Мигрантската криза в испанския анклав Сеута се превърна във водеща тема в европейските и международните медии. Масовото преминаване на десетки хиляди мигранти от Мароко, десетките жертви и последвалите политически реакции поставиха отново в центъра на вниманието въпросите за охраната на външните граници на Европейския съюз, отношенията между Мадрид и Рабат и липсата на единна европейска позиция по миграцията. 

Днес посланиците на стратите членки на ЕС ще заседават извънредно. А утре се очаква министрите на вътрешните работи на Европейския съюз да проведат извънредна видеоконференция, посветена на кризата, която вече постави на изпитание европейската солидарност и отношенията между Испания и Мароко.

Западните медии: Европа реагира разединено

Британският вестник Financial Times определя реакцията на европейските държави като прибързана и лишена от солидарност. Вместо да подкрепят Испания, някои европейски лидери се възползваха от кризата, за да настояват за по-строги мерки срещу миграцията. Италианската премиерка Джорджа Мелони дори призова Испания да бъде изключена от Шенгенското пространство. Датският министър-председател Мете Фредериксен и други европейски лидери също се обявиха в подкрепа на по-твърд подход.

Президентът Еманюел Макрон изрази подкрепа за Испания и предложи помощ чрез европейската гранична агенция Frontex, но нареди при нужда да бъде засилен контролът по френско-испанската граница.

Френската крайната десница използва кризата за атаки срещу миграционната политика на испанския премиер Педро Санчес. Марин Льо Пен и Жордан Бардела обвиниха Мадрид, че политиката му насърчава миграцията, и поискаха по-твърд европейски контрол.

Случилото се в Сеута даде нов тласък на миграционния дебат в Германия преди предстоящите местни избори, на които темата се очаква да бъде сред основните политически въпроси.

Канцлерът Фридрих Мерц призова Мароко да приема обратно мигрантите с незаконен статут и подкрепи усилията на Испания да възстанови контрола върху ситуацията. Вътрешният министър Александър Добринт заяви, че граничният контрол в Германия трябва да остане в сила, а външният министър Йохан Вадефул призова защитата на външните граници на ЕС да стане основен приоритет.

Португалският премиер Луиш Монтенегро заяви, че страната ще засили контрола по южните си граници заради кризата в Сеута, но се противопостави на идеята Испания да бъде изключена от Шенген. Според него съществуват европейски механизми за овладяване на ситуацията.

Сеута не е част от Шенген

Financial Times обаче обръща внимание на това, че голяма част от критиките пренебрегват особеното положение на Сеута. Испанският анклав фактически не е част от Шенгенското пространство и преминаването от него към континентална Испания изисква паспортен контрол, което прави твърденията за непосредствена заплаха за свободното движение в Европа преувеличени.

Изданието подчертава още, че всички мигранти са били върнати обратно в Мароко в рамките на едно денонощие, както и че ролята на Рабат остава ключова за овладяването на кризата. И затова Мадрид избягва директни обвинения към мароканските власти, тъй като се нуждае от тяхното съдействие както за връщането на мигрантите, така и за бъдещия контрол върху миграционните потоци.

Сеута след мигрантския наплив

Американското издание Politico се фокусира върху ситуацията в Сеута след масовото преминаване на границата. Макар животът в анклава постепенно да се връща към нормалния си ритъм, продължава издирването на загинали във водите край града.

По данни на испанските власти най-малко 72 души са загинали при кризата. Част от тях са се удавили, а други са станали жертви на хаоса при преминаването през граничните съоръжения.

Случаят бързо беше употребен и за вътрешнополитически цели в Испания, отбелязва изданието. През уикенда представители на крайната десница посетиха Сеута, което доведе до контрапротести сред представители на голямата мюсюлманска общност в града.

Евродепутатът Алвисе Перес призова за депортиране на мигрантите, но след напрежение с протестиращи беше изведен от полиция. Лидерът на партия „Вокс“ Сантяго Абаскал определи случилото се като „нашествие“ и обвини правителството на Педро Санчес, че не защитава границите на страната.

