Г-н Ганев, новият политически сезон очевидно ще е белязан от предсрочните парламентарни избори. Можем ли да кажем с какви позиции влизат в тях основните играчи с оглед протестите и оставката на правителството?

Не можем да отговорим на този въпрос без да знаем ще има или няма да има партия на президента Румен Радев. 

Да започнем с ГЕРБ – има твърд и мобилизиран електорат. Пасив от управлението и съответна ерозия в гласовете ще има. Рискът за партията идва от евентуален проект на Радев, защото с него на терена избирателната активност ще се качи до над 3 милиона и така относителната тежест, като процент, на твърдия електорат на ГЕРБ ще падне. 

ПП-ДБ: има твърд електорат от около 350 000 души, протестната активност им даде ръст от няколко процентни пункта. Но ако Радев обяви партия, се сблъскват на едно и също електорално поле. Причината е в периферията на тази общност. Хората, които протестно искат да накажат т.нар. статукво, гласуват за ПП-ДБ, но при наличието на президента, ще се замислят „за Радев или за ПП-ДБ?“. Тоест те са преки конкуренти за протестния и наказателен вот. 

ДПС-НН ще бъде вероятно единственият участник в управлението, който ще излезе с по-висок резултат спрямо последните избори през 2024 г., но тук логиката е различна. На последните парламентарни избори Пеевски имаше конкурент на полето в лицето на Доган и АПС. Последната една година реши въпроса за доминацията в това пространство в полза на Пеевски – кметове и ключови структури се вляха в "Новото начало". Голямата част от вота на АПС от последните избори, ще се върне отново в ДПС-Ново начало. 

БСП и „Има такъв народ“: едно е състоянието на БСП с Радев на терена, друго е без Радев на терена. Същото важи и за ИТН. Най-малкото и за двете партии ще бъде предизвикателство преодоляването на 4-процентната бариера при наличието на президентска партия.

Затова казвам, че в момента се намираме в трудната ситуация, в която нямаме такъв проект, не знаем дали ще има и трябва да направим прогноза за нещо, което ще се случи след три месеца. Задачата е много трудна. 

На въпроса ви кой как ще се позиционира: ако Радев е на терена, неговият фокус ще бъде „статуквото“, олицетворявано по-оличностено. Като свой основен политически опонент ще привижда Делян Пеевски, но втората част на изречението ще е „Пеевски и Борисов“. Не смятам обаче, че ще има директен сблъсък Борисов-Радев, защото и Радев има интерес от това Пеевски да е неговият опонент. 

Спекулира се с това, че макар сега да изглежда най-удачният момент президентът да обяви политически проект, ще изчака провала на още едно Народно събрание и тогава ще го направи. Коя хипотеза ви се струва по-логична?

Радев получи политически подарък с протестите. Ако преди тях смятахме, че следващите избори ще са президентските, протестите напълно смениха картината още на 1 декември. Стана ясно, че е по-вероятно да отидем на предсрочни парламентарни избори. На 10 декември Борисов също вече бе напълно наясно с това и оттам нататък преценката му бе „да минимизираме щетите“.

Освен това, как се управлява в такава ситуация? Как се назначава шеф на ДАНС например, как се правят промени в каквото и да е законодателство, без да взривиш площада и да излязат още повече хора. 

Така че ако Радев сега не „скочи“, част от неговите симпатизанти ще си кажат „Това ли беше?“. Част от неговата мрежа, създавана около служебните му правителства, ще започне да си задава въпроси дали да не потърси някаква алтернатива за реализация. 

Сега има шанса да се яви на парламентарни избори, защото след президентските, първите редовни са местните избори, а това е много тежък сценарий. Той няма организационни структури по места, няма кметове…

Колко мандата може да получи Радев сега?

Това е магия, ситуация. Защо? Доган каза „Аз разпределям порциите в държавата“, и това донесе на ГЕРБ около 800 000 гласа отгоре през 2009 г. Вотът за Радев, така както е бил назад в годините за новите субекти, не е вот „за“, а е вот „против“. Примерите са много: царят, ГЕРБ, ИТН, ПП – гласуване срещу „червено-синята мъгла“, срещу Тройната коалиция, срещу „статуквото на ГЕРБ“. Големият въпрос е ще се запали ли вълна за Радев. Това ще предопредели доколко голям субект ще бъде. 

