В далечната вече 2016 г. депутатите решиха, че в България ще има три плажа за природосъобразен туризъм. Така "Корал", "Иракли" и "Бяла-Карадере" бяха вписани в закона със забраната да бъдат отдавани под наем и на концесия - т. е. на тях да не се разполагат чадъри, шезлонги, бира-скара, дискотеки и "банани". По същото време бе решено и че някога (но не сега) ще има специална наредба, която да урежда т. нар. природосъобразно къмпингуване. Всичко това бе провокирано от поредните апетити за застрояване по морето, гоненията на къмпингарите от трите плажа, организирани от местната власт и подкрепяни от тогавашната министърка на туризма Николина Ангелкова (ГЕРБ), от страховете от раздаване на апетитни концесии на "наши хора", а оттам и от "урбанизирането" на ивиците (По-късно видяхме свързвани с бившите групировки лица и близки до Валентин Златев и Ахмед Доган да получават такива концесии). 

Годината е 2024-а. "Корал", "Иракли" и "Бяла-Карадере" останаха диви и все така най-предпочитаните за къмпиране места. Наредбата за регулация на природосъобразния туризъм по морето е на финалната права (макар в момента да се държи "на трупчета" от служебната власт) и дългогодишният проблем изглеждаше да е като почти разрешен. Вместо това обаче назрява ново напрежение. Защото местната власт твърди: на "Иракли", "Корал" и "Карадере" няма къде да се къмпингува.

Определяне на местата

В средата на миналата година редовното правителство реши да се започне от нулата с написването на наредбата, след като се оказа, че изготвената от последния кабинет "Борисов" вместо да урегулира къмпингуването едва ли не го забранява. Бе сформирана работна група към министерството на регионалното развитие - с разпореждане на премиера Николай Денков.

Така от МРРБ са разпратили през март покани до областните управи, които трябвало да обобщят предложенията на общините за определяне на възможните места за къмпингуване, разказаха пред Клуб Z участници в работната група.

Условието е терените да не са в защитени местности и да бъдат в зони "А" или "Б", извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги. Те може да са собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизираните територии. В поканата се посочва още, че министерството поощрява да се водят разговори с частни собственици. Целта - местата да бъдат въведени в единна платформа, която има и мобилно приложение с информация къде може да се къмпира, има ли свободни места, каква е таксата и др., като да се дообогатява с нови терени при интерес.

Областният управител на Варна отговаря на 1 април. В отговора, с който Клуб Z разполага, е приложен списък с терените, които всяка община е успяла да събере за кратко време като възможни за обобяване на места за къмпиране. Но графата "Бяла", на чиято територия е "Карадере", е запълнена със следното съобщение от местната власт:

"Общината няма подходящи терени общинска собственост за свободно къмпингуване, а собствениците на частните имоти не са съгласни да ги предоставят за тази дейност".

Единствено Долни чифлик, Суворово и Ветрино са попълнили таблицата с потенциални терени. Места за природосъобразен туризъм другаде в областта няма - нито в община Варна, нито в Белослав, Дългопол, Аксаково, Аврен, Девня, Провадия, Вълчи дол.

На север терени е отредила и област Добрич - в община Каварна, както и в Шабла (която преди години проведе първия експеримент с обособяването на терени за къмпиране - завършил с неуспех). 

Къде е планирането?

Казусът "Карадере" не започва (и вероятно няма да свърши) с приемането на една наредба. През годините там големи инвеститори окрупниха земи на малки собственици. Спорадично се появяваха планове за мащабно застрояване, в т.ч. на "луксозен къмпинг" за близо 2000 души с ресторанти, магазини, складове, рецепции, игрища за тенис, футбол и баскетбол, басейни, фитнес, спа-център, улици и др. Откривани бяха множество пороци в процедурите, природозащитници протестираха, съдилища се произнасяха.

Все така община Бяла няма приет Общ устройствен план (ОУП), като по информация на Клуб Z последният проект е бил върнат от екоминистерството за по-точна оценка на въздействието на урбанизацията върху околната среда и съвместимостта с Натура 2000. Бъдещият ОУП ще трябва да се съобрази и с приетите по-рано тази година изменения в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с които за трите плажа за природосъобразен туризъм зона "А" бе разширена от 100 на 500 метра, а "строителството на сгради и съоръжения" в нея - забранено.

