Мотото на „Евровизия“ звучи като нещо неоригинално, но добронамерено - „Обединени чрез музика“. Конкурсът има своите трески (даже колове понякога) за дялане – особено с политическите, геополитическите и анти/политкоректните страсти, които се разгарят покрай него.

От нас за нас... с омраза

Но едва ли е предизвиквал такова ниво на национална автоагресия, каквото се вихри от месеци, още от началото на годината с избора на „Бангаранга“, в социалните мрежи и въобще в публичното пространство. От нас за нас... с омраза.

Потоци кални словесни води текат онлайн, насочени от българи към българи, като същевременно стремежът е публиката за тия съмнителни сеири да е колкото се може по-международна. Нивото на взаимното омаскаряване да е широко и интернационално, да се покажем пред чужденците.

Изборът на „Бангаранга“ беше драма и късане на ризи, обвинения в машинации и промени на зрителски вот и ощетяване, особено вокални бяха бранителите на интересите на певицата Мона. Това преразказано в по-софт вариант. Езикът на омразата растеше като снежна топка във все по-уродливи форми, в които Дара беше обиждана по всички възможни нецензурни начини с долнопробни коментари за външен вид и заподозряна във всички грехове, от които най-дребното беше, че е родоотстъпничка. Съвсем сериозно се въртеше, и продължава да се върти, „сатанинският“ мотив за песента, при това с изумително налудничави „структурални“ анализи, съпроводени с "библейски" цитати за разпознаване на злото. Патриотарски архитекти, почитатели на топене в забранени за къпане Рилски езера, и кохорта от защитници на "традиционни" ценности писаха позиции, възмутени от това ниско, чуждопоклонническо изстъпление и чутовно падение. Самата Дара по-късно даже обясни, че е напуснала за известно време България и е била напълно откъсната от социалните мрежи, за да се концентрира и защити от омразата, идваща от … нейните сънародници.

Снимка АП/БТА

Кулминацията дойде с неприятната изненада за всеки „истински патриот“ победа на Дара, при това с внушителен резултат и подкрепа и от международно жури, и от публика. Какво последва? "Истинският патриот" не се зарадва поне малко, а изригна в страшен гняв от тази ужасна подигравка на „джендърска“ Европа с българщината.

Под всяка публикация на чужди медии, коментари в социалните мрежи на инфлуенсъри, ютюбъри, блогъри и прочие, които коментират „Евровизия“ и хвалят цялостното представяне на песента на конкурса, възхищават се от постигнатото, умната концепция и безукорното изпълнение, плод на дълга и упорита работа,  задължително имаше и продължава да има тумби българи, които обЕсняват (ако браниш до кръв кирилицата, е общоприето, че е въпрос на лош вкус да спазваш правилата на българския език) злодеянията на Дара. Как това е най-гнусната, тъпа и пропаднала песен и даже въобще не е песен, как е било страшна грешка, че „Бангаранга“ е спечелила и че тази победа е дъното, до което е стигала „Евровизия“ и конкурсът е обречен вече, и още, и още.

Омразата, която струи, е толкова силна, че даже през екраните задава тежка отрицателна енергия. Тя често озадачава чужденците, които също коментират и които ако имат забележки към Дара или дори тотално да не харесват „Бангаранга“ (всеки има право на нехаресване или други предпочитания) –  го правят с нормален и вежлив тон или споделят какво точно не им допада. Както се предполага, че ще се общува по принцип. На шампионата по хвърляне на хейт обаче българите изглеждат амбицирани докрай, при това се състезават помежду си. Най-добре това да става под международни светлини, да има арбитър и свидетел на махленските изстъпления. Нещо като - и за лошото име трябва да се работи всеотдайно и денонощно, че току се появяват някакви българи, решили да се мерят със света и да му правят добро впечатление.

Заклеймяването на Содома и Гомора, дошли с „Бангаранга“, все така си върви на пълни обороти. И ей сега да отворите фейсбук и ще попаднете на някое вълнение по темата.

Победата на Дара, и съответно и на България, на „Евровизия“ създаде тежък конгнитивен дисонанс в изначално недоволната, страдаща и недооценена от света българска душа. Така непробиваемата теория за световния заговор и конспирация, насочена към последователното прецакване на най-старата, развита и измислила всичко на света, непобедима, красива, гостоприемна и свръхинтелигентна нация се пропука неприятно. Подъл удар дойде от „еврогейска“ Европа по този начин. Вероятно това е бил многопластов (в духа на новата власт подбираме епитети) замисъл за двойно прецакване откъм прогнилия Запад, депресарския Север, завистливите балкански съседи и всичко останало - чрез даване на победа на "неподходяща" песен. Затова остана громенето на скритите (но не и за набитото око на посветените) дяволски послания в текста и разобличаването на подозрителната натура на Дара, която даже твърди, че хората са различни и че трябва да се уважават.

Да озадачим чужденците качествено

Най-важното обаче беше това да стане пред чужденците – за да можем да ги озадачим качествено – друго си е да насочиш всичката сила на неспособността си да приемаш чуждо мнение, вкус и т.н. в концентриран хейт към други българи, т.е. да доказваш, че си патриот, религиозен, традиционалист и прочие извисена личност, като сипеш омраза родолюбиво по други хора, при това собствените ти сънародници. Така каузата – която и да е тя, става особено извратена, лишена от елементарната способност за човечност, приемане и демонстрация за обединение, за обща национална енергия.

Само като по-голяма скоба по темата за липсващата обединяваща енергия – за българските любители на художествената гимнастика от последното световно първенство, ако се съди по множество коментари в социалните мрежи, по-голямата драма беше, че отборно класираният на първо място тийм на Русия се състезава под неутрален флаг (все пак събитието беше в Германия, не във Варна) и каква тежка несправедливост е това, а не чувството за радост, гордост и въобще позитивно отношение от силното представяне на българките, които стигнаха до второто. Пак в тоя дух българските любители на същия този спорт, иначе основание за голяма национална гордост, пълен с история на десетилетно ощетяване на гимнастички за сметка на съветската/руската школа, се възторгваха, че най-накрая рускините и белорускините се връщат на състезания, че да има истинско качество. Патриоти, сър!

Ситуацията пак рязко се промени със следваща изненада

Ако се върнем на историята на хейта около "Евровизия" и лицето ни пред света, ситуацията пак рязко се промени със следваща изненада – изборът на Бургас за град домакин догодина. Основания за политически тълкувания и хипотези около това решение и търсените последствия има. Може и трябва да се иска ясно формулиране на критерии и оценки, за да няма погрешни или удобни интрепретации. Но в спокоен и рационален диалог.

От това решение обаче последва и интересна предислокация на силите "за" и "против". С пълен размах, като поизтупа полепналия прах на стоенето в килера на сблъсъците демоде, на сцената като неуморим застаряващ деец на соцестрадата „избухна“ противопоставянето столица-провинция, в частност София-Бургас (ах, морето). Потискани комплекси и травми от детството се развихриха в доказването коя зала е по-малко кофти, кое летище, чии хотели, места за паркиране, асфалт, вредни газове отделяне от автобус на км пробег, как гледат хората, как говорят и т. н. В този тур на братоубийствената война анти-Дара, анти-"Евровизия", анти-"Бангаранга" псевдоморалистите и псевдозащитниците на традиционни ценности (моля за извинение, но в този смислов ред винаги се появява благочестивият образ на княгиня Калина начело на шествие на семейството, явно страдаща от тежки проблеми на вестибуларния апарат, причинени от външен източник за вътрешна употреба, докопала националния флаг в някаква клета версия на дреха) се оказаха в сложна позиция. Ония от София доволни, че няма да се допират до заразното зло, а и че имат възможност на воля да обясняват, че кметът Васил Терзиев пак се е провалил, а в Бургас – тревожни какво ги чака и клеймящи лошия си късмет, който ще ги сблъска с пълчища опасни развратители, дошли да подкупават прочутата местна добродетелност. Тая сюжетна линия обаче стана второстепенна с развихрянето на жълтопаветен гняв срещу морския град. От провинцията, ама на море, не останаха длъжни, но все пак с превъзходството на победители.

Насладата от предчувствието за провал

Аргументите на разума някъде затънаха, за да могат на балкански английски под всяка новина в международен новинарски канал за избора на домакинството на Бургас страдалците за отхвърлената София да обясняват на кандидат-посетителите на "Евровизия" догодина какво окаяно място е предпочетеният град, как там няма нищо освен море и морска градина, колко са зли местните, как всичко се разпада, как въобще даже не може да се стигне до Бургас, как ще вали проливен дъжд, а цените ще са астрономически. Опасности ще ви дебнат отвсякъде, вещят критиците, и дори по неведоми пътища Божии, след като прекосите девет морета и девет планини, поне, и някак успеете да доберате до това място в дън гори тилилейски, или няма да имате къде да спите, или ще трябва да вървите пеш поне 50-100 км само в едната посока, при всички случаи ще ви ограбят. Ако седнете да се храните, освен че ще ви ограбят, ще ви и отровят с лоша храна. А и не е за изпускане възможността кофти залата, която хем е малка, хем ще остане празна, да се стовари върху вас. Ако все пак оцелеете, или ще изгниете на майския бургаски "мусонен сезон", или ще умрете от скука, защото по-тъп град домакин и по-голям провал вече е ясно, че не е имало и няма да има в историята на "Евровизия" и въобще в която и да е история. Като цяло тегне изобилие от възможности за незабравимо лошо изживяване. В обръщенията на загрижени сънародници към вече обречените бъдещи посетители на Бургас за по-голяма убедителност надълго и нашироко се разгръща и темата, че това е мафиотски град, пропит от престъпност и корупция, подло откраднал домакинството, спечелил с мръсни политически игри...След цялата тази серия от взаимни нападки и предупреждения, щедро сипещи се от местни български източници, просто няма как да не му се прииска на фена Х от Западна Европа, и особено от Канада и Австралия, да се юрне към Бургас. Освен ако не е особен търсач на екстремни изживявания с подчертана мазохистична нотка. 

След обявяването на Бургас за домакин въздухът над страната и най-вече над София и потомствените софиянци, се изпълни с намагнетизирано очакване, придружено с предвкусването на удоволствието – "казахме ли ви", за грандиозен провал. Така беше изпратена и Дара преди това на Евровизия – тъпа песен, коя пък е тая, за каква се мисли, пробутват я…предизвестен провал... Спокойни сме, че сме там, където сме. Може да се жалваме, че недоброжелатели от вси страни пак не са ни оценили, но същевременно и злорадо да въздишаме, че толкова си можем. Няма да ни се отнема удоволствието да мразим на воля и то най-вече себе си.

Защо ни го причини това Дара?

Дара взе, че са напъна да покаже, че може и иначе. Защо ни го причини, защо? С тази победа създаде толкова много проблеми на толкоз народ.

И най-вече на новото правителството на ПБ, което неохотно демонстрира "охотност" да я подкрепя, след което пробва да завърти политически интрига около домакинството. Създаде и неудобства на гуруто вицепремиер Иво Христов, изтъкнат интелектуал, който трябваше да се принизи до нивото на съмнителните „същества“ и изяви на "Евровизия", че и му се отвори нещо като работа, отговорност, даже и почти ресор - макар че вече отговорността е хързулната на бургаския кмет Димитър Николов. Христов, обявяващ кои партии са с отпаднала необходимост, кои медии са по-добри и по-правилни, кои са политическите тролове, подозиран, че е автор на пълни с нападки речи на президент/премиер Румен Радев, се очакваше, че за жизнерадостно събитие като "Евровизия" ще започне да превключва на по-оптимистично, по-малко разделящо говорене по тази тема поне. Че ще се опита да създаде очакването за празничност, за нещо хубаво, весело, различно, необичайно, усещането, че сме първи, че сме се справили и ще се справим като българи…Е, при първата си изява след избора на Бургас той се впусна отново в противопоставяне на градовете, оценки от последна инстанция и ясно желание да насъсква и изостря страстите, вместо да има послание за общност, да се работи за приятна и доброномерена атмосфера. Е, при това положение защо да искаме професионалните тролове или обикновените хейтъри да бъдат по-умерени, по-мислещи…след като властта задава съвсем различен тон.

Защо сами си го причиняваме или оставяме да ни надъхват? Това ли е образът, който искаме да създаваме за себе си пред останалия свят– на вечно недоволни, неудовлетворени, мрънкащи, обречени на провал и изливащи тонове омраза и то най-вече помежду си. Ако е така, тогава и гостоприемният надпис за "Евровизия" догодина е готов - да лепваме направо Welcome to Hatelandia и всичко е точно, ще бъде силно и запомнящо се послание. От нас за нас...с омраза.

Посланието задължително трябва да е на латиница, че и на английски език, за да може да удовлетвори очакванията за коментари в стил "продажници", "родоотстъпници", "боклуци (правилното е бУклуци), изоставили родния си български език" (правилен правопис бАлгарски).