Година след избора на ново ръководство; малко след оставката на правителството; насред очакването Румен Радев да се яви на парламентарните избори и непосредствено преди самите избори, на които има опасност да остане под прага за влизане в парламента, БСП е изправена пред дилема - радикална промяна или още от същото.

На 7 и 8 февруари Столетницата провежда конгрес, заявката за който е да избере и ново лидерство, и посока. Като фаворити към момента се очертават бившият депутат, служебен министър на правосъдието и съветник на президента по правните въпроси Крум Зарков и настоящият депутат и лидер на младежката организация Габриел Вълков. Спряга се и името на лидера на столичните социалисти и общински съветник Иван Таков. Номинации се очаква да получи и Калоян Паргов, член на НС на БСП, а отскоро и на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Социалисти обаче лансират в публичното пространство и възможност за отлагане на извънредния конгрес. Тоест Левицата да се яви на парламентарния вот напролет със сегашния си лидер Атанас Зафиров, или най-малкото с листи подредени според последната дума на сегашното ръководство. 

Конгрес или да?

Залогът изглежда е: или БСП опитва да изплува от сегашното електорално дъно, в което трайно може да се окопае с появата на президента (2017-2026) на политическия терен, като покаже нов тип лидерство и политики, или показва, че се ребрандира, но всъщност "прегрупира" и статуквото остава.

Проверка на Клуб Z сред социалисти, в т.ч. членове на Националния съвет, показва, че засега няма нагласа за отлагане на конгреса. На 31 януари (събота) ще има нов пленум, на който формално трябва да се утвърдят документите за най-висшия форум.

Предходният Национален съвет (от 10 януари) с голямо мнозинство (с 96 гласа "за", 33 "против" и 8 "въздържал се") реши да се произведе извънредният конгрес и то с точка в дневния ред - избор на ново ръководство. Така пленумът бламира лидера Зафиров, който отказа да подаде сам оставка след падането на кабинета "Желязков" (в който още е вицепремиер) и се обяви против това да се ходи на парламентарните избори с нови лица и организация начело.

"Аз не съм убеден, че ще се стигне до избора на нов председател, тъй като предстои първо конгресът да даде оценката си. Има таква точка за конгреса (лидерска), предстои той да реши дали въобще ще бъде разглеждана или не. До конгреса аз изпълнявам функциите на председател. (...) Аз мотиви за моята оставка не съм чул и нямам намерение да подавам такава" - намекна Зафиров в изявлението си след пленума на 10 януари.

"БСП тръгва към тези избори с амбиции да оцелее. БСП си е враг на самата себе си. Хората мислят за избори, за подредба на листи, а ние мислим за конгрес. Което не е лошо. Въпросът е дали ще произведе нужния ефект - аз съм малко раздвоен и скептичен. Смятам, че е необходимо ново ръководство на БСП, но не сега, а след изборите, когато резултатите ще дадат оценката на това ръководство" - обяви преди ден пред Нова нюз и Паргов.

С тези изявления и двамата намекнаха, че до конгрес може и да не се стигне сега, или ако такъв има - да отпадне лидерската смяна от дневния ред, като за второто обаче трябва одобрението на делегатите. Има и още една възможна мимикрия - насроченият за след по-малко от две седмици конгрес само да се отложи, но така, че да съвпадне с някой от сроковете по Изборния кодекс. Това би означавало сегашното ръководство да регистрира партията за парламентарния вот и от него да зависят местата в листите.

"Не вярвам на пленума в неделя да се стигне до сценарий отлагане, предвид голямото мнозинство, с което предходният взе решение за конгрес на 7-8 февруари с лидерска точка в него" - коментира член на НС, с когото разговаряхме. 

А друг допълни, че делегатите (те са с мандат 4 години, като избраха преди година и сегашния лидер) наистина могат да отхвърлят лидерската точка от дневния ред. Не смята обаче, че ще се стигне дотам предвид факта, че в момента текат заседания на конференциите (местните структури), на които се номинират кандидати за председателския пост. Според трети, отлагане, което съвпада със сроковете за регистрация на листите за парламентарния вот, също е немислимо, защото може още повече да влоши положението на Левицата, която опитва да се ребрандира.

