Коментари и хиляди споделяния в социалните мрежи предизвикват от близо месец публикации в онлайн издания, посветени на бъдещето на н. нар. наложен платеж.

По-точно въпросът е, дали идва краят на този метод за заплащане при доставка, при който чрез посредник (най-често куриер) се събират парите от клиента и предават на търговеца при получена от потребителя стока.

Озаглавените по различен начин материали цитират една и съща статия, поместена на Investor.bg, която при търсене в различни търсачки не може да бъде намерена към днешна дата.

От препубликуваното от сайтовете става ясно, че бъдещето на наложения платеж е неясно, тъй като той носи сериозни загуби на предлагащите стоки и услуги и дори "в много страни такава опция няма".

Включени са и мнения на “засегнати” страни по веригата.

В част от онлайн статиите са цитирани и данни на Българска Е-комeрс асоциация (ВЕА) - сдружение с нестопанска цел, обединяващо фирмите, развиващи електронната търговия в България – електронни магазини, платформи, услуги за е-комерс, електронни разплащания, логистика и др.

С темата се заема екипът за проверка на факти на БНР: 

Кой колко стоки връща и проблем ли е това?

В позиция за националното радио председателката на Българска Е-комерс асоциация Жанет Найденова определя като “подвеждаща" публикацията, че "наложеният платеж при доставка на поръчана стока в България ще бъде преустановен като практика”, както и дава следните уточнения: 

“Българска Е-комерс асоциация (БЕА) извършва регулярни проучвания за начините на плащане и начините на доставка, включително върнати пратки с право на отказ в 14-дневен срок и невзети пратки, чиито резултати публикува в ежегодното издание "ПАСПОРТ на е-комерс индустрията в България“. Тазгодишното издание е осмо поред.

По отношение на върнатите пратки с право на отказ в 14-дневен срок при онлайн пазаруване, България изобщо не е сред европейските "шампиони" по върнати пратки, както се твърди в публикацията.

Данните за 2024 г. показват, че 7,1% от всички онлайн поръчки са върнати с право на отказ в 14-дневен срок, а през 2023 г. този процент е бил близо 8% (7,99%). Категорията с най-висок процент върнати поръчки с правото на отказ в 14 дневен срок е "Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 15%.

По данни от Statista в страните от Европейския съюз, средният процент върнати поръчки с право на отказ в 14-дневен срок е 20 на сто (сумарно за всички онлайн продуктови категории). Категорията с най-висок процент върнати поръчки с правото на отказ в 14 дневен срок отново е  "Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 32.9%.

От страните в ЕС не България, а Германия е с най-висок процент на върнати поръчки с право на отказ в 14-дневен срок и то отново категория "Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 64.3%.  Иначе казано, процентите върнати поръчки с правото на отказ в 14-дневен срок в страните от Европейския съюз , сравнени с процентите в България са в пъти по-високи.

За информация в Съединените щати средният процент върнати поръчки е 30 процента (сумарно за всички онлайн продуктови категории), като категорията с най-висок процент върнати поръчки с правото на отказ в 14 дневен срок и тук е "Дрехи, обувки, аксесоари (чанти, бижута) - 40%. 

По отношение на начините на плащане за 2024 г., данните от проучването на БЕА за изминалата година са следните: 

Наложен платеж – 50.30% 

Кредитни и дебитни карти – 38.20% 

Банкови и мобини плащания 7.29% 

Купи сега - плати после – 4.21%. 

В своята позиция от Българската е-комерс асоциация, подписана от Жанет Найденова, специално се изтъква и че...

"... при начин на плащане "Наложен платеж“, който е 50,30% от всички видове плащания при онлайн търговията в България, няма как да е напът да остане в миналото!"

Онлайн търговците в България биха се радвали, ако всички плащания са дигитални, т.е. те биха елиминирали един огромен проблем, произтичащ от "наложения платеж", а именно невзетите пратки”.

Тенденцията всяка година е към намаляване на процента наложен платеж, но с темповете, с които намалява, ще са нужни десетки години, за да остане в миналото”, завършва позицията си председателят на Българската е-комерс асоциация.

Габриела Руменова. Снимка БНР

"Ще трябват десетилетия..." Какво казват от платформата "Ние, потребителите"

БНР публикува и интервю с Габриела Руменова - основател на онлайн платформата “Ние, потребителите”, в която може да бъдат открити коментари, информация, съвети и безвъзмездна помощ от граждани на граждани по широк спектър потребителски теми: 

"В България все още наложеният платеж е инструмент, но и гаранция за потребителя, че ще получи стока изобщо, защото те не бива да пренебрегват и множеството фалшиви сайтове, които съществуват".

"За съжаление, недостатъчно е високата потребителска култура у гражданите да селектират тези сайтове и да могат да преценят дали контактуват с търговец или с някой, който иска да извърши измама в онлайн пространството".   

