България се нарежда сред страните с най-високи нива на детско затлъстяване в Европа. 

29,2% от българските деца на възраст между 5 и 19 години са с наднормено тегло през 2022 г., в сравнение с 27,6% през 2018 г.

Това показват данните от нов доклад на УНИЦЕФ, публикуван днес и цитиран от БТА. Според него тази година затлъстяването вече надмина поднорменото тегло като водеща форма на недохранване. То засяга 1 от 10 деца и подрастващи – или 188 милиона момичета и момчета в училищна възраст.

Анализът от над 190 страни, озаглавен "Печалба за сметка на децата: Как хранителната среда ги излага на риск", установява, че от 2000 г. насам разпространението на поднормено тегло сред децата на възраст 5-19 години е намаляло от близо 13% на 9,2%, докато нивата на затлъстяване са нараснали от 3% на 9,4%. Затлъстяването вече надвишава поднорменото тегло във всички региони на света, с изключение на Субсахарска Африка и Южна Азия.

Счита се, че децата са с наднормено тегло, когато са значително по-тежки от това, което е здравословно за тяхната възраст, пол и височина. Затлъстяването е тежка форма на наднормено тегло и води до по-висок риск от развитие на инсулинова резистентност и високо кръвно налягане, както и животозастрашаващи заболявания по-късно в живота, включително диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и някои видове рак.

Въпреки че недостатъчното хранене остава сериозен проблем сред децата под 5-годишна възраст в повечето страни с ниски и средни доходи, разпространението на наднормено тегло и затлъстяване нараства сред децата и юношите в училищна възраст. Според последните налични данни едно на всеки 5 деца и юноши на възраст между 5 и19 години в световен мащаб – или 391 милиона – живее с наднормено тегло, като голяма част от тях вече са класифицирани като живеещи със затлъстяване.

Докладът предупреждава, че ултрапреработените и бързи храни – с високо съдържание на захар, рафинирано нишесте, сол, нездравословни мазнини и добавки – формират хранителния режим  на децата не чрез личен избор, а  под влиянието на нездравословна хранителна среда. Тези продукти доминират в магазините и училищата, докато дигиталният маркетинг предоставя на хранително-вкусовата индустрия мощен достъп до младата аудитория.

Един от основните изводи е, че нарастващото разпространение на наднормено тегло и затлъстяване сред децата трябва да се разглежда в по-широкия контекст на променящата се хранителна среда, в която те растат. Хранителните навици на семействата се променят, а тези промени оказват пряко въздействие върху здравето на децата. По-специално, наблюдава се устойчива глобална тенденция към повишена консумация на храни с високо съдържание на захари, сол и нездравословни мазнини, съчетана с нисък прием на жизненоважни витамини и минерали.

Анализът също така подчертава връзката между социално-икономическите фактори и здравето на децата. Други допринасящи фактори за нарастващите рискове са широкото използване на дигитални технологии, водещо до намалена физическа активност сред децата, както и агресивнатата реклама и маркетинг на ултрапреработени, нездравословни храни.