Предвид двете основни разделителни линии у нас – геополитическа ориентация и антикорупция – парламент с партия на Радев в него какво може да роди? Редовно правителство, такова, обявено за програмно, правителство на малцинството с плаващи мнозинства?

Първо, протестите от 2020 г. родиха разделение статукво-промяна. Впоследствие т. нар. партии на промяната формираха мнозинство срещу „партиите на статуквото“. През февруари 2022 г. със започването на войната в Украйна логично се смени и противопоставянето – Изток срещу Запад. Тогава на базата на това противопоставяне се сформира „сглобката“. 

Сега, особено през последните пет-шест месеца с ареста на кмета на Варна Благомир Коцев, наблюдаваме новото-старо противопоставяне статукво-промяна. То започна да сближава позициите на Радев и на ПП-ДБ. Между тях няма почти никакви искри, поне временно томахавките са заровени. Така че ако няма нови събития, международни или вътрешни, които да сменят противопоставянето, би следвало да се роди мнозинство именно около „статукво-промяна“. Това означава, че ако Радев влезе в НС, би искал да консултира първо партии, които са отвъд ГЕРБ и ДПС. Първи „заподозрени“ изглеждат формации като ПП-ДБ, МЕЧ. 

Не е ли логично и първи „заподозрени“ да са партии с профила на „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“?

Смятам, че Радев няма да посмее да се дистанцира с международните партньори с близост с „Възраждане“. 

Служебните му правителства продължиха политиката на правителството на Кирил Петков спрямо Украйна. „Крим е руски“ нека го „заскобим“ – тази реплика не попречи на демократичната общност да гласува за втория му мандат. 

Референдумът за еврото: има ли някакво съмнение, че Радев е смятал, че ще има такъв при положение, че в парламента имаше даже конституционно мнозинство, за да го отхвърли? Секретарят му по правните въпроси Крум Зарков очевидно му е казал преди да напусне, че това е неконституционен референдум. Тоест, един път той няма да мине през Народното събрание, втори път – през Конституционния съд. Излиза, че инициирайки този референдум, е бил напълно наясно, че той няма да се осъществи.

Тълкувате акта му само като ухажване на потенциален електорат?

Точно така. Виждаш социологията, наясно си с притесненията на българите, че с приемането на еврото ще се вдигнат цените, и какво правиш в тази ситуация, ако искаш да продължаваш с политическата си кариера отвъд президентския пост? Започваш да си отглеждаш потенциален електорат.

Още сме в хипотезата Радев в парламента. Това гарантира ли ни правителство?

Ако Радев види, че цената, която ще плати за неустойчиво мнозинство е голяма, може да се отиде на нови парламентарни избори. Добре е да се има предвид, че вероятно ще подкрепи и кандидатпрезидентска двойка. И ако не иска тя да загуби, няма да е готов да плати цената в парламента.

Друга хипотеза: в следващ парламент, при по-силна позиция, може да формира мнозинство за избор на председател на парламента и да смени властта така или иначе, но през служебен кабинет. Имаш Илияна Йотова за президент, с някакъв консенсус избираш председател на НС, който Йотова назначава после за служебен премиер, той – министри и предизборната картина вече изглежда съвсем различно.

Консенсус за председател на НС е възприеман като индикация за консенсус за управленско мнозинство...

Да, така е. Същият консенсус ще го има, просто след следващите избори при вероятно променена от служебното правителство в твоя полза ситуация.

Все пак може ли да има правителство в следващ парламент без Радев на терен?

Почти невъзможно, ако няма непредвидим външен фактор. Правителство без ПП-ДБ е трудно да се състави. Кой би рискувал да му се случи това, което се случи миналия декември с протестите? Очевидно и без ГЕРБ не може, защото е най-голямата партия. А и двете са непримирими една спрямо друга.

