и представяйки се за визионер и борец за друга Европа - на нациите.

Процедура по член 7

Европейският парламент задейства процедура по член 7 срещу Унгария през септември 2018 г. поради опасения, че страната системно нарушава основните ценности на ЕС, включително върховенството на закона, демокрацията и правата на човека. По нея бяха проведени осем изслушвания в Съвета на министрите (последното на 27 май) и ред дебати в Европейския парламент.

Основните причини за процедурата включват ограничаване на независимостта на съдебната система, репресии срещу медиите и неправителствени организации, както и блокиране на решенията на ЕС, свързани с Русия и Украйна.

Легитимност?

Орбан обича да противопоставя на критиките доверието, което получава вече почти 15 години от избирателите и парламентарното си мнозинство. 

Зад тях обаче стои избирателна реформа, която той направи през 2011 г., която наклони политическия състезателен терен силно във вреда на опозицията.

"Фидес" намали броя на депутатите от 386 на 199, въведе смесена избирателна система: 106 депутати се избират мажоритарно , а 93 - пропорционално. Увеличи тежестта на мажоритарния вот, което облагодетелства големите партии, особено когато опозицията е разделена както дълго беше в Унгария. Гласовете, останали „неоползотворени“ от спечелилия кандидат в едномандатен район, се добавят към партийните листи, което силно увеличава общия брой мандати на водещата партия. Избирателните райони бяха прекроени така, че да увеличат шансовете на "Фидес" да печели едномандатни райони.

Реформата позволи на унгарците, живеещи извън страната (главно диаспората в Трансилвания, Румъния) да гласуват по пощата, докато живеещите в чужбина, но с постоянен адрес в Унгария, трябва да гласуват лично в консулствата. Тези избиратели, които получиха гражданство благодарение на Орбан, гласуват почти изцяло за "Фидес", осигурявайки му стабилна периферна подкрепа.

Медийната среда в Унгария е силно контролирана, като правителството разполага с почти монопол върху регионалните и национални медии. Публичното финансиране и медийните условия силно облагодетелстват управляващите. Държавни ресурси често се използват за предизборна пропаганда, прикрита като правителствена информация.

Алтернативата

Петер Модьор, лидерът на новата унгарска партия „Тиса“, се очертава като основен опонент на Виктор Орбан и неговата „Фидес“. Докато Орбан управлява Унгария повече от 14 години с все по-автократичен стил, Модьор се позиционира като алтернатива, критикувайки правителството заради корупцията и икономическите проблеми в страната.

Модьор е бивш член на „Фидес“ и дълго време е бил близък до Орбан, но през последната година започна да се дистанцира от него, особено след скандал с помилване по дело за сексуално посегателство през февруари 2024 г., което доведе до оставката на президентката на Унгария Каталин Новак и министърката на правосъдието Юдит Варга, за която Модьор беше женен и се разведе. През юни 2024 г. Модьор и шестима негови съмишленници бяха избрани за евродепутати и се присъединиха към групата на ЕНП в Евопейския парламент. От март т.г. "Тиса" е начело в  социологическите сондажи в Унгария. Днес тя води пред Фидес с 42% срещу 36% от намеренията за гласуване. 

Модьор се представя като проевропейски лидер, който иска да върне Унгария към мейнстрийма в ЕС. Той организира мащабни митинги и походи, включително 300-километров поход до Румъния през май т.г., за да спечели подкрепата на трансилванските унгарци, които традиционно играят важна роля в унгарската политика. Орбан се опитва да представи Модьор като агент на Брюксел и го обвинява в държавна измяна, без да се грижи да представи доказателства. 

„Партията „Тиса“ не е унгарска партия. Тя е брюкселска партия“, каза Орбан по адрес на Модьор. „Видяхме го със собствените си очи, чухме го със собствените си уши: партията „Тиса“ и Брюксел се заговорничиха срещу унгарския народ. Те се съгласиха да унищожат икономиката, здравната система и жизнения стандарт на Унгария, само за да позволят на партията „Тиса“ да дойде на власт. Това е черен ден за унгарската демокрация“.

„Цената на влизането в групата на ЕНП в ЕП? Пълен идеологически конформизъм. Провоенен, пробрюкселски, про-ЛГБТ: това са необходимите ангажименти. Петер Модьор и партията „Тиса“ съществуват, за да обслужват този дневен ред, продиктуван им от Манфред Вебер“ (лидерът на ЕНП), написа в "Екс" Золтан Ковач, говорителят на Орбан.

Защо се стигна дотук?

Европейската народна партия търпя и пазѝ Орбан от критики в продължение на 20 години. Заслуга за това имат бившата германска канцлерка Ангела Меркел и бившият испански министър-предсеталет Мариано Рахой. Меркел ясно осъзнаваше, че под погледа и дясноцентристкото политическо семейство в Европа отглежда евроскептичен автократ, който тества прага на търпение както на партията си, така и на ЕС. Но нейната философия беше: Дръж го близо до себе си, за да можеш да го контролираш. Изключиш ли го, той "къса синджира".

Германската и испанската делегация, най-големите в политическата група на ЕНП в Европейския парламент, бяха опънали политически чадър над "Фидес". Самият Орбан казваше на някогашната си европейска партия, че ако го отлъчи, опонентите ѝ ще използват вътрешните ѝ напрежения, за да я нарежат на парчета "като салам".

През март 2021 г. политическата група на ЕНП в Европейския парламент прие правила, които улесняваха суспендирането и изключването на нейни членове. Беше ясно, че промените визират "Фидес". Орбан обяви, че партията му напуска ЕНП и оттогава се радикализира. 

Какво ще стане в Унгария?

В Унгария се усеща безпокойство от посоката, в която се развива двубоят между Орбан и Модьор, предаде брюкселската платформа за европейска политика La Matinale Européenne.

„Тъй като всички достоверни проучвания показват, че "Фидес" на Орбан изостава значително от "Тиса" на Петер Модьор, дискусиите в Унгария се насочват към това дали Орбан може да се опита да хвърли в затвора или да забрани съперника си, както направи [Ердоган в] Турция. Истинският въпрос сега е: ще проведе ли Унгария свободни и честни избори през 2026 г.? И ще се откаже ли Орбан от властта?“ пита унгарският журналист Саболч Пани, цитиран от платформата.

На такива мисли навежда пореден законопроект на "Фидес", който предизвика масови протести и стана поредният повод за напрежение между Будапеща и Брюксел. Европейският комисар по демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите Майкъл Макграт поиска унгарското правителство да го оттегли като противоречащ на общностното право. 

Модьор би могъл да бъде възприеман като цел на законопроекта  за защита на държавния суверенитет озаглавен "За прозрачността на обществения живот". Той би на практика задушил дейността на медии и неправителствени организации, получаващи парѝ от чужбина, включително - от Европейския съюз. Законопроектът  предвижда строги мерки срещу всички организации, които "нарушават суверенитета на Унгария, като извършват дейности, които влияят на обществения живот с чуждестранна подкрепа".

Създадената в началото на 2024 г. Унгарска служба за защита на суверенитета ще класифицира организациите като "подкрепяни от чужбина", а правителството ще ги вписва в регистър. Попаднали там те губят правото на доброволни дарения от частни лица, равняващи се на 1% от годишния им облагаем доход и на чуждестранни субсидии без разрешение на властите. Това засяга всички - от уебсайт до партия и на практика криминализира всякаква критика на управляващите.

Изходът на двубоя между Брюксел и Орбан и резултатът от унгарските избори догодина надхвърлят по значимостта си националните рамки, подобно на румънските президентски избори на 18 май. Те ще бъдат знак в какво здравословно състояние е ЕС и в каква посока се движи.