Среща на върха между руския президент Владимир Путин и президента на САЩ Тръмп може да се проведе още следващата седмица, предаде американският телевизионен канал "Фокс нюз".

Два източника, запознати с преговорите, са съобщили на телевизията, че срещата на върха е в процес на подготовка още в понеделник, като Рим е една от обсъжданите дестинации. Руската агенция ТАСС обаче категорично отхвърли възможността италианската столица да е домакин, позовавайки се на източник от Кремъл.

Ако срещата се проведе по-късно през седмицата, Рим все още може да е възможен, въпреки че и други страни в Европа и другаде са включени в списъка, предава "Фокс".

Среща между Путин и Тръмп би била първа, откакто Тръмп се завърна на поста тази година. Това може да е важен етап в тригодишната война, въпреки че няма обещание, че подобна среща ще доведе до край на боевете, тъй като Русия и Украйна остават далеч един от друг по отношение на исканията си.

Тръмп, появявайки се пред репортери по-късно в Белия дом, не отговори на въпроси за потенциално място, но когато беше попитан за среща на върха с Путин и Зеленски, каза, че „има много добра перспектива те да се“ срещнат.

Президентът отказа да прогнозира колко близо е до постигане на споразумение за прекратяване на боевете, казвайки: „Бях разочарован от тази среща и преди“.

Всяка страна от ЕС на теория е длъжна да арестува Путин, ако той стъпи на нейна територия

Всички страни от Европейския съюз са членки на Международния наказателен съд (МНС) и по силата на Римския статут са задължени да изпълняват неговите решения, включително заповеди за арест. Това поставя въпроса: какво би се случило, ако руският президент Владимир Путин стъпи на територията на някоя от тези държави?

През март 2023 г. МНС издаде заповед за арест на Путин заради предполагаеми военни престъпления, свързани с депортирането на украински деца от окупираните територии. Според международното право, всяка държава, която е страна по Римския статут, е длъжна да задържи обвиняемия, ако той се намира на нейна територия. Това включва всички 27 страни членки на ЕС.

На практика обаче изпълнението на тази заповед не е гарантирано. МНС няма собствена полиция и разчита на сътрудничеството на държавите. Някои страни вече дадоха сигнали, че няма да се съобразят с решението на съда. Унгария, например, заяви, че не би арестувала Путин, въпреки че е страна по Римския статут. България не е дала официална позиция — президентът Румен Радев отказа да коментира дали страната би изпълнила заповедта за арест.

Така се очертава противоречие между юридическите задължения и политическите реалности. Въпреки че ЕС като блок подкрепя МНС и принципите на международното право, отделни държави могат да се окажат в ситуация, в която дипломатическите съображения надделяват над правните ангажименти.