Иначе през 2021 г. общината организира нещо като прелюдия към обществено обсъждане на проекта за ОУП. От трудно четивните карти се видя, че за земите зад "Дерето" е предвидено "курорти, курортни комплекси и ваканционни селища с намалени показатели". Застрояват се с обекти за настаняване и подслон - "хотели, пансиони, почивни домове, вили, санаториуми, къмпинги, бунгала и др.п.; жилищни сгради за постоянно обитаване, в т.ч. за настаняване на курортисти; сгради за общественообслужващи дейности; спортни и рекреационни обекти и съоръжения; обекти на транспорта и движението; обекти и съоръжения за стопанско и инфраструктурно обслужване". В посока Шкорпиловци пък имаше голф игрище и аквапарк.

На "Иракли" - нищо ново

Областната управа в Бургас също е изпратила списък с потенциални терени, като община Несебър, под чиято шапка е "Иракли", e подала единствено такива в землището на село Емона, намиращо се до нос Емине. 

Но на ираклийската ивица отдавна има къмпинги (по Закона за туризма) - зад плаж "Вая", разделен от "Иракли" от устрието на река Вая, както и див такъв. Частният собственик на терена го отдава под наем за кемпери и палатки срещу минимални суми, като е осигурил и базисните ток, санитарен възел, мивка, душ - или на практика е претворил концепцията на неприетата още наредба. Така че ако реши, може да включи мястото в евентуалната бъдеща платформа с местата за свободно къмпиране. Извън това обаче, както стана ясно, други терени на "Иракли" за целта не са подадени към министерството.

Иначе през годините и този плаж е ставал обект на природозащитни акции - особено при изграждането на бунгала с басейни на пясъчната ивица на "Вая". Преди години пък екоинспекцията отказа да съгласува проект за винарна с къщи за гости.

Към областната управа терени са подали и общините Бургас, Созопол и Царево. Поморийският кмет Иван Алексиев пък е пратил писмо, в което се съдържа известно противоречие. При все че от него се иска да посочи възможни терени, Алексиев пише, че на този етап не може да даде такива, понеже... няма обособени терени. Не се е отзовала и Приморско.

"Корал" - големият собственик

За сметка на това община Царево, чието доскорошно ръководство (и това преди него) с години бе критикувано заради охотата, с която разрешава застрояване и преследва къмпингарите, е посочила редица терени за диво къмпиране - при Ахтопол, селата Синеморец, Варвара, Велика, Резово и Лозенец. Последното е интересно, защото в неговото землище се намира третият плаж за природосъобразен туризъм - "Корал".

"Корал" от години попада в информационния поток заради къмпингуващите там в съчетание с инвеститорските интереси за мегакомплекси. Община Царево също няма още приет ОУП. След като последният проект претърпя редица критики заради строителните предвиждания, "надуваемите плажове" и неотразените дюни на "Корал", тогавашният министър на регионалното развитие Гроздан Караджов прекрати договора с разработчика и в момента се изготвя нов план.

Със или без ОУП обаче земята зад плажа, най-привлекателна за любителите на природосъобразния туризъм, е в по-голямата си част окрупнена, като най-голям инвеститор там е испанската "Ибердрола инмобилария", която загради имота си преди време с дървени колове и тел и предизвика ново напрежение.

Така сега от общината не са подали към МРРБ терени, намиращи се непосредствено зад ивицата, научи Клуб Z. Подали са няколко по насевер и няколко във вътрешността.

Работата на работната група към МРРБ за наредбата обаче не е приключила, бе удължена за доизчистване на детайли. Според източници на Клуб Z групата не се е събирала с идването на власт на служебния кабинет "Главчев". Така или иначе бе предвидено наредбата да започне да действа в практическата ѝ част от 2025-а, така че време има. В това число за обществено обсъждане и за набиране на още възможни терени за природосъобразно къмпиране. Въпросът е дали сред тях има такива и около трите плажа за природосъобразен туризъм.