Докато администрацията на Доналд Тръмп е заета с кризата около Иран, върху Европа пада все по-голям натиск да поеме водеща роля в опитите за преговори между Украйна и Русия, пише „Политико“.

И Киев, и Москва вече дават сигнали, че са готови да работят със специален европейски пратеник. Общото условие е той да бъде един човек, а не поредният колективен формат от представители и институции.

Предложението на Владимир Путин за бившия германски канцлер Герхард Шрьодер обаче бързо е било отхвърлено. Украинският външен министър Андрий Сибига дори се пошегувал, че при това положение руският президент спокойно можел да номинира и актьорите Стивън Сегал или Жерар Депардийо, известни със симпатиите си към Москва.

Сред обсъжданите имена в Европа е върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас. Макар дълго време да беше против преки разговори с Русия, тя вече допуска вариант за назначаване на специален пратеник и дори намекна, че би могла да поеме ролята. Европейски дипломати обаче смятат, че твърдата ѝ позиция срещу Кремъл почти сигурно би довела до руски отказ.

В неофициалните разговори се споменават и други имена.

Бившата германска канцлерка Ангела Меркел има опит в преговорите с Владимир Путин и Володимир Зеленски, но мнозина в Европа смятат, че предишните ѝ посреднически усилия не са дали резултат.

Финландският президент Александер Стуб е възприеман като човек с опит в посредничеството, но членството на Финландия в НАТО може да се окаже проблем за Москва.

Италианският експремиер и бивш шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги пък е смятан за по-балансирана фигура, без открито проруски или крайно антируски позиции, макар да няма индикации, че иска да влиза в подобна роля.

Според източници, близки до украинската позиция, идеалният посредник трябва да има подкрепата на Европа, но да не е пряко свързан с институциите на ЕС, към които Кремъл изпитва сериозно недоверие. Затова се обсъждат и варианти като външните министри Еспен Барт Ейде на Норвегия или Субраманям Джайшанкар на Индия.

Засега най-големият проблем пред Европа обаче не изглежда нито позицията на Путин, нито тази на Зеленски. А невъзможността самите европейски държави да се обединят около едно име, изтъква „Политико“.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.