“Освен това има и електронни търговци, които по занятие упражняват тази дейност, но са некоректни и забавят пратките, или изобщо не изпращат нищо, правят и грешни поръчки", изтъква тя.

На въпрос - ако по някакъв начин се премахне този вид плащане, как ще повлияе това, Руменова допуска, че "потребителите ще търсят търговци, които продължават да предлагат наложения платеж"

Тя отговаря и - как може да се компенсират загубите, за които търговците говорят от върнати пратки, цитирани в онлайн статиите? 

"С повече информация, която да е и по-коректна за потребителите, защото много е важно на входа - там, където потребителят взима решение за покупката и си мисли, че това е правилното решение за него, той да си формира мнение, което е адекватно, за да не се стига до там да получи стока, която, ако говорим за облекла, не е с нужното качество или цветът не е точно този, който е представен.

Т.е. да се използват снимки, които не са ретуширани, да се добавят повече видеа, за да може потребителят да се информира по-добре за качествата и характеристиките на тези стоки.

И още нещо важно: това, че ще отпадне наложеният платеж, не означава, че ще се отнеме едно дадено със закон право на потребителя да се откаже от онлайн покупката в 14-дневен срок", напомня Руменова: 

И още:

"Нека ви дам за пример следната реална ситуация, в която съм изпадала именно с опцията "наложен платеж" в магазин за дрехи: направила съм онлайн поръчка на 1-во число на месеца, но съм я взела на 15-то число от куриер, тъй като се е забавила с доставката. Тогава на него съм дала парите, т.е. направила съм сделката и съм получила желания продукт. След още 15 дни обаче, решавам да върна покупката , но във физическия магазин. Там на касата ми казват, че съм изпуснала срока от 30-те дни за целта - в грешка ли съм аз като потребител или не?

14-дневният срок, който е даден със закон, започва да тече от момента на получаване на стоката. Всъщност този срок е даден, за да може да се изравнят възможностите за потребителя да се запознае истински с това, което представлява стоката, така както би направил в един физически магазин".

Екипът на БНР я пита още - в платформата "Ние, потребителите" има ли сигнали за некоректни практики, свързани с наложения платеж.

"Имаме, да! Например, за недоставена стока в срок, но потребителят е платил предварително.  Ето, тук е големият проблем, защото, ако е наложен платеж, потребителят получава, плаща, докато тук по-скоро сигналите са свързани с това, че потребителят е платил с карта, чака си пратката и първо не я получава, и второ не може да проследи нейния път и не знае дали някога ще бъде доставена".

"Не трябва да забравяме и това, че се върви към дигитализация на плащанията - това незименно ще се случи, но все още в България няма чак толкова висок степен на доверие в електронната търговия - не само заради измамниците, които съществуват в онлайн пространството, но и защото ние нямаме чак толкова дълги традиции, както в другите европейски държави..."

Ето и финалната й прогноза - сравнявайки наложения платеж като практика и опция в чужбина и у нас:

"Все повече се залага на безкасовите плащания, но моето мнение е, че тук, в България, трябва да минат още поне едно-две десетилетия, докато се стигне дотам, че да има не само по-високи защити - защото то такива има, но въпросът вече е ние, като потребители, как избираме да пазаруваме.

Много хора все още купуват директно от социалните мрежи - нещо, което е абсолютно погрешно. Попадат и на физически лица, а не правят разлика, особено от такива "маркетплейси", където има и търговци, и физически лица. Не знаят, че ако купят нещо от физическо лице, нямат тези права, които имат по закон, когато пазаруват от истински търговец.

Не знаят как да потърсят правата си и те не са виновни за това, но трябва много, много да се говори, още много казуси да се разискват в дълбочина, за да могат хората да разберат откъде идват заплахите и как да ги заобикалят".

... Но пък има и нещо друго! Попадала съм на групи в социалните мрежи - точно такива групи, в които са физически лица си продават един на друг нещо и там също има публикувани дори снимки, отделно е колко е законно това, но на потребители, които са били некоректни. Някой продава нещо и го е пратил, обаче пък човекът отсреща не е отишъл да го получи и сега за този човек следват загуби и по изпращането, и по връщането, знаете, ако не си го вземе навреме и изобщо много сложно става".         

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Онлайн статиите, посветени на "гибелта" на наложения платеж в България, са ПОДВЕЖДАЩИ за потребителите най-вече заради поставените им МАНИПУЛАТИВНИ заглавия.

Цитираната в публикациите информация може да бъде отчетена и като НЕВЯРНА, тъй като не може да бъде открит нейният първоизточник, както и като силно преувеличена, вероятно с цел подбуждане на интереса на аудиторията към конкретните статии.

Забелязват се и неточности в цитираните данни, както и опит за реклама на дадени услуги. И макар част от разсъжденията на коментиращите да са ВЕРНИ по същество, то тяхната правдоподобност също остава под въпрос.