Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че споразумение за прекратяване на войната в Украйна никога не е било толкова близо, колкото в момента. Изявлението дойде след разговори с украинския президент Володимир Зеленски и група европейски лидери, като Вашингтон подчерта, че вече е провел няколко кръга контакти и с Москва.

„По-близо сме днес, отколкото сме били когато и да било“, заяви Тръмп, цитиран от международните агенции. По думите му американската дипломация работи паралелно с европейски партньори и с Киев.

Берлинските разговори: 90% съгласие, но териториите остават нерешени

В германската столица делегацията на САЩ включваше специалния пратеник Стив Уиткоф и зетят на Тръмп Джаред Къшнър. Русия не участва в срещите, но американски представители твърдят, че Москва е била информирана за параметрите на обсъжданията.

Според двама високопоставени служители, участвали в телеконферентен брифинг, между Киев и Москва има „широко съгласие по около 90% от въпросите“. Най-тежките теми – територията и суверенитетът – остават за директно решаване между двете страни. Украйна многократно е заявявала, че няма да отстъпва територии.

Проучванията на общественото мнение в страната потвърждават това: едва малка част от украинците биха приели териториални компромиси, въпреки че това остава ключово условие на Русия за прекратяване на войната.

Интересен детайл от американска страна е твърдението, че Москва е съгласна Украйна да се присъедини към Европейския съюз – позиция, която би представлявала значима промяна спрямо предишни руски позиции.

Гаранции „подобни на член 5“ 

Вашингтон обсъжда възможността Украйна да получи гаранции за сигурност, „моделирани“ по член 5 от Северноатлантическия договор – принципът, че нападение срещу един член на НАТО е нападение срещу всички.

Макар Киев да не е член на Алианса, подобен ангажимент би представлявал най-силната форма на западна защита, предлагана досега. Американски представители подчертават, че това е част от усилията да се изгради устойчиво следвоенно споразумение, което да предотврати бъдещи руски атаки. 

Европейските лидери предпазливо приветстваха очевидната промяна в подхода на администрацията на Тръмп по въпроса за гаранциите за сигурност за Украйна. Форматът Украйна – САЩ – Европа е прецедент от представянето на американски план през ноември, смятан на Стария континент за твърде благоприятен за Москва, предаде АФП, цитирана от БТА.

„За първи път от началото на войната възможността за прекратяване на огъня е мислима“, написа в Екс германският канцлер Фридрих Мерц, който беше домакин на срещите.

„Днес имах чувството за първи път, че всички се държат като съюзници от един лагер“, каза полският премиер Доналд Туск пред репортери в самолета си след отпътуването от Берлин. „За първи път чух от устата на американски преговарящи, че Америка ще се ангажира с гаранции за сигурност за Украйна по такъв начин, че руснаците да нямат никакво съмнение, че американският отговор ще бъде военен, ако руснаците нападнат Украйна отново“, допълни той.

Зеленски подчерта, че всякакви западни гаранции за сигурност трябва да бъдат правно обвързващи и подкрепени от Конгреса на САЩ. Междувременно Русия заяви, че няма да приеме на украинска територия да бъдат базирани войски от държави от НАТО, отбеляза Асошиейтед прес.

Украинският президент заяви готовност Украйна да се откаже от кандидатурата си за членство в НАТО, ако САЩ и други западни държави предоставят на Киев гаранции за сигурност, подобни на тези за страните членки на НАТО. Предпочитанието на Украйна обаче остава членството в НАТО като най-добрата гаранция за сигурност, която да предотврати по-нататъшна руска агресия.

Освен с европейските лидери, Зеленски проведе разговори в Берлин с американския пратеник Стив Уиткоф и със зетя на Тръмп Джаред Къшнър.

Американски представител каза по-късно на репортери, че според обсъжданото в Берлин споразумение Украйна ще получи гаранции за сигурност, подобни на тези по член 5 от договора на НАТО, който задължава алианса да се притече на помощ на всеки член, който бъде нападнат.

Друг американски представител каза, че Русия е отворена за присъединяването на Украйна към Европейския съюз и че Тръмп иска да предотврати по-нататъшно навлизане на Русия на запад в Европа.

Едно от длъжностните лица каза, че основният фокус на разговорите са били гаранциите за сигурност, включително предотвратяване на инциденти и надзор върху евентуална сделка, и че гаранция, подобна на член 5, е нещо, което Тръмп смята, че може да накара Москва да приеме.

Зеленски заяви, че документът за обсъжданите гаранции за сигурност е подробен, а не просто рамка, макар да добави, че все още се нуждае от доработка.

Очаква се работни групи да се срещнат в САЩ през идния уикенд, вероятно в Маями, каза един от американските представители.

