Руският парламент прие закон, който позволява на Владимир Путин еднолично да разпорежда изпращане на войски в чужбина, съобщи „Политико“. Мярката премахва едно от малкото формални ограничения върху президентската власт – досегашното изискване Съветът на федерацията да одобрява подобни операции.

Според изданието законът е преминал през Държавната дума „със светкавична скорост“, а Кремъл го представя като „техническа корекция“. На практика обаче той дава на Путин пълен контрол върху решенията за военни интервенции, включително в „непредвидени ситуации“ или „за защита на руски граждани в чужбина“ – формулировки, които Москва често използва за оправдаване на операции в постсъветското пространство.

Според законопроекта Москва ще има законово право да изпраща войски в чужбина, за да защитава руски граждани, които са арестувани, разследвани, изправени пред съд или по какъвто и да е начин малтретирани от чужди държави, международни съдилища и организации, в които Русия не членува, пише "Политико".

„Западното правосъдие се превърна в репресивна машина за преследване на решения, които не съвпадат с наложените от европейските чиновници. При тези обстоятелства е важно да направим всичко, за да защитим нашите граждани в чужбина“, каза Вячеслав Володин, председател на руската Държавна дума.

Путин има 14 дни, за да подпише законопроекта и да го превърне в закон.

Москва частично оправда своята пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г. с необходимостта да защитава рускоезичните украинци, които тя смята за свои съотечественици. Кремъл твърдеше, че Киев е нарушавал правата им в продължение на години и продължава да настоява за възстановяване на руския език и Руската църква в Украйна на държавно ниво като част от всяко мирно споразумение.

„Политико“ отбелязва, че промяната идва в момент, когато Русия засилва военната си активност в няколко направления – от Украйна и Черно море до Близкия изток и Африка. Новият закон може да улесни бързи разгръщания на руски сили в зони, където Кремъл вижда стратегически интерес.

Опозиционни коментатори, цитирани от изданието, предупреждават, че това е „поредната стъпка към пълна персонализация на властта“ и че парламентът окончателно се превръща в „нотариус на президентските решения“.