Кандидатите

Към момента никой от спряганите за потенциални лидери не се е заявил недвусмислено като кандидат. "Аз имам амбиции, но те не са свързани с личната ми позиция в партията, а с позицията на партията ми в обществеността. И ако мога да допринеса, бих" - заяви Крум Зарков преди две седмици в предаването "120 минути". Пред Клуб Z Габриел Вълков посочи, че обмисля кандидатура, но иска да види първо колко номинации ще получи, за да прецени има ли подкрепа и съответно да приеме.

И Иван Таков не отрече, че може би ще участва в надпреварата, но решението му щяло да се базира и на това какви платформи ще представят кандидатите.

"Иска ми се да направим политически, а не само организационен конгрес и да помислим как можем да разширим влиянието си" - заяви още, потърсен за коментар.

От тримата Крум Зарков няма общо с политиките на сегашното ръководство, което често критикува в медиите, в т.ч. за влизането в коалицията с ГЕРБ и "Има такъв народ", подкрепяна от ДПС-Ново начало на Делян Пеевски; а управлението - за липса на правосъдни реформи и затваряне на очите пред проблемите на системата, в т.ч. че Борислав Сарафов все още се титулова и.ф. главен прокурор, след като трябваше да бъде сменен на 21 юли миналата година.

Той бе и част от Националния съвет на БСП, но преди около година подаде заявление за напускането му и остана редови партиен член.

Както е известно, тръгна си от президентството заради несъгласие с Румен Радев за провеждането на референдум -  готови ли сме за влизане в еврозоната през 2026 г.

Зарков бе претендент за лидерския пост и на конгреса от януари 2022 г., на който делегатите уж само трябваше да "констатират" оставката на председателката тогава Корнелия Нинова, но дирижирано не го направиха и тя запази поста. Тонът на хвалебствия за успехите на ръководството бе зададен още в първите часове на конгреса, което доведе до прословутото му обръщение към социалистите: "Уважаеми хора, които милеят за лявата идея, спите ли дълбоко? Упоени ли сте вече достатъчно от това, което се случва от сутринта? Готови ли сте за последния, за фаталния удар? (...) Този фарс, ще е пореден, ако не последен пирон в ковчега на БСП".

Като министър на правосъдието работи по реформата в антикорупционната комисия, закона за сигналоподателите и по т.нар. дела шамари, най-често насочени срещу медии, за условията в местата за лишаване от свобода и др.

Като депутат от левицата гласът на Зарков "против" се оказа решаващ през 2022 г. срещу поредното отваряне на Изборния кодекс за връщането масово на хартията при гласуване, предложено от собствената му парламентарна група.

Габриел Вълков е нов за парламента - депутат първи мандат. Оглавява Младежкото обединение в БСП от 2022 г., преизбран през 2024 г. Младежите подкрепиха участието на БСП в коалицията с ГЕРБ и ИТН, а представителите му в парламента (в т.ч. Атанас Атанасов, сочен доскоро също като потенциален нов лидер) гласуваха монолитно с мнозинството.

Малко след оставката на кабинета "Желязков" обаче от МБСП изпратиха ултимативно писмо до партийното ръководство с искане за незабавен лидерски конгрес. "Управлението на държавата беше поставено в сянката на двама мъже, чийто публичен образ, политическо поведение и липса на държавническа отговорност станаха символ на корупция, арогантност и институционален разпад", пишеше още в него, като тук навярно са визирани лидерите на ГЕРБ и ДПС-НН Бойко Борисов и Делян Пеевски, макар и неспоменати поименно.

Наскоро в тв участие Вълков обясни рязката смяна в позицията на младежите с това, че всъщност не била рязка. До лятото на миналата година подкрепяли ръководството и политиката му, но след това - не. Летният вододел бил "санитарният кордон" около Пеевски. През април 2023 г. Алианс за права и свободи (АПС) на Ахмед Доган осигуряваше парламентарното мнозинство, след което обяви, че оттегля подкрепата си заради неприкритата съвместна работа на всички партии в коалицията с Новото начало. По думите на Вълков лидерите на БСП така и не поискали "мандат" от партията за поведението й след подмяната на АПС с ДПС-НН.

Не били приети и редица закони, за които Левицата и в частност от МБСП настоявали.