„Готови ли сме да отидем в Русия, ако е необходимо? Абсолютно“, добави той.

В Москва говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза пред репортери, че искането на Русия Украйна да не се присъединява към НАТО е фундаментален въпрос в разговорите за възможно мирно споразумение. Той добави, че Русия очаква информация от Съединените щати след преговорите в Берлин.

Шведският премиер Улф Кристершон каза, че въпросът за гаранциите за сигурност е станал „по-ясен и по-достоверен“, което той определи като важна стъпка към устойчив мир.

„Но остават много трудни въпроси – не на последно място за териториите и дали Русия изобщо иска мир“, каза Кристершон в изявление след разговорите в Берлин.

Териториите  са все още отворен въпрос

Съединените щати оказват натиск върху Киев да изтегли силите си от източната Донецка област, каза запознат с въпроса представител, което би било огромна отстъпка и може да предизвика яростна реакция в Украйна, посочи Ройтерс.

Зеленски, който по-рано нарече въпроса за териториалните отстъпки „болезнен“, повтори след разговорите, че Украйна няма да признае Донбас за руски нито „де юре“, нито „де факто“.

Американски представители казаха на репортери по време на телефонен разговор, че са постигнали съгласие по 90% от въпросите. Макар дългогодишните териториални проблеми да остават, един от тях посочи:

„Имаме множество различни решения за преодоляване на различията, които предлагаме“.

Украйна вече е заявявала, че няма да отстъпва територия на Русия, която е завзела почти 20% от страната в източната и южната ѝ част след пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г.

Европейски източник, запознат с последните разговори, каза, че Русия все още не отстъпва от териториалните си искания.

„Атмосферата е добра, но целите остават доста далеч една от друга по същината“, каза той.

Основните пречки в преговорите са въпросите за следвоенната сигурност на Украйна и съдбата на окупираните територии.

Украйна продължава да отхвърля американския натиск да отстъпи територии на Русия. Руският президент Владимир Путин иска Украйна да изтегли силите си от частта на Донецка област, която все още е под украински контрол, като ключово условие за мир.

Многонационални мироопазващи сили

Лидерите на 10 европейски държави и на ЕС заявиха снощи, че предлагат разполагането на многонационални мироопазващи сили в Украйна под европейско ръководство.

Този контингент „ще подпомага възстановяването и обновяването на украинските сили, осигуряването на украинското въздушно пространство и подкрепата за по-безопасни морски пространства, включително чрез операции на територията на Украйна“, се казва в съвместното изявление. Гаранциите за сигурност ще включват и механизъм за наблюдение на спазването на прекратяването на огъня, ръководен от Съединените щати, който да осигурява ранно предупреждение за бъдещо нападение и да реагира при нарушения.

Преговорите в германската столица породиха известен оптимизъм сред европейските лидери за път към край на най-смъртоносния конфликт в Европа от Втората световна война насам, отбеляза Ройтерс, цикирана от БТА.

Лондон: Русия протака и сплашва. НАТО трябва да се готви

Докато Вашингтон говори за напредък, в Лондон тонът е далеч по-предупредителен. Новата ръководителка на МИ-6 Блейз Метревели заяви в първата си публична реч, че Русия остава „агресивна, експанзионистична и ревизионистична“ сила, която се стреми да подчини Украйна и да оказва натиск върху държавите от НАТО.

Според нея Кремъл „протака преговорите и прехвърля цената на войната върху собственото си население“, докато паралелно използва тактики за сплашване – от саботажни операции до дронове над европейски летища.

Началникът на британските въоръжени сили Ричард Найтън предупреди, че Обединеното кралство все още не осъзнава сериозността на руската заплаха така, както някои европейски държави, които вече увеличават военните си бюджети и дори възстановяват форми на наборна служба.

„Руското ръководство ясно заявява, че иска да оспорва, ограничава, разделя и в крайна сметка да унищожи НАТО“, каза Найтън. Според него обществото трябва да бъде подготвено за възможността от по-широк конфликт.

Москва: Европа е пропуснала шансовете си. САЩ „поставят континента на мястото му“

Руският външен министър Сергей Лавров отхвърли западните предупреждения и заяви, че Русия няма намерение да напада НАТО. В интервю за ирански медии той обвини Европа, че е пропуснала всички възможности да участва конструктивно в уреждането на конфликта.

По думите му Москва няма причина да общува с „настоящото европейско ръководство“, докато САЩ започвали да проявяват „по-добро разбиране“ за руската позиция.

Лавров коментира и новата стратегия за национална сигурност на Вашингтон, която според него цели „да постави Европа на мястото ѝ“ и да ограничи европейските амбиции. Той определи американските санкции срещу руски компании като опит за „потискане на конкуренти с нечестни методи“.