Столичната община ще предложи алтернативно решение за спорния терен в "Младост", където Столичният общински съвет вече даде зелена светлина за изграждане на 22-етажна сграда с близо 60 хил. кв. м разгъната застроена площ.

Това обяви зам.-кметът по градско развитие и планиране арх. Любо Георгиев пред БНР "Хоризонт" на фона на растящо напрежение в квартала. По думите му общината може да изработи нов анализ и ново предложение за подробен устройствен план, което да не допуска сегашния обем на застрояване.

"Можем да направим нов анализ и ново предложение за подробен устройствен план, който да не води до този огромен обем", заяви Георгиев.

Според него решението трябва да бъде със "по-ниска височина, по-малка интензивност на застрояване" и съобразено с реалния капацитет на района - транспорт, улична мрежа, социална инфраструктура и натоварване на средата.

Какъв е казусът?

На 30 април Столичният общински съвет одобри учредяване на право на строеж за 22-етажна сграда в район "Младост" срещу обезщетение в равностойни обекти. Вносители на доклада са районният кмет Ивайло Кукурин и общинският съветник Драгомир Иванов. Решението мина с 34 гласа "за", 23 "против" и четирима "въздържал се".

Сградата е планирана на бул. "Александър Малинов". Теренът е 92% общинска собственост, а в замяна общината трябва да получи 30% от обектите в бъдещата сграда. Идеята е там да бъде преместена администрацията на район "Младост". Преди гласуването обезщетението е било 26%, но в зала е увеличено на 30%.

Общината и "Софийски имоти" държат общо 92,22% от имота с площ 5789 кв. м, а частните съсобственици - 7,78%, или 450 кв. м. По тяхно предложение се допуска изграждане на 44 620 кв. м надземно РЗП и 14 550 кв. м сутерен.

Това поставя въпросът как при преобладаващо общински терен частният инвеститор получава възможност да реализира голям проект, а общината остава със сравнително ограничен дял от готовата сграда.

Сделката бе подкрепена с гласовете на ГЕРБ, БСП, "Синя София", ИТН, отцепници от "Възраждане" и независими съветници.

"Не изглежда добре"

Арх. Георгиев не скри критичната си оценка за проекта.

"Не изглежда добре. Това е причината да съм в общината - за да променим начина, по който се взимат решения за града", заяви той.

Според него казусът е симптом на по-стар проблем - устройствено планиране, при което максимално допустимите параметри постепенно се превръщат в стандарт. Тоест, щом нещо е позволено по план, то започва да се приема като почти неизбежно, независимо дали районът може да го понесе.

"Параметрите показват какво е допустимо, но не казват какво е разумно", посочи зам.-кметът.

В този случай проблемът не е само височината. "Младост" от години е един от районите под силен строителен и транспортен натиск. Бул. "Александър Малинов" вече поема голяма част от движението в квартала, а около него се натрупват нови жилищни и офисни обеми. Още при гласуването в СОС съветници предупредиха, че пропускливостта на булеварда е изчерпана и че липсва достатъчен транспортен анализ за ефекта от новото строителство.

"ПУПче за имотче"

Георгиев описва модела с израза "ПУПче за имотче" - практика, при която градоустройството се движи от отделни инвестиционни намерения, а не от цялостна визия за квартала.

Според него администрацията години наред е обработвала хиляди преписки за конкретни имоти, без достатъчен фокус върху общия ефект върху улиците, транспорта, детските градини, училищата, зелените площи и социалната инфраструктура.

"Няма друга институция освен общината, която да гарантира баланса на територията", заяви Георгиев.

Това е и аргументът му за нов подход - общината да планира цели територии, а не да реагира имот по имот. В конкретния случай това означава нов ПУП за карето около спорния терен, със занижени параметри и със съобразяване с капацитета на района.

Според Георгиев ключовият инструмент е започване на процедура за изменение на подробния устройствен план. По думите му към момента няма издадено разрешение за строеж, а има действащ план, който допуска подобен обем. Затова промяна в ПУП може да смени посоката на проекта.

"Стартирането на изменението на ПУП блокира изпълнението на всички текущи действия по проекта", подчерта зам.-кметът.

Това обаче не означава автоматичен край на спора. Подобни процедури обикновено отварят нов кръг от юридически и политически действия - от нови експертни становища и обществени обсъждания до възможни претенции от засегнатите страни.

Една от спорните части на казуса е и процедурата, по която докладът е стигнал до СОС. Според позицията, представена от Георгиев, след промени в правилника на Столичния общински съвет от 2025 г. доклади, внесени съвместно от районен кмет и общински съветник, вече могат да минават без задължително становище на кмета на Столичната община за законосъобразност.

Именно такъв е случаят със сградата в "Младост" - докладът е внесен от районния кмет Ивайло Кукурин и съветника Драгомир Иванов.

Решението предизвика остри реакции в СОС. "Спаси София" нарече проекта "22 етажа корупция" и обяви, че ще организира протести. Формацията твърди, че докладът ощетява общината, докато районният кмет Ивайло Кукурин защитава проекта като публично-частно партньорство, което осигурява социална инфраструктура без пряка инвестиция от бюджета.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.