2026-а се очертава като една от онези години, които ще разпишат в себе си историята на следващите 50. Втората ера "Тръмп" е ера на хаос и разруха, на сриването на международния геополитически и икономически ред, създаден и отгледан след Втората световна война, и ера на издигането на нов ред. Усещането е, че живеем в преддверието на историята и не е преувеличено да кажем, че вероятно това е най-интересното време от десетилетия.

В поредица от текстове, в десет дни, се опитвам да направя 10 прогнози за това накъде ще поеме световната икономика през 2026 година, вярвайки, че годината ще предразположи пазарни, национални и геополитически тенденции, чиито последици ще изпитваме на гърба си в продължения на следващите десетилетия. Разделям текстовете на две: първите пет ще покажат възможните негативни движения на световната икономика, вторите - възможните положителни. Нито едно от тези предположения не може и не бива да бъде взето като инвестиционен или морален съвет, нито пък може да се гледа на тях като на сигурни. Напротив - това е просто опит за поглед в близкото бъдеще, базиран на числа, авторитети и техните мнения.

Следва текст № 9

2026 г.: гладни за енергия - центровете за данни вече са в играта

Искахме изкуствен интелект - имаме изкуствен интелект. Проблемът е, че той трябва да се храни, а апетитът му е огромен, бездънен. Неговата храна се нарича енергия, а търбухът му - центрове за данни.

Тези центрове вече не са „невидимата инфраструктура“ на интернет, а се превръщат в един от големите играчи в глобалното енергийно уравнение. И то не в далечно бъдеще, а буквално в рамките на следващите две–три години. Международната енергийна агенция (IEA) поставя това черно на бяло: в годишния си доклад за електроенергията тя прогнозира, че потреблението на ток от центрове за данни, криптовалути и изкуствен интелект може да повече от се удвои до 2026 г., достигайки над 1000 тераватчаса – ниво, сравнимо с цялото годишно потребление на страна като Япония или Германия.

За да го поставим в контекст: през 2022 г. центровете за данни са изразходвали около 460 TWh електроенергия. В „лошия сценарий“ на IEA – при агресивен ръст на AI и крипто – това число може да надхвърли 1000 TWh до 2026 г. Това не е маргинална промяна, а скок, който сам по себе си е значим дял от глобалния ръст на електропотреблението.

В отделен анализ IEA прогнозира, че общото световно търсене на електричество ще расте с 3,3% през 2025 г. и 3,7% през 2026 г., като именно индустрията, климатизацията, електрификацията и центровете за данни са сред основните двигатели на този ръст.

Къде се случва това?

В момента в света има над 8000 центъра за данни, като около една трета са в САЩ, 16% – в Европа, и близо 10% – в Китай. Тези числа не са статични – строи се нов капацитет почти навсякъде, където има комбинация от: стабилна електроенергийна система, благоприятен климат, добра свързаност и политическа предвидимост. САЩ остават епицентъра – особено щати като Вирджиния, Тексас и Аризона, където се концентрират огромни кампуси за облачни услуги и AI. Европа също е в играта, но там напрежението между енергийните мрежи и центровете за данни вече е видимо.

Най-яркият пример е Ирландия. Според IEA и цитиращи я анализи, центровете за данни там са консумирали около 17% от електроенергията на страната през 2022 г., а до 2026 г. този дял може да достигне 32% – почти една трета от цялото национално потребление.В момента в Ирландия има 82 действащи центъра, 14 са в строеж, а още 40 са одобрени. Това вече не е просто сектор, а фактор, който променя енергийния баланс на цяла държава. Затова не е случайно, че ирландският регулатор започна да ограничава нови проекти в района на Дъблин заради риска от претоварване на мрежата.

Освен това проблемът е, че това потребление не идва само. Задава се в момент, в който електрическите автомобили настъпват с бясна скорост, климатът ни се променя и става по-топло, което означава повече използване на климатици, индустрията се променя също. В статия в Nature, базирана отново на модели на IEA, се посочва, че центровете за данни вече са отговорни за около 1,5% от глобалното потребление на електроенергия през 2024 г., а до 2030 г. това може да се удвои, като основният двигател е именно изкуственият интелект.

Големият въпрос днес е: ще ни стигне ли токът?

IEA е категорична: без регулации и технологични подобрения – по-ефективни чипове, по-добро охлаждане, оптимизация на натоварването – енергийният апетит на центровете за данни може да излезе извън контрол. Затова в докладите се говори за нужда от „активно управление“: ограничения за нови центрове в претоварени региони, стимули за изграждане в близост до възобновяеми източници, изисквания за енергийна ефективност и дори за участие в балансирането на мрежата.