В същото участие по бТВ от деня на миналия пленум 10 януари младежкият лидер се обяви "за" скенерите за гласуване и изрази съмнения в честността на вота със сегашните машини, препращайки към познатите рефрени за "мадуровки", "манипулация с кодовете" и пр. Посочи все пак, че изборните правила не трябва да се променят в последния момент.

Последното е любопитно, тъй като впоследствие в правната комисия в парламента БСП (заедно с ГЕРБ) неизменно подкрепяше текстовете за скенерите, искани от ИТН и Новото начало, докато изведнъж преди седмица отделни представители на Столетницата, сред които Вълков, не се обявиха за отлагане на въвеждането на сканиращите устройства до 2027 г., както и за връщане на машинния протокол. А миналата седмица парламентарната група на БСП се раздели на две при вкарването на измененията в Изборния кодекс за окончателно гласуване в зала, с което два дни проваляше кворума. Тоест - мнозинството се пропука. Вълков бе сред тези, които не се регистрираха.

В коментар дали играта с кворума е част от вътрешната лидерска битка в БСП Калоян Паргов заяви: "Абсолютно".

Председателят на Градския съвет на БСП в София Иван Таков има дълга кариера в БСП, като по времето на Нинова бе даже разжалван като лидер на столичните социалисти (и после реабилитиран от новото ръководство) и те изпаднаха в ситуацията да имат двама лидери.

Таков е дългогодишен общински съветник в София (от 2011 г. насам). В сегашния Столичен общински съвет обаче левицата често е спрягана като част от т.нар. икономическо мнозинство с ГЕРБ, "Има такъв народ", ВМРО и независими. Обвинения дойдоха дори от кандидатката на БСП за кмет на столицата, лансирана лично от Таков - Ваня Григорова, която загуби на балотажа от Васил Терзиев. Тя също стана общински съветник, но заради тези й различия с начина, по който групата на Левицата гласува в СОС заедно с ГЕРБ, я напусна и също стана независима.

След оставката на кабинета, на последния пленум на партията бе приет предложеният именно от Таков дневен ред, бламиращ Зафиров - с искане за извънреден конгрес с лидерския въпрос за решаване.

На предстоящия конгрес Таков ще отговаря за представянето на анализ за участието на партията в управлението през изминалата година. Настоява за "честна равносметка" на грешките, които доведоха до спад в доверието. По отношение на предсрочните парламентарни избори той е натоварен със задачата да формулира основните послания на кампанията. 

Радев, бариерата

Ако конгресът се проведе според първоначалния план, остава въпросът какво ще направят делегатите. Броят номинации от страната за един претендент не му гарантира победата. Делегатите могат да се отклонят и от решенията на конференциите, макар да се счита, че в общия случай се съобразяват с тях.

Въпрос е кой от кандидатите ще бъде припознат като статукво и кой като антистатукво и може ли под неговото лидерство БСП да се хване сама за косата и да се издърпа от електоралното дъно, особено на фона на политическия проект на Радев (който макар да не е обявен официално, е публична тайна). Прогнозите на социолозите са, че с появата му избирателната активност ще скочи до около и над 3 милиона гласували, което прави задачата пред Левицата да мине 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание още по-трудна, като се има предвид, че на вота от октомври 2024 г. получи едва малко над 150 000 гласа

Отделно: 90% от избирателите на БСП са гласували на два пъти за Румен Радев - констатира в интервю за БНР бившият лидер на партията и президент на европейските социалисти Сергей Станишев, визирайки двата президентски мандата на държавния глава (2017-2026) .

Радев систематично критикуваше коалицията от която БСП е част, така че е ключово и как едно ново лидерство на Левицата би колаборирало с него (и обратното), ако и двете формации се озоват в бъдещия парламент. 

"Ако имаме символни гласувания, които ни закотвят в статуквото, който и да застане начело на БСП, е загубена работа. БСП загуби собствената си физиономия, особено в последната година, когато се приемаше като послушен партньор на други. Ако искаш да имаш шанс, трябва да покажеш, че това не е така. Ситуацията е притеснителна за бъдещето на БСП. Ако има касапница на конгреса, БСП ще излезе отслабена и с малко шансове да вдъхнови избирателите си" - обобщи предконгресната ситуация Станишев.