„Слонът в стаята“ обаче остава Делян Пеевски. Реалистична ли е хипотеза, при която твърдяното му влияние в съдебната власт, а оттам и в политиката, се елиминира в следващия парламент чрез квалифицирано мнозинство за избор на нов ВСС, а оттам на нов главен прокурор, председател на ВАС и т.н.? Възможно ли да има такова мнозинство без ГЕРБ, би ли участвала тя и изобщо – може ли санитарен кордон около Пеевски да е основа за правителство ?

От днешна гледна точка изглежда трудно формирането на обикновено мнозинство за съставяне на правителство, а за такова от две трети да не говорим. Ключовият въпрос е дали в следващ парламент с Радев в него, ще има две трети мнозинство без ГЕРБ и ДПС. Струва ми се малко вероятно. Тогава всичко ще зависи от позицията на Борисов. В този смисъл, той ще бъде в добра изходна позиция за преговори – кой какво ще му обещае в замяна на неговата подкрепа. И както винаги – Борисов ще реагира адхок, спрямо конкретната политическа ситуация и кое е по-изгодно за него.  

След овладяването на ДПС от Пеевски се забелязва опит за ухажване на т.нар. етнически електорат. С протестите видяхме и много наши съграждани турци, роми, помаци да се заявяват срещу монопола на ДПС в смесените райони; формира се и гражданско движение; водят се разговори за включване на повече турци, роми, помаци в листите на останалите партии. Виждаме ли края на „модела Доган“, днес „Пеевски“, в тези райони?

Опити за разчупване на този монопол се правят още от 90-те години, като това все бяха подкрепяни от Анкара проекти, не особено успешни. В момента не се вижда подобна подкрепа. 

Единственото по-сериозно „отцепване“ бе направено от втория човек по онова време в ГЕРБ Цветан Цветанов. Нека обясним защо се получи пробив тогава, но сега е малко вероятно да бъде повторен:

Имаме мрежа от местните силни фигури и кметове на ДПС. Първите пробиви започнаха през 2011 г. и бяха на базата на това, че а) се появи конкурентна мрежа, вече достатъчно укрепнала в национален план, която доставя ресурс за кадрова политика, т.е. аз отговарям за това да бъдеш назначен в общината, в предприятието и пр., и б) разпределяне на финансов ресурс чрез обществени поръчки, които да захранват местния бизнес. Затова Цветанов успя да направи пробива и това не бе идеологически подход. 

На парламентарните избори през 2024 г. имаше две партии, които се бореха за този вот. Доган заложи на идеологията, на етническата солидарност, но от другата страна беше здравата мрежа.

В случая не вярвам, че през идейни послания ще успее да се направи кой знае какъв сериозен пробив в монопола на ДПС-НН. Поне не и на предстоящите избори. 

Какво може да изкара отново толкова много хора по площадите? Правителството е свалено, отиваме на избори, има нови надежди.

От началото на миналата година напрежението в страната се трупаше по две паралелни линии. Първата бе свързана с цени, инфлация и социално-икономическа тревожност. През ноември бяхме на най-високото ниво на тревожност, близко до това, когато затворихме цялата държава вследствие на COVID. Хората са потресени от цените. Второто започна през пролетта с протестите на „Правосъдие за всеки“ за независима съдебна система, Борислав Сарафов и т.н., а арестът на Благомир Коцев много покачи това напрежение. 

Въпросът бе откъде ще дойде искрата и тя дойде от няколко естетически напълно неприемливи ситуации: един законопроект за 29 секунди, втора бърза комисия – за бюджета, няколко грозни фрази. Бюджет 2026 генерално беше искрата, но само искрата. Под него тлееше отдавна натрупано напрежение. 

Тези две линии на напрежение остават, но ако една от тях се възпали до изборите, по-вероятно е да е първата, защото се намираме в най-депресивните месеци – януари и февруари, когато сметките са по-високи, поизхарчили сме парите и нямаме социални отдушници каквито са празниците.

Към кого ще бъде насочено потенциалното недоволство? Защото управляващите препратиха към лидерите на протестите със скритата заплаха, че заради тях ще сме бедни, нещастни и пр. без редовен бюджет за догодина. И в същото време отказаха да приемат такъв, приемлив за всички страни.

Все пак смятам, че е малко вероятно да има подобен протест в началото на годината, защото той действително няма адресат. Но следващото правителство ще се сблъска с това.