България ще приеме еврото от 1 януари 2026 г. Точка, нов ред.

На него пише, че страната ни става завършена част от ядрото на ЕС, след като вече е и в Шенген.

Всичката днешна улична врява ще бъде забравена – далече преди да започнем да се разплащаме в евро. Тя може би ще храни нечии изборни амбиции, ако до края на година се озовем пред урните.

Хората ще видят, че никой няма да им вземе нито парѝте, нито спестяванията. Част от тях и сега са в евро. Имоти и скъпи вещи, като автомобили например, и сега се продават и купуват в евро. Само няма да губят от курса или да плащат комисиона на банки и сарафи при обмяна, защото обмяна няма да има. Ще отпаднат разходи при финансови трансакции с чужбина.

България ще стане по-интересна за инвеститорите, което значи повече работни места. Страната ни ще може да се финансира от международните кредитни пазари при по-изгодни условия, което ще стимулира и държавните инвестиции и бизнеса.

ЕЦБ ще гледа банковата ни система под дебела лупа. Сбогом, далавери ала КТБ и Виденова зима.

България ще бъде защитена от механизмите за солидарност на еврозоната в случай на икономически шок.

Хората ще усетят предимствата на единната валута с джобовете си и тогава никаква агитация и никакви фалшиви новини не могат да ги изкарат на протест срещу нея.

Защо милиони българи отидоха да работят за евро в Европа? Защото то е лошо ли? Референдум ли? Ами тези наши сънародници вече гласуваха за еврото с краката си.

Българите вероятно ще открият, че тези, които днес ги агитират против еврото, спестяват в евро, купуват имоти в евро, а може би приемат и плащания за старанието си в евро. Едва ли някой би се драл толкова за някакви рубли.

Спекулантите, разбира се, ще спекулират. (Те го правят и в левове). А контрольорите ще контролират. Парите ще циркулират. Икономиката ще функционира. А в политиката и в телевизорите ще влязат нови хора. Защото еврото е нова глава в историята на България.

“Не си давам лева”, е отчаян вик на миналото, което вижда края си. “Свобода за българския лев! Смърт за еврото!” Този доведен до истерия уличен патос издава само страх и безсилие.

България няма да загуби паричния си суверенитет. Тя няма такъв, откакто бе принудена да приеме валутния борд на 1 юли 1997 г. Отговорни за това са голяма част от тези, които днес вият най-силно срещу еврото и тичат да “спасяват” българския лев. През 1996-97 г. тяхното правителство го доведе до катастрофа, а МВФ го спаси от тях.

България няма да фалира като Гърция, защото има едни от най-стабилните публични финанси в ЕС – стига следващите правителства дапродължават сегашната политика на фискална предпазливост.

С еврото България преминава в “А” група на европейската политика. Сбогом флиртове с Кремъл, сбогом “мост” между Изтока и Запада. С еврото Европа престава окончателно да бъде чужбина. С еврото ние ставаме Европа.

Има защо слугите на Кремъл у нас да реват. Европа не е техният дом. Да реват. Или да свикват. Иначе – чемодан, вокзал, Москва.

П.П. Дори икономическите и политическите аргументи в полза на еврото да ви звучат неразбираемо, помислете над следния прост факт: от 27 държави в ЕС 20 използват единната валута. Щяха ли да го правят, ако тя действително беше такава заплаха, каквато я рисуват противниците ѝ?