Politico отбелязва и реакцията на папа Лъв XIV, който призова за решения, гарантиращи мир, стабилност и справедливост, и подчерта, че миграцията остава сред водещите теми в неговия понтификат.

Пристигнали от Мароко мигранти пред временен център за настаняване в испанския анклав Сеута, 2август 2026 г. Снимка АП/БТА

Геополитическото измерение на кризата

Френският Le Monde разглежда кризата през сложните отношения между Испания и Мароко. Според изданието събитията в Сеута не могат да бъдат разглеждани изолирано, а само като част от продължаващо повече от три десетилетия напрежение между двете държави, въпреки официалното стратегическо партньорство.

Една от възможните причини, посочени от експерти, е влизането в сила през юли на споразумението между Европейския съюз и Великобритания за премахване на физическите проверки между Гибралтар и Испания. Вследствие на това правителството на Гибралтар прекрати фериботната връзка с Мароко, което според анализатори е било възприето негативно в Рабат.

Френското издание обръща внимание и на факта, че марокански организации вече използват кризата, за да поставят отново въпроса за суверенитета над испанските анклави Сеута и Мелиля.

Политически реакции извън Европа

Кризата в Сеута се превърна в първия голям външнополитически тест за новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че Лондон е предложил помощ на Испания, но подчерта, че управлението на кризата остава основна отговорност на Мадрид. Лидерът на нацоналистическата партия Reform UK Найджъл Фараж подкрепи предложението на италианския премиер Джорджа Мелони за по-твърди мерки спрямо миграцията.

Аржентинският президент Хавиер Милей пък обвини без доказателства испанския премиер Педро Санчес, че използва мигрантите, за да им предостави гражданство и впоследствие да спечели политическа подкрепа от тях.

Подобна реторика използва и американският президент Доналд Тръмп, който сравни случилото се с „нашествие“ и заяви, че подобен сценарий може да се повтори и в САЩ, ако републиканците загубят политическо влияние. Той обвини испанското правителство, че политиката му е допринесла за масовата миграция, а вицепрезидентът Джей Ди Ванс използва кризата като аргумент срещу либералните миграционни политики.

Темата, разбира се, беше подета и от Илон Мъск, който сравни кадрите от Сеута със сцени от филма „Z-та световна война“.

Какво представляват Сеута и Мелиля

Сеута и Мелиля са два испански ексклава в Северна Африка, граничещи с Мароко и Средиземно море. Те са единствените сухопътни граници на Европейския съюз с Африка.

Сеута има население около 84 000 души и площ от приблизително 18 кв. км., а Мелиля – около 87 000 жители и площ от 12 кв.км.

Историята им е свързана с поредица от различни владения, припомня Франс прес. Сеута е била римска колония, след това е преминавала под арабски и португалски контрол, а от 1640 г. е под испански суверенитет. Мелиля е под испанско управление от 1497 г.

Двата ексклава са защитени с модерни гранични съоръжения – високи огради, бодлива тел, камери за наблюдение и контролни пунктове. Въпреки това през последните години многократно се превръщат в терен на опити за масово преминаване на мигранти, част от които завършват трагично.

Мароко оспорва испанския суверенитет над Сеута и Мелиля още от обявяването на независимостта си през 1956 г., но Испания категорично отказва да поставя въпроса за техния статут на масата за преговори.

От 90-те години Сеута и Мелиля имат статут, близък до този на испанските автономни области, като Каталуния и Страната на баските. Макар формално да са част от Европейския съюз, двата ексклава не представляват автоматичен вход към свободното движение в Европа. Заради специфичния им статут в рамките на Шенгенската зона там действат специални процедури за граничен контрол. Незаконното влизане в Сеута не дава право на свободно придвижване към континентална Испания или останалата част от ЕС. За много от мигрантите, достигнали до Сеута, ексклавът се оказа крайна точка, а не